Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Разпространените заблуждения: Мустангът (статия) - Биология, История, Ернан Кортес, Зоология, Индианци, Колониална епоха, Коне, Конкиста, Любопитно, Му
Разпространените заблуждения: Мустангът

Поредици: Най-разпространените заблуждения

Автор: Ангел Марчевски, сряда, 28 април 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Всеки от нас е виждал великолепните стройни мустанги, препускащи свободно из безкрайната американска прерия – много популярна картина, широко употребявана из всевъзможни филми, или пък реклами. Цялата тази прелест обаче не отговаря особено на истината, а мустангите като цяло са дребни, набити и гърбоноси кончета, които далеч не могат да се похвалят с кой знае колко привлекателен външен вид.

Всъщност, самата представа за американските диви коне като диви не е особено точна. В съвремието, единственият оцелял подвид див кон е конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), все още срещащ се в Монголия, докато вторият им представител, тарпанът (E. f. ferus), се смята за изчезнал от края на XIX - началото на XX век. Като трябва да подчертаем разграничението, че дивият кон (E. ferus) не е просто свободно живеещ такъв, а съвсем различен вид от одомашнения (E. caballus), и заедно със зебрите, магаретата и пр. двата принадлежат към род Коне (Equus), сем. Коне (Equidae) - класификация, звучаща на пръв поглед малко объркваща, но реално доста конкретна.

Примитивни и по-късно диви коне на северноамериканския континент всъщност са се срещали, но в следствие последната ледникова епоха, а много вероятно и лова от страна на пещерняците, това им разклонение изчезва напълно, и практически чак до пристигането на Колумб из двете Америки не се среща нито един представител на целия род. Колумб е първият, който прекарва коне през Атлантика, внасяйки ги в Западните Индии по време на второто си пътуване до тях, през 1493 г. Същинското завръщане на коня по тези земи пък вече става благодарение на конкистадорите, и то съвсем не от безкористност - редом с барута и стоманата, непознатите там ездитни животни са един от факторите, които спомагат в огромна степен за бързото и безмилостно покоряване на местното население от страна на испанския завоевател. Така, от експедицията на Кортез през 1519 г. нататък, а по-късно и през Колониалната епоха, различни породи вече домашни коне биват пренесени и заселени на американска земя.

Първите мустанги произхождат именно от тези иберийски коне, внесени в Мексико и Флорида, голямата част от които от андалусийски, арабски или берберски породи. Дали избягали, откраднати или просто пуснати, част от тях успяват да намерят свободата си, а липсата на особена конкуренция им позволява да се размножат доста бързо, разпростирайки се из североамериканския запад. Напълно естествено пък, нарастващата популация и съвсем очевидната полза от коня бързо привлекли вниманието и на северноамериканските индианци и не отминало много време, преди той да се превърне в предпочитано впрегатно животно за техните травуа (специфична триъгълна рамка без колела, използвана от местните жители при пренос на товари, която може да бъде теглена на ръка, от кучета, биволи, или пък кон), както и, разбира се, с времето, в ездитно.

Някои от местните жители дори започнали да размножават и прекръстосват различните породи коне, с цел подобряване на вида и употребата му за собствени цели. Едни от опитните коневъдци били команчите и шошоните, а племената нез перс станали особено известни със своите стада, като именно те създали и първата чисто американска порода - апалуза. Повечето племена обаче не се занимавали усърдно с размножаване на добитъка, предпочитайки да се осланят на лов на мустанги, търговия и дори кражба, бързо и ефективно елиминирайки конете с нежелани или непригодни характеристики.

Но не само индианците се увличали по коневъдството. Собствениците на ранчо, т.нар. ранчери, на свой ред прилагали няколко нестандартни трика. Още от Колониалната ера и по време на заселването на Северна Америка, конете били умишлено пускани на свобода през зимния период, едновременно за да могат да си намерят пасища, а и да се кръстосат със свободно живеещите мустанги - като една от основните причини за това, е, че подивелите стада се отличавали с издръжливост, надхвърляща тази на обикновените коне, черта закрепила се през столетията вътрешни кръстоски. Няколко месеца по-късно, същите коне били залавяни повторно. Друг, може би малко жесток, но разпространен способ на този особен вид развъждане било отстрелването на доминантните диви жребци и подмяната им с расови екземпляри, които да привнесат определени характеристики.

Самото отношение към коня и като цяло не било това романтично, взаимнополезно, добронамерено и уважително съжителство, каквото можем да видим по каубойските филми. Начинът на оседлаване бил необикновено суров, а подковаването често водело до окуцяване и смърт на животното. Болните и стари коне пък бързо намирали кончината си, превръщайки се, естествено, в храна.

При все това, в началото на миналия век, популацията на мустангите достига около два милиона свободно пасящи индивида. С течението на XX век обаче, популацията им започва да спада драстично поради няколко причини. На първо място сред тях е превръщането им в търсен ресурс, най-вече за военни цели - основно транспорт, но и храна - довело до залавянето или продажбата на огромен брой коне. Допълнително, мустангите били ловени за храна и в мирно време, най-вече такава за домашни животни - практика, която достига доста крайни измерения, в т.ч. лов от самолет или тровене на цели стада - за което вероятно е спомогнало и обезсмислянето им като основен транспортен способ с напредване на десетилетията. Рано или късно, това довежда до законови мерки, но фактът е, че в днешни дни популацията на мустангите е едва около шестдесет хиляди, от които само половината свободно живущи в отделени за целта територии.

Всички тези фактори спомогнали за оформянето на т.нар. мустанг, който практически не е нито вид, нито конкретна порода, а дивоживущ продукт на смесица от наследниците на различни домашни коне и животно, което не се характеризира нито с великолепен естетически вид, нито с бърз галоп, а най-вече със значително по-ценните издръжливост и приспособимост. А онова, което можете да видите на рекламните пана, е далеч по-вероятно да принадлежи към някоя от красивите, дългокраки арабски породи.






Допадна ли ви този материал? (9) (0) 6724 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен

[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 32: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 51: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead

Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.