Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Реймънд Фийст – "Гневът на лудия бог" (ревю) - Реймънд Фийст, Фентъзи, "Wrath of a Mad God", Американска литература, Нови книги
Реймънд Фийст – "Гневът на лудия бог"

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 27 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Понякога е наистина трудно да се коментира автор, който ти допада. Още по-неприятно е, когато още от самото начало на човек му се налага да започне с изречение като: „Гневът на лудия бог”, книга трета от новата поредица на Реймънд Фийст – „Войната на Мрачния” наистина ме разочарова. Но за съжаление действителността, макар и в онова нейно субективно измерение, което наричаме собствена гледна точка, рядко би могла да бъде изменена. Така че – симпатичен или не, американският писател този път не ни поднесе това, което знаем и очакваме от него.

Остава естествено въпросът защо. Известна предвидимост в книгите на Фийст винаги е имало. Тъй като обикновено иде реч за една и съща схема – непознат враг, когото по малко опознаваме, за да открием, че всъщност си е същото добро старо проявление на злото. Доброто побеждава, ама не съвсем и се впускаме в следващия цикъл на борба между двете крайности. Поредицата „Войната на Мрачния” съвсем естествено е изградена на същия принцип. Но...

Допреди читателят да се сблъска с тези последни три книжки от майстора на фентъзи жанра, очакванията винаги са били за сблъсък с любопитна история, вихрещо се приключение, драматични моменти и неочаквани обрати. Сега обаче виждаме излишни сюжетни линии, които не допринасят с нищо към фабулата, герои, сами по себе си симпатични, които обаче авторът си няма и идея къде да дене, и стари, отдавна заровени муцуни, пръхващи се на белия или по-точно мрачния свят за трети пореден път.

И малко по-конкретно – Фийст ни запозна с три момчета, доведени внуци на главното действащо лице в целия епос за Микдемия – Пъг. Симпатични нови герои, които обаче така и не разбрахме защо са там. Появяваха се на разни места, вършеха дребни задачи, понякога не толкоз, но така и не успяха да привлекат фокуса на вниманието. Реално бихме могли да минем и без тях, така поне щяха да ни се спестят вече вижданите сцени на тренировка на млади агенти на конклава, които дори бяха далеч по-пикантни в предишната поредица.

Сюжетната линия с Куор пък така и не се вписа в цялостната картина. Да, много са важни за света, добре съгласихме се, че събуждат симпатия, но Конклава надали има нужда от тази допълнителна мотивация. Като въвеждаш нещо ново в един подобен фентъзи свят се очаква да го използваш. Досега Фийст го правеше, но този път не би.

А основната история – посещението на Пъг и компания в света на десатите ще се запомни основно с това, че местните колкото и да са приятелски настроени към нашите събратя от първото ниво, винаги ще искат да ги поизкормят и едва се сдържат да не го направят. Драматизъм обаче липсва, като усещането е по-скоро, че героите се щурат, отколкото че се борят с голямата заплаха. Финалът пък беше толкоз предвидим, почти в детайли, че е почти обиден за читателя, независимо дали е почитател на Фийст или не.

Новото появяване на мъртвия или недотам мъртъв, да си го кажем направо – немъртъв Макрос пък беше абсолютно излишно. Да възкресиш толкова ключова фигура от историята, която разказваш, само за да изтърси един съвет, който и песовете в Острова на чародея биха могли да дадат, и да се гътне отново е меко казано... забавно решение от страна на американския писател.

Всичко това оформя картината на доста монотонна история, изпъстрена със странични, пътуващи към трета глуха, подистории и нови, симпатични и крайно безполезни герои, която не прави чест на иначе известният с това, че рядко ни разочарова Реймънд Фийст. При все това не можем да отречем, че като цяло трилогията би била любопитна, донейде дори приятна за четене за феновете на писателя, ако успеят да се отърсят от каквито и да било очаквания. Но само, защото добавя още малко към любимия свят. Но за тези, които не са се докосвали до автора до този момент препоръката би била да не започват точно от поредицата „Войната на Мрачния” и още по-малко от книга трета – „Гневът на лудия бог”.

--
Повече информация от страницата на ИК \"Бард\"






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 4745 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.