Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Да продължим с продълженията (статия) - Сериали, Фентъзи
Да продължим с продълженията

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 август 2010.

Публикувано в Статии :: Литература, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Всеки от нас е съжалявал поне веднъж в живота си, че дадена история, която ни е харесала, е достигнала до своя край. Спомням си след пети сезон на Андромеда, как прехвърлях различни варианти за продължение и колко съжалявах, че идеята, която не е изчерпана, няма да продължи. Спомням си обаче и как Скалзи продължи „Войната на старците” до точка, в която се замислих – дали нямаше да е по-добре просто да спре. Има безброй много примери и в двете посоки, но водещото, натрапващо се, впечатление е, че всеки път, когато се опиташ да разказваш една история прекалено дълго, достигаш до разочарование.

От чисто комерсиална гледна точка логика има дори да преминеш отвъд разочарованието. Поне докато не убиеш и последната частица надежда, че нещата могат да се променят към по-добро. Ние – зрители, читатели, сме си балами. Ще изгледаме цял сезон на Свръхестествено, че и ще зачекнем още един само за да се убедим, че нещата няма да отидат на добре. Което за продуценти, издатели и цялата комерсиална част на изкуството си е чиста проба печалба. В крайна сметка, те именно това гледат – кога печалбите спадат под зададената граница и чак тогава налагат на авторите да сложат точката. Освен, естествено, ако последните нямат достатъчно самоуважение и чувство за мярка, да го направят тогава, когато трябва.

Лесно бихме могли да хвърлим цялата вина на всички онези люде, които печатат, снимат и разпространяват изкуството. Да ги наречем с хиляди иронични, не толкоз иронични и направо обидни имена. Да припишем всичко на тях. Ако се замислим, обаче, ще открием, че проблемът е, когато творецът спира да твори заради самото творчество и започне да мисли за същите неща, за които мисли и издателят му. Всеки знае, че почитателите на дадено произведение ще искат продължения до откат – винаги е било и винаги ще бъде. Но още от времето на Дюма си личи, че когато започнеш да се пренасяш двадесет години по-късно и още десет години по-късно качеството започва да спада и историята – да разочарова. Та и неслучайно се ражда приказката за творческата фабрика на последния.

Естествено от тази практика най-много страдат телевизионните сериали. Като че ли там е на-лесно човек да прекали. Но в литературата хванете почти напосоки някое епично фентъзи и ще откриете същата практика – авторът си планира три хиляди страници текст, харесва му как се продават, феновете искат още и изведнъж трите хиляди стават шест, девет и т.н. Докато и най-заклетите му почитатели започват да се питат струва ли си да си губят времето с познатите муцуни, познатите сюжети и да превръщат удоволствието от четенето в навик да се срещат с колегите петък вечер на по чашка. Защото от един момент насетне изживяването и трепетното очакване се смилят в именно това – навик.

Лесно е да се лашнем в другата крайност и да излезем на площада с плакати – сериали по един сезон и книги по един том. Както и да поискаме държавен лиценз за писателите, които да са на заплата към комитета по изкуствата та да не мислят за пари. Което естествено не е решение. Защото единственото решение е в нас и в творците. Ние да осъзнаем, че когато една песен започне да звучи фалшиво е време да сменим плочата, а те – да поглеждат от време на време малко по-творчески на творческия процес, като тук изрично искам да подчертая, че далеч не иде реч за всеки писател, сценарист, режисьор и т.н.

Стига толкоз мъдри мисли, време е за пети епизод от тридесетия сезон на любимата фантастична сапунка, и следобед с том седми на епичната поредица на майстора, на който там жанр четете с картофки и пиле от близкото KFC. Нека поживеем модерно, все пак.






Допадна ли ви този материал? (15) (1) 5567 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.