|
Сивостен :: Armored (2009) (ревю) - Нимрод Антал, Джеймс В. Симпсън, Екшън, Трилър, Амаури Ноласко, Андре Кини, Андрю Фискела, Жан Рено,
 | |
Железен план (2009)
Настъпва момент, в който дори на хората като мен, не особено привлечени от екшъна, им дотяга от бозави комедийки, сълзливи драми и зле моделирани сай-фай-ки. Тогава идва времето на някое качествено трилърче, в което да оплакна очи в поредната, най-често полицейска гонка. Е, погледът ми този път се спря на “Armored”, може покрай увлечението ми по тежките брони от всякакъв тип, или може би пък защото забелязах сред каста уважавания от мен френски ветеран Жан Рено. Но така или иначе, реших да дам шанс именно на този екшън да ме омае.
Както вече предполагате от постера, иде реч за обири, но въпреки това фабулата на филма остава горе-долу оригинална, главно поради липса на обирджии - в прекия смисъл на думата. Главният герой се нарича Тай Хакет (Кълъмбъс Шорт) – бивш войник, който се опитва да изкара прехраната си като охранител на брониран бус (от онези, които разкарват пари по банките). Родителите на Тай са починали, заставяйки го сам да се грижи за по-малкия си брат Джими (Андре Кини). Хакет не се радва на голямо обкръжение от приятели, изключая колегите си от компанията и Майк (Мат Дилън), познат от дълги години. Въобще, животът му не е особено лесен. Работата плаща малко, а банката се опитва да изземе жилището му заради неизплатени дългове, като за капак на всичко Джими е под заплаха да бъде прибран от съответните служби за закрила на детето. И ето как, стигаме до ключовата вечер, когато след поредния работен ден Майк доверява на Тай „брилянтния” си план колегиално да оберат собствените си бусове, прибирайки солидния залък от 42 милиона долара - под претекст, разбира се, че са станали жертва на грабеж. И оставен в безизходица, Хакет в крайна сметка се съгласява. На идния ден изпълнението на замисъла започва, и като че всичко върви по план - поне до момента, в който случаен клошар става неволен свидетел на разтоварването на палетите с ценни книжа.
Това, което прави силно впечатление, е фактът колко успешен може да бъде един филм с невероятно малък актьорски състав - като изключим някой друг статист, наброяващ десетина души, с една единствена женска роля, при това незначителна. Разбира се, трябва да отдадем дължимото самите участници, начело със споменатите вече Жан Рено (в ролята на Куин), Мат Дилън, а също и Фред Уорд, играещ Дънкан Ашкрафт, началник на охраната. А не може да пропуснем и добре познатите на зрителя Лорънс Фишбърн и Майло Вентимилия, макар и с малко по-минорни роли.
Не ме разбирайте погрешно, лентата не е чак на върха на сладоледа, особено вземайки под внимание не дотам изпипания сценарий и средната режисьорска работа на почти безизвестния Нимрод Антал, но въпреки всичко се е получила. Дори малко изненадващо - и при атмосферата, въпреки че действието се развива почти изцяло в изоставен индустриален район. Но може би най-вече благодарение на кастинга си все пак успява да изпъкне леко над масовата посредственост в своя жанр, и в крайна сметка - особено ако за разнообразие си търсите някое екшън-трилърче - се нарежда сред по-гледаемите варианти. И общо взето няма какво особено да загубите, ако се спрете на "Железен план". |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|