|
Сивостен :: Дж.Р.Р. Мартин, Г. Дозоа, Д. Ейбрахам - "Бягащият ловец" (ревю) - Гарднър Дозоа, Даниел Ейбрахам, Джордж Р.Р. Мартин, Научна фантастика, "Hunter's Run", Американска л
 | |
 Какво се случва, когато две дебели брадати и похотливи старчета изкопаят тридесет годишен труп от фризера и извикат един младок, за да си направят щур купон? Картините, които изскачат в мисълта на човек, едва ли са най-приятните и мисля почти всеки би изпитал поне лек стомашен дискомфорт при мисълта. Изключение обаче се намира от всяко правило и за доказателство тук идва "Бягащият ловец".
Датиращата от близо тридесет години история е започната не от друг, а от една от най-влиятелните личности в света на научната фантастика – редакторът на списание Азимов Гарднър Дозоа (дебело старче номер едно), човекът дал начален старт на не един и двама от големите в модерната фантастика. Историята започва с мъж затворен в мистериозен контейнер... И дотук. Един гол скелет.
Десет години по-късно, щафетата получава Джордж Мартин (дебело старче номер две). Същият индивид, създал света на Планетата на Ветровете и света на ПЗОиЛ. Бавно и без да си дава излишен труд, той полага парчета плът по скелета на иначе постното въведение до момента, в който не забравя и този проект във фризера с остатъците.
И така до близката 2008-ма, когато изстрадалият ръкопис бива за пореден път изваден и предаден нататък, този път на бившия студент на двамата кандидат-франкенщайновци Даниел Ейбрахам - писател, чиято първата фентъзи поредица за жалост все още чака своя превод на български. С майсторска ръка той съшива кръпките и пуска високия волтаж на добре съшития ръкопис. Резултатът е Shadow Twin. Разказът, който тримата фантасти решават да превърнат в роман.
Може би историята е отегчила някои, но без нея трудно може да се оцени богатството на тази книга. Уникалният микс от цвят, чувство, екзистенциална драма и задъхан екшън, полиран от ръката на истински майстор в този занаят е нещо, което кара закоравелия фен на фантастиката да потръпне, да подскочи и накрая да се поклони.
Книгата започва със сцена позната още от зората на фантастиката – мъж пленен от извънземни, без спомени за това как и къде се е озовал. Звучи клиширано, но начинът, по който мислите и усещанията на главния герой са предадени говорят за нещо много повече. Всеки вътрешен конфликт, всяко привидно излишно движение, всяка малка емоция може да бъде уловена и използвана срещу главния герой. А той в никакакъв случай не е типичният такъв. Или типичният анти-герой, след като сме започнали. Корав и суров като буца пръст, но с много повече пластове, отколкото сме свикнали да виждаме в този тип фантастични трилъри.
Но макар че сам по себе си той представлява една от най-силните страни на романа, чертата, която наистина отличава "Бягащият ловец" е друга. Взаимодействието. Едва ли ще ме разберете преди да хванете книгата, но наистина най-силната точка на Ловеца е начинът, по който всичко взаимодейства. Героят, извънземните, природата, другите хора, другите извънземни - наистина, всичко. Едва ли някога бих повярвал, че подобно нещо може да бъде създадено при съавторство на двама, а какво остава за трима автори, и то толкова различни като стил и характер.
Психологизъм, в комбинация с редуването на съспенс и екшън на фона на изключително цветен свят изпълнен с картини и звуци. Пулсиращ с живот и отнемащ живот. И в това вплетена историята на три раси, които сякаш са се срещнали случайно, някъде насред звездите. Всичко това, в един и същ тон без податки за борба на идеи или разминаване на стилове.
Е, може би изненадата ми е малко не на място, като се има предвид, че редакторът е както оригинален създател на идеята, така и редактор на най-доброто списание за научна фантастика от цели три десетилетия насам, но трябва да се признае, че дори в този случай е твърде впечатляващо.
Сега за лошите моменти. На места историята прескача от твърде забързана към тежки екзистенциални монолози и това би могло да подразни някои читатели. Друга слаба страна е българският превод. Макар и не толкова зле, колкото някои от новите фентъзи заглавия на Бард, оставя какво да се желае.
Но все пак, като се изключат малките дефекти, "Бягащият ловец" е много солидно написана книга, заслужаваща да се прочете - пък била тя и разширена версия на разказ, оставяща на места човек с впечатлението, че има още много. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
