Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Сладководните гиганти (статия) - Биология, Зоология, Есетра, Любопитно, Риби, Риболов, Сладководни риби, Сом, Шаран, Щука
Сладководните гиганти

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 28 март 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"А окото й беше ей толкова голямо!", показал с разтворени шепи рибарят, на когото завързали ръцете. Може би виц, но не задължително далеч от истината. Сладководният спортен риболов може да предложи уникални емоции дори в улавянето на средно голям шаран, но под спокойната повърхност на бавно-течащите реки, както и в езера и язовири, понякога се крият истински гиганти, резултат от милиони години еволюция и изобилие от храна. В последно време именно тези представители на рибното царство са обект на огромен медиен и научен интерес, заради това, че са слабо проучени и защото са първите жертви на безогледното бракониерство и промишленото замърсяване. През миналата година Нешънъл Джиографик също обърна внимание на сладководните гиганти, чрез продукцията си Megafishes на еколога Зеб Хоган. В рамките на поредицата обект на изследване са риби от шест континента, за голяма част от които се носят легенди за човекоядство, до голяма степен преувеличени, но филмът успешно запознава зрителите с едни от най-големите сладководни риби на популярно ниво.

Първият въпрос е коя всъщност е най-голямата риба, и този въпрос не може да има точен отговор. Данните в повечето случай са противоречиви и без преки доказателства, рибарски легенди се разказват навсякъде по света, а за достигане на гигантски размери са необходими много години, които в повечето случаи рибите нямат на разположение. За момента поне три-четири вида спорят за първенство, като изключваме есетровите риби, които прекарват голяма част от живота си в моретата и затова не могат да се смятат за типично сладководни представители. Основен фактор обаче е наличието на изобилие от храна и достатъчно пространство, затова естествено е да търсим гиганти в гигантските реки. Особено в последно време, река Меконг стана популярна като един от основните развъдници на огромни риби, главно защото е сравнително слабо изучена и не толкова засегната от промишлен риболов и замърсяване. За Европа безспорният първенец е Дунав, а Амазонка, Нил и Мисисипи съвсем естествено попадат в числото на обичайните заподозрени. Разделени по семейства есетровите, сомовите и шарановите риби представят някои от основните конкуренти за приза „най-голям”.

Започваме с есетрите, сем. Acipenseridae, които се смятат за най-древните костни риби и са може би най-уязвими заради високо ценения черен хайвер. Характерни са за големите реки и езера на Европа, Северна Америка и Северна Азия. Безспорен първенец е белугата, Huso huso и близкият й братовчед калуга, Huso dauricus. И двата вида са азиатски, обитаващи реките Урал, Амур и Волга, както и Каспийско море. Живеят до 130-150 години и достигат фантастични размери – до два тона и според някой слухове, до девет метра дължина. Дори екземпляри от 300-400 килограма са истинска златна мина и гордост за всеки рибар. Много близко зад тях са бялата и обикновената есетра. Към същото семейство се отнасят и лопатоносите, два вида, от които по-големия е китайския (Psephurus gladius), достигащ 500 килограма и седем метра дължина. За съжаление, той спада към многото застрашени видове, населяващи река Янгдзъ.

От същинските сладководни гиганти започваме със сем. Шаранови (Cyprinidae). Представителите им са едни от най-ценените като месо и като спортен улов видове. Срещащите се в България обикновен шаран и толстолоб се движат около 70 килограма в горната си граница и всъщност са доста едри. Първенец обаче е мангарът (Barbus esocinus), обитател на реките Тигър и Ефрат. Най-големият документиран екземпляр е дълъг 240 см. и тежи 111 килограма. Подобни по размери са тайландският гигантски сиамски шаран (Catlocarpio siamensis) и индийския златен масер (Tor putitora). Към семейството се отнасят поне още четири вида със сходни размери, които обаче са по-слабо проучени.

Особено голямо количество гиганти се срещат сред сомовете (Siluriformes), на които най-често се приписва и човекоядството. Десетки видове от тях достигат тегло над 100 килограма, като за най-голям се смята гигантския сом от делтата на Меконг (Pangasianodon gigas). Най-големият документиран на снимка екземпляр е с дължина от близо три метра и тегло близо 300 килограма. Обикновения сом (Silurus glanis) пък е рекордьор за Европа, с дължина дори по-голяма от тази на тропическия си роднина и тегло, достигащо близо 200 килограма. Този вид е и най-желаният улов на територията на България. Други известни гиганти са южноамериканската пирайба и индийския гунч, за който се твърди, че завлича хора и дори биволи в дълбините на мътните реки, които обитава. Този му глад за човешко месо се подхранвал от специфичните погребални обичаи на местните жители, които изхвърлят изгорените трупове в реките, но за случаи на човекоядство няма потвърдена информация.

От останалите семейства риби също си заслужава да се споменат няколко вида. На първо място е амазонският първенец пираруку (Arapaima gigas), който доскоро се смяташе за най-големия сладководен вид с нормално тегло между 150 и 200 килограма и дължина над три метра. Най-големият сладководен скат пък е Himantura chaophraya, още един меконгски гигант с тегло до 300 килограма и диаметър близо два метра и половина. От костурите истински гигант е нилският (Lates niloticus) с дължина до 2.5 метра и тегло до 200 килограма. С цел спортен риболов той е бил интродуциран в езерото Виктория, което обаче се оказало тясно за апетита му и това е един от най-тежките примери за съсипана екосистема поради човешката недалновидност. Особена порода риби са панцерните щуки (gars), от които алигаторната (Atractosteus spatula) не случайно носи името си и като прибавим огромните размери, отново около 3 метра и няколкостотин килограма, то този вид е безспорното страшилище на северноамериканските езера и реки. Не толкова голяма, но също с впечатляващи зъби е рибата-тигър от река Заир в Африка.

С това далеч не се изчерпва списъка на гигантите, но в общи линии смятам, че очертава размерите, до които могат да достигнат сладководните риби. Ако сте решили в този момент да нарамите въдицата и да се впуснете в издирване на трофеи все пак имайте предвид, че повечето от изброените видове са застрашени, а и посочените размери касаят единични екземпляри, които по някакъв начин са успели да избегнат хищниците и рибарите в продължение на десетилетия. Спортният риболов обаче е процъфтяващ бизнес и някои южноамерикански страни и Тайланд могат да предложат изключителни оферти за риболов в изкуствени водоеми и развъдници. Особено азиатската страна е превърнала този тип туризъм в своя национална гордост, като към природно-срещащите се гиганти са добавили и интродуцирани пираруку, алигаторна панцерна щука и пирайба към асортимента от трофеи.

--
На илюстрациите:
1. Гигантски сом
2. Пираруку
3. Алигаторна панцерна щука






Допадна ли ви този материал? (12) (0) 13061 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (20) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.