Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Артър Кларк и Фредерик Пол: "Последната теорема" (ревю) - Артър Кларк, Фредерик Пол, Научна фантастика, "The Last Theorem", Американска литература, Математика
Артър Кларк и Фредерик Пол: "Последната теорема"

Поредици: Избрана световна фантастика

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 08 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Математика, извънземни със странни имена и още по-странни намерения. Политика и академичен дух. Война и мир. По двойки звучат почти абсурдно, а представете си какво става, когато ги налеете целокупно в една не чак толкоз дебела фантастична книга. Отговорът би съвпаднал с очакванията, с които човек би подходил към "Последната теорема" – турлюгювеч с гарнитура от небесни кули. И би бил грешен, още повече щом иде реч за заглавие на двама от най-бележитите фантасти не само на нашето време – Артър Кларк и Фредерик Пол, успяващи от всички тези поотделно забавни, но уж невъзможни за комбиниране компоненти да забъркат хомогенна смес, с качества, които ни позволяват да я наречем вкусно ястие за душата. При това без никакво колебание.

Книгата проследява живота на едно момче - Ранджит Субраманиан, превръщащо в мъж - математикът, доказал по разбираем начин теоремата на Ферма. Онази, последната и най-знаменита. Мъж с напълно окомплектовано семейство - жена, дъщеря и син, мечтаните от всекиго няколко, но за сметка на това добри приятели (при това влиятелни) и съдбата да се сблъска лице в лице с първият контакт от някой си вид. Звучи обнадеждаващо, макар че сме длъжни да отбележим, че Кларк и Пол съвсем методично проследяват в една сюжетна линия житието на младия Ранджит, където съвсем не липсват вълнуващи ситуации, наистина, на извънземните – в друга, поднесена ни накратко, наръсена по краищата на първата, та да не забравим, че все пак четем фантастика, и ги сблъскват за един кратък миг от няколко десетки страници.

Което, всъщност, се оказва напълно достатъчно. Първо, за да задоволи очакванията за нещо странно, омайващо, родено от дълбоките дебри на фантазията и мечтите, заради което четем научна фантастика. Както е и повече от необходимото, за да предадат авторите основната идея на читателя. Тя самата пък ни внушава две основни точки, с два различни по звучене гласа – един по силен, който ни крещи, че сме войнолюбиви същества, и е доста спорно дали си заслужава да обитаваме коя и да било точка от Вселената, и втори, който намеква, че всъщност има нещо миролюбиво у нас и сме способни да живеем в мир.

Споменахме, че в живота на Ранджит Субраманиан има предостатъчно приключения, за да задоволят и непретенциозните читатели, които търсят в книгата начин да убият няколко часа по приятен начин. Споменахме също така, че има и нещо повече, за онези, които харесват романи с допълнителен смисъл. Колкото до стила - не виждам какво има да коментираме. Имената над заглавието сами по себе си са достатъчен атестат. Не казахме обаче нищо за негативите. И за да поправим тази грешка, някъде тук ще вметнем, че за масовия читател, който гравитира някъде около средностатистическия човек, вероятността да хареса онези редове, параграфи, че и цели страници запълнени с математика клони към абсолютната нула.

Хубавото е, че същият този индивид би могъл спокойно да ги мине по диагонал, без да загуби много от цялостното изживяване, наречено четене. Факт е обаче, че ако човек изобщо разбира теориите споменати в романа, развитието им в повествованието е крайно недостатъчно - докато за онзи, който не е запленен от математическата наука, е прекалено много като обем. Тъй че по тази точка спокойно бихме могли да заключим, че Кларк и Пол са се понадценили – няма как от хипотезата на Голдбах, теоремата на Ферма или метода за намиране на криви линии, които притежават свойството на минимум или максимум, да направиш интересно четиво. Самата математика не е от онези науки, които го позволяват, дори на творци от техния калибър.

В заключение остава да кажем, че въпреки току що изтъкнатия недостатък, "Последната теорема" е наистина добра книга, която любителите на добрата фантастика, пък и литература като цяло, си заслужава да отгърнат. Дори и само за да се убедят, че добрият писател може да комбинира наглед невъзможни за съчетаване теми и идеи, без от това да страда крайния продукт, даже напротив – носейки позитиви на романа. Което в последно време срещаме наистина рядко в издаваната не само у нас, но и по света литература.

--
За повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3164 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.