Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Messenger (2009) (ревю) - Орен Моверман, Алесандро Камон, Военни филми, Драма, Романтика, Бен Фостър, Джена Малоун, Иймон Уокъ
The Messenger (2009)

Поредици: Златен Глобус 2010; Оскари 2010

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 09 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

The Messenger (2009)

В последно време напъпи модата да се правят филми за храбрата американска войска, спасяваща нацията, че и целия свят с присъствието си, да не кажем направо - окупацията на Ирак. Имайки предвид, че средностатистическият гражданин усеща спасението основно по броя на новините и цената на бензина, а доста хора осъждат изобщо операцията, то съвсем разбираемо е, когато човек види американско знаме и Ирак по плакатите и в коментарите по повод нов филм, леко да се поизприщи. Слава богу, лентата на Орин Моверман използва войната само като един доста далечен повод.

Историята, която ни разказва номинираната за Златен глобус продукция, е тази на двама военни, чиято работа е да съобщават лошите новини. Сама по себе си доста интересна заготовка, гарнирана с малко романс и чувство за вина. Както и етичния въпрос – удачно ли е да се влюбиш, не в коя да е жена, а в тази, на която си предал новините за смъртта на съпруга и. Тъй че по отношение на фабулата очевидно имаме няколко интересни постановки, които обаче далеч не звучат като нещо бог знае какво.

По друг начин стои въпросът с играта. Малко ленти имат подобна химия между отделните актьори, комбинирана с толкова добри индивидуални представяния. Даже бихме могли да кажем, че конкретният филм е това, което е, основно благодарение на тези два фактора. Дали става дума за Бен Фостър, или за Уди Харелсън, или за който и да било от актьорите – в малките и по-големи роли – няма значение, всички те са на едно наистина високо ниво.

Като доказателство можем само да изтъкнем, че нито веднъж, в нито една сцена, където сержант Монтгомъри и капитан Стоун съобщават лошите новини, човек не чувства дори частица изкуственост. Нито в шока, нито в дълбоката, прикрита мъка, нито в истерията. Наистина, дори само тези отделни моменти от лентата заслужават внимание. Ако ще да е само за да осъзнаем наистина, че войната има и едно друго лице – това, което е отвъд фокуса, далеч отвъд бойните действия.

Все пак, по отношение на каста без грам замисляне можем да отличим Уди Харелсън. Героят му търпи интересно развитие – от очевиден гадняр до... всъщност, отново до далеч не толкова приятен типаж, но значително по-разбираем. Самата роля далеч не предразполага към нещо повече, но играта на американския актьор я превръща в нещо повече от просто поддържаща, изпълва я със съдържание.

В заключение може само да се каже, че лентата наистина си заслужава всяка секунда внимание. Въпреки че не е нито особено дълбока драма, нито особено романтична романтика, дава интересен поглед върху живота. А вече споменатата страхотна актьорска игра и великолепна химия я превръща в едно наистина приятно, макар и по особен начин, изживяване за всеки ценител на доброто кино.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2414 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.