Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 30 Rock (ревю) - Тина Фей, Комедия, Сериали, Алек Болдуин, Гриз Чапман, Джак МакБрайър, Джейн Краковски, Джуда Фридла
30 Rock

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 08 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

“30 Rock” се превърна в един от любимите сериали на критиката отвъд Океана. Сред престижните отличия личат шест награди „Златен Глобус” и рекорд от 22 номинации на последните награди „Еми”. Впечатляващата визитка засили любопитството ми към продукцията на Тина Фей и, след три сезона и половината от четвъртия, с чиста съвест мога да кажа, че това действително е един от най-добре скроените комедийни сериали през последното десетилетие. Без да поставя нова летва или да прелива от оригиналност, “30 Rock” е многопластова лента, която съчетава различни образи и истории, подплатени от добри сценаристи и режисьори, които го превръщат в подходящо забавление за широк кръг зрители.

Сериалът е базиран до голяма степен на личните впечатления и опит на Тина Фей като сценарист и актьор в „Saturday Night Live”. Историята се върти около подобно фикционално шоу на живо по NBC, снимащо се в сградата на General Electric (собственик на телевизията), намираща се на „Рокфелер Плаца” № 30 (От тук “30 Rock”). Водещ персонаж е главният сценарист Лиз Лемън (Тина Фей), а основни сюжетни линии са от една страна взаимоотношенията и с екипа от разюздани писачи и разглезени актьори, от друга – с ръководството на компанията, представлявано най-вече от Джак Донаги (Алек Болдуин). На фона на дивото професионално ежедневие се разгръщат, разбира се, и несгодите в личния живот на героите, злободневни теми като кариеризъм, сексуалност и меркантилност. Нищо ново под слънцето, но голяма част от чара на „30 Rock” се крие тъкмо тук, а защо това е така – след малко.

Не само тематиката на сериала, но и персонажите са базирани на силно изразени стереотипи. Имаме типичната социално неловка героиня в лицето на Лиз Лемън, класическото юпи и капиталистическа акула в образа на Джак Донаги, тук е изрусената актриса с мания за внимание – Джена Мароуни (Джейн Краковски), имаме и леко изкривена версия на дивия чернокож рапър, актьор и продуцент – Трейси Джордън (Трейси Моргън), и за капак – типичното добро момче от село, Кенет Пърсел (Джак МакБрайър). “30 Rock” е основан на подобни умишлено силно изразени клишета и тъкмо от тях черпи харизмата си. Сценаристите боравят с тях твърде умело и успяват да ги представят в наистина оригинална и по-различна светлина – ситуациите в които попадат героите представляват сблъсък на различни житейски философии и резултатите често освен да бъдат наистина комични, оставят и малка нотка за размисъл.

Актьорската игра е на добро ниво, като невероятно превъплъщение прави застаряващият Алек Болдуин. Представянето му е на повече от високо ниво, а персонажът му – Джак Донаги – е живото олицетворение на корпоративна Америка – изтънчен, нагъл, излъскан, амбициозен, самоуверен и крайно материалистичен. Без преувеличение може да се каже, че това един от най-знаковите комедийни персонажи, появявали се някога на телевизионен екран. Трите „Златни глобуса” определено не са случайни.

Комплименти заслужава и Тина Фей, която освен като създател, продуцент и сценарист, се е нагърбила и с главната роля в сериала. Макар и да не е на нивото на Болдуин, тя се справя отлично със задачата да води шоуто и като своеобразен плеймейкър да канализизира и концентрира енергията на различните персонажи, превръщайки я в едно цялостно излъчване, което създава уникалния характер на “30 Rock”. Трудно бих могъл да си представя предаването без нея – поне не със същата синергия.

Останалата част от състава също е на добро ниво, макар често да остава в периферията спрямо Фей и Болдуин. Въпреки това, когато фокусът падне на страничен персонаж, често ставаме свидетели на оригинален и забавен епизод, което говори повече от добре за сериала като цяло. Гостуващите персонажи особено във втори и трети сезон включват наистина впечатляващи имена – Стив Бушеми, Упи Голдбърг, Опра Уинфри, Джулиан Мур, Ал Гор, Изабела Роселини – списъкът е доста дълъг. Забележка тук е, че въпросни често отвличат внимание от второстепенните персонажи в екипа на шоуто, доста от които така и не получават заслуженото според мен внимание.

Хуморът на „30 Rock” е наистина интересна тема. Фей и компания са успели да напишат продукция, която ще допадне на наистина широк кръг аудитория. Шегите варират от откровено просташки до далеч по тънки заигравки с политика, медии, история и дори автошарж. Често се изненадвах на добре скрити майтапи, а немалка част от тях вероятно дори не съм успял да схвана, поради недостатъчно познание за американската телевизионна култура. Предвид рязкото падане на нивото на писане у сериали като „Двама мъже и половина”, „30 Rock” е свежа глътка въздух в това отношение.

Режисурата използва станалия отново модерен напоследък похват на единичната камера, който макар неминуемо да придава известна статика на шоуто като цяло, всъщност е наистина подходящ за предаване, което разчита най-вече на изразителен диалог. За озвучаването могат да се кажат най-вече добри думи, като основният джаз мотив на “30 Rock” е наистина запомнящ се.

Сериалът успява да поддържа сравнително високо ниво през четирите сезона досега. Отвлечените серии не са толкова малко и можеха да бъдат по-изолирани случаи, но все пак не развалят общото добро впечатление, а предаването рядко се разводнява излишно. Без притеснение ви препоръчвам „30 Rock”, тъй като е един наистина приятен и забавен начин да запълните свободното си време и, смея ли да го кажи, може би дори да ви обогати по определен начин.

За финал, иска ми се Тина Фей да разгърне потенциала си, който струва ми се притежава в не малки количества, и да напише още по-интелигентно комедийно шоу. То със сигурност би могло да вдигне летвата наистина високо.






Допадна ли ви този материал? (3) (1) 3139 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен

[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 32: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 51: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead

Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.