Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Spartacus: Blood & Sand [Premiere] (ревю) - Стивън С. ДеНайт, Екшън, Исторически филми, Сериали, Анди Кънингам, Анди Уитфийлд, Вива Бианка, Джей
Spartacus: Blood & Sand [Premiere]

Автор: Ангел Генчев, сряда, 17 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

След "Рим" и без това скромната ниша на историческите сериали май съвсем опустя. Наистина, самите продукции от този тип са чувствителни към критика и дефекти, а аудиторията им е доста взискателна, така че едва ли е шега работа да бъдат заснети. За сметка на което обаче предизвикат интерес.

От новия "Спартак", поне като начална история, бе горе-долу ясно какво можем да очакваме - легендата за гладиатора-бунтовник е достатъчно популярна (още повече за нас, произлизайки от родните ни земи, пък било то от тракийско време). В това отношение, поне в течение на премиерните си епизоди, "Spartacus: Blood & Sand" се придържа доста близо до официалната версия. Предводител на група тракийци във военен алианс с римляните, Спартак в края на краищата се оказва предаден (и предател), което довежда до поробването му, и стъпка по стъпка - до гладиаторската школа край Капуа.

Дотук добре, с други думи, и любителите на историческото в сериалите все още няма за какво да възнегодуват - като на помощ идват и добрите костюми, относително акуратното отношение към митоса, както и ефектите в смисъл на възстановката на римския град - а вероятно и факта, че въпросният мит е достигнал до нас твърде откъслечно, та има поле за тълкувание и отклонения. Сиреч, това, от което има да се опасяват, е дали евентуално историята няма да тръгне в някоя неочаквана посока.

Новоизлюпеният сериал обаче крие и доста изненади, не всяка от които толкова приятна. Може би най-малката е, че след кратка увертюра "Spartacus: Blood & Sand" избива бързо и сериозно на "Гладиатор". Което ще рече голямо количество бой, още повече кървища и, в случая, бавно развитие на сюжета. Причината е ясна - дайте на народа хляб и зрелища - подход, който обаче може да се окаже и бананова кора, обземе ли прекомерно голяма част от екранното време. Тук все пак може да се допълни, че поредицата вече намекна няколко странични, ако ще и необширни линии, придадени към основния сюжет, и притесненията могат да останат необосновани.

Три други неща правят истински лошо впечатление - езикът, прекомерното количество секс и една специфична "уловка" при ефектите, която писва точно на третата си употреба. Колкото до първия - може да те постресне в първия момент, поучуди във втория, но след поредното "Uh. Fuck your mother!", да речем, вече започва да предизвика единствено жалостиви усмивки. Контрастът между дипломатичния изказ в официална обстановка и селския жаргон е хубав, илюстративен и дори подходящ както като идея, така и като изпълнение, но в някакви разумни рамки - точно споменатият "Рим" с неговия "коитус" е идеален пример как подобен би могъл да се изпълни с елеганс, а не като квартална американска кримка.

Що се отнася до второто - сексът си е секс, и заедно със зрелищата довършва облика на "Спартак: Кръв и пясъци" на истински животински сериал, задоволяващ веднъж седмично същия хищнически повик, събирал хората по колизеумите около две хилядолетия в миналото. Отново обаче е премината една условна граница на добрия вкус - в края на краищата, поредицата не би трябвало да бъде почти софт-порно, където всеки се оправя с другия под път и над път просто за спорта. И дано наистина на коитуса му дойде известен интеруптус, та да се хлъзне гладко на мястото си, без да претоварва излишно сетивата.

Последният проблем обаче е откровено противен и поне лично за мен запревръща виното в оцет още в течение на първия епизод - а доколкото това е атестат, какво да говорим за остатъка от сезона. По някаква бог знае каква причина, майсторящите спец-ефекти в "Спартак" са преценили, че стоп-кадрите и забавеният каданс са особено висш пилотаж в собственото им изкуство - което е резултирало в безкрайна поредица от удари (с ръце, крака, предмети, оръжия), където камерата просто застива за момент, за да бъдат последвани от провлачени сцени, в които пръска кръв (от всяка възможна част на човешкото тяло, но за сметка на това в абсурдни количества, чат-пат омазвайки "камерата"). И понякога зъби. Добавете и подрусване, щом някой се изтърси върху полето, арената или просто мястото, където се млатят, и нещата стават почти трагикомични.

Не споменах единствено актьорското присъствие, струва ми се, но за него като че ли няма и какво толкова да се отбележи, изключая гръдната обиколка - отнасяйки се и до двата пола. Така че, в резюме, малко колеблива премиера, с доста плюсове, но не по-малко минуси. Ако сте въоръжени с малко търпение обаче, все пак вижте новия Спартак - и да се надяваме, че ще се развие в повече положителна, отколкото отрицателна насока. Потенциалът поне е налице.






Допадна ли ви този материал? (13) (7) 5978 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.