Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Малките големи котки: Планински лъв (кугуар) (статия) - Биология, Зоология, Котки, Кугуар, Планински лъв, Пума
Малките големи котки: Планински лъв (кугуар)

Поредици: Големите котки; Малките големи котки

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 24 януари 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Планинският лъв е една от най-големите котки, когато изключим представителите на род пантери. По този показател се нарежда на четвърто място в света и на второ в Америките. Позната още като кугуар, пума и дори пантера, в зависимост от района, често срещаната в региона котка принадлежи към род Пуми, заедно със значително по-малката си посестрима – ягуарунди, или невестулкова котка.

Интересен факт е, че кугуарът е бозайникът (с изключение на човека) с най-голям ареал на разпространение в западната хемисфера – от Юкон, в северното полукълбо, до южните части на Андите в Южна Америка. Среща се на височина до около 4000 метра.

Размерите на планинския лъв варират сред подвидовете, но в най-общи линии може да се каже, че теглото му обикновено е между 55 и 65 килограма, макар че достига до 90, с дължина около 2,2 м., като най-голямата измерена е около 2,75 м. за мъжките екземпляри, и 35–45 кг. и около два метра – за женските. Височината при предните крака варира между 60 и 76 см. Краката му наподобяват повече на тези на представителите на семейство Котки, като на котката на Жофроа, отколкото на големите фелиди от род пантери. Опашката е дълга, обикновено около 1/3 от общата дължина на животното. Ушите са къси, закръглени.

Козината варира по цвят от светло сиво-кафеникава до тъмно червено-кафеникава, като окраската варира към по-тъмно около муцуната, задната част на ушите и върха на опашката. В областта на челюстта, гърдите и корема козината на кугуара е светла, до бяла. Гъстотата и е средна, с относително къс косъм за тропическите подвидове и гъста с по-дълъг за тези обитаващи по-студени места.

По форма подобно на повечето котки, тялото на планинския лъв е едро, но стройно, с къси, мускулести крака. Зеницата на кугуара е кръгла, цветът на очите е син за малките и кафеникаво-златист до златист за възрастните екземпляри. Черепът е къс, с форма типична за представителите на семейство Котки, зъбите също наподобяват тези на фелидите, като цяло, с изключение на липсата на страничен канал по дължината на кучешките зъби, която се среща при този род.

Разпространен е както казахме в почти цялата територия на Америките, като обитава предимно планините и рядко населените области, макар че се срещат изолирани популации и на други места. Същото вероятно се дължи предимно на човешкия фактор.

Кугуарът няма близки родственици измежду съществуващите котки, макар че изследване на митохондриална ДНК показват относителна близост с гепарда (Acinonyx jubatus). Дели се на шест подвида, пет от които обитават Южна Америка – Puma concolor cabrerae, обитаващ територията на Аржентина, Puma concolor costaricensis, в и около Коста Рика, Puma concolor anthonyi – обитаващ югоизточната част на Южна Америка, Puma concolor concolor – около границата на Южна и Централна Америка, Puma concolor puma – в южните части на континента, както и Puma concolor couguar – който обитава Северна Америка.

Планинският лъв е крайно опортюнистичен хищник. Макар че хранителният му режим често включва едно основно животно, често средноголеми бозайници, кугуарът далеч не се ограничава до него. В "менюто" му можем да намерим от някои видове елени, през планински козел, та до различни хищници като други котки, включително представители на собствения му вид, лисици, кучета, риба и насекоми. Интересен факт е, че процентът на убитите планински лъвове с празни стомаси е значително по-нисък от този при други хищници, което показва, че освен че има разнообразно "меню", кугуарът почти винаги успява да си осигури плячка, за което спомагат невероятните му качества да се промъква, като процентът му на успешни нападения достига до осемдесет.

Кугуарът е предимно самотен хищник, който обикновено обитава територия от порядъка на 25 до 50 кв. км. Единствената социална единица, която толерира, е между майката и малките и. Женските по времето, когато наближават периода си на разгоненост, не прогонват други представители на вида и от двата пола. Навлизайки в него към тях се присъединява мъжки екземпляр - предвид факта, че рядко променят територията си, често един и същи, макар че като цяло са полигамни. Два мъжки планински лъва могат да обитават един регион непосредствено след отделянето си от майката, но изключително рядко след пълното си съзряване.

Женската проявява готовността си за разплод чрез звуци, промяна на стоежа и походката си, честото потъркване в различни обекти. Мъжкият също отговаря със скимтене. След като мъжкият подуши женската прави опит за съвъкупляване като женската потвърждава готовността си или чрез покорство или ако отсъства такава – със съскане и заплашително ръмжене и озъбване. Актовете са кратки, но чести и след като женската забременее намира усамотено място, където да роди, но без специална подготовка, характерна за други видове. Женските запазват репродуктивната си активност до дванадесетата си година, а мъжките до над двадесет.

Бременността трае 82–96 дни, след което раждат едно до шест малки, като средният размер на котилото е около 3. Малките се раждат с тегло около 400 грама, козината им е с характерните за повечето котки петна, очите им са затворени до около втората седмица. Първите зъби се появяват между десетия и двадесетия ден, като до втория месец малките вече имат напълно развити млечни такива. Постоянните започват да израстват в средата на петия месец, като последни се появяват кучешките – около осмия.

Малките наддават доста бързо и достигат килограм между десетия и двадесетия ден и 3-4 килограма най-късно до втория месец. Мъжките и женските в началото имат еднакви размери, като диверсификацията по този показател настъпва около тридесетата седмица. Теглото на възрастните екземпляри се достига между втората и четвъртата година. Цвета на ириса се променя с възрастта от син в началото през предимно кафява до около четвъртия месец и златист до деветия. Петната започват да изчезват между дванадесетия и четиринадесетия месец, около възрастта, когато започват да ловуват с майка си, макар че някои от тях остават видими до втората до трета година, когато животното достига полова зрялост. Женската се грижи за малките си между година и година и половина и две години.

Комуникацията между майката и малките се осъществява основно чрез побутване, потъркване, лизане и вербално. Малките надават силен писък, за да привлекат вниманието на майката си и изразяват доволство чрез мъркане, както при вдишване, така и при издишване, за разлика от представителите на подсемейство Пантери.

Извън чисто сексуалната комуникация, планинските лъвове рядко използват вокална такава. Възрастните комуникират предимно визуално и чрез миризми. Възрастните мъжки, а нерядко и женски екземпляри маркират територията си с драскотини по различни обекти – обикновено на места, които са лесно достъпни, като не си дават труда да маркират труднодостъпните граници, дори когато минават през тях. Също както повечето котки използват миризмата на урината си като втори метод за обозначаване на тероторията.

Като цяло поведението и навиците на планинските лъвове се вписва в характерните за котките, като например почистването с език или пиенето на вода. Планинските лъвове рядко плуват, макар и да не са толкова враждебни към водата като домашните котки. Като цяло не са лоши плувци, когато се налага. Обикновено през целия им живот поведението им е игриво, особено на женските, когато са разгонени. Позите и лицевите изражения са силно подобни на тези на снежния леопард. Ярост показва чрез ръмжене и съскане с прибрани към черепа уши.

Планинският лъв като цяло успешно се съревновава с други хищници. Една от най-честите причини за смъртта на кугуарите, за жалост е човекът. Иначе като цяло смъртността им е най-висока в три периода – старостта, веднага след отделянето от майката и в постнаталния период. Въпреки човешката намеса, обаче, този планинският лъв е един от малкото видове по-големи котки, който не е застрашен от изчезване.






Допадна ли ви този материал? (17) (1) 7768 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (14) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.