Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Крими серии: "Sons of Anarchy" (ревю) - Кърт Сътър, Драма, Криминален, Сериали, Адам Аркин, Али Уокър, Дейтън Кали, Дендри Тейлър, Джони Люи
Крими серии: "Sons of Anarchy"

Поредици: Криминални сериали

Автор: Димитър Грозданов, събота, 30 януари 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Признавам, че когато чух за концепцията на “Sons of Anarchy”, почти моментално си изградих негативна представа. Може би хилядите изгледани ленти неминуемо натоварват перспективата на зрителя, но комбинацията от рокери, псевдо-идеи за абсолютна свобода и анархия, гангстерски истории и тежка музика, ми стори обещание за един повърхностен продукт. Два сезона по-късно обаче спокойно мога да кажа, че не само сбърках, но и открих един наистина качествен и съвсем не толкова плитък сериал, който може би не се мери с най-големите в жанра си, но със сигурност скача някъде около тях.

Сюжетът се завърта около малкото американско градче Чарминг, където властва местната банда рокери, търговци на нелегално оръжие - „Синовете на Анархията” (известни още като SAMCRO или Sam Crow). Скрити зад маската на автомонтьори и любители на моторите, Синовете имат дълбоки връзки с корумпираните местна полиция и власт, като в замяна на спокойното осъществяване на подземната си дейност, се грижат градът да остане чист от наркотици и престъпления. “It's a win-win situation, son.”, както правилно обобщава лидерът на бандата, Клей (Рон Пърлман).

Разбира се, нищо не е толкова просто и противоречия назряват както вътре, така и извън клуба. Водещото лице в сериала, Джаксън „Джакс” Телър, син на основателя и първи президент на клуба – Джон Телър, открива дневник на баща си, който го кара да си зададе множество въпроси – дали „Синовете на Анархията” не са се отклонили твърде много от пътя си и не са ли се превърнали в откровена сбирщина от престъпници. Междувременно в Чарминг пристига нов полицай – Дейвид Хейл, отдаден на дълга си и решен да спре нелегалното съществуване на „Сам Кроу”. Към тази основа трябва да се прибавят и проблемите в личния живот на всеки от членовете, както и несигурният бизнес, с който групата се занимава. Така в общи линии получаваме основното уравнение, което движи историята на „Синовете на Анархията”.

Сюжетът е повече от богат и наистина интересен, като продължава да се развива и заплита през всичките двадесет и четири епизода на двата сезона. Сценаристите успяха да разсеят най-сериозното ми притеснение – това, че сериалът ще е повърхностен и мачовски – още с първия епизод. Да, „Синовете на Анархията” си остават закоравели рокери, което неминуемо води до определена степен на гъзария – мотори, кожени якета, тежка походка, но те са представени и като хора, които също така водят обикновен живот, с обикновени ядове и човешки проблеми – семейство, приятели, съмнение, конфликти. Това е най-забележителното нещо в сериала и това го държи близко до зрителите – благодарение на няколкото измерения в личността на героите, човек може да се постави в техните ботуши, да си представи как би се чувствал и как би действал на тяхно място.

Забележки в това отношение разбира се има. Няма как да не се отбележи, че в сериала не липсват клишета, но те донякъде са компенсирани от оригиналните персонажи, които ги разиграват. Също така, на моменти човек остава с усещането, че в поредицата се случва прекалено много. За четиридесет минути често се случва да има по пет-шест и дори повече подсюжетни линии, в които основната и обикновено най-интересна нерядко се губеше. Не бих казал, че това е особен проблем и дори в известен смисъл е колоритна разлика в сравнение с други продукции, но донякъде този факт поставя известно напрежение върху зрителя, който трябва да следи наистина внимателно, за да може да схване всичко.

Актьорският състав е тип “best of the b-sides” и като такъв, представянето варира от великолепно до добро и леко посредствено. Класа демонстрират Рон Пърлман (носител на „Златен Глобус” и две номинации „Еми” за „Красавицата и звяра”, добре известен и с ролята на Хелбой) и особено Кейти Сейгъл (позната ви като Пеги от „Женени с деца”), която наистина вдига летвата на едно много солидно ниво. Чарли Хънам (най-известен с главната си роля във филма „Николас Никълби”) и Маги Сиф (“Mad Men”) играят другата двойка в сериала и също се справят прилично, останалото е компенсирано от външния им вид. Останалата част от състава като цяло варира в качеството си, но общото впечатление остава добро.

Технически, “Синове на Анархията” е издържан на ниво. Режисурата е почти без забележки – и екшън, и драма впечатляват достатъчно. Саундтракът е подходящ, като някои от лицензираните песни са композирани специално за сериала и са наистина качествени, докато други са очевидно евтините заместници на AC/DC и компания.

Склонен съм да препоръчам поредицата на всички почитатели на мотори, рокери и бира, както и на тези, които искат да гледат нещо различно. Предвид немалката доза човешки взаимоотношения и проблеми, има добри шансове „Синове на Анархията” да допадне и на по-нежната половина от аудиторията. В епизодите има достатъчно хумор, екшън и сюжет, за да не сметнете времето, прекарано в гледането им, за изгубено.

Трети сезон ще се появи през есента на тази година. Дотогава, приятно гледане.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 6823 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.