Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Малкият човек (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Малкият човек

Автор: Jaar, четвъртък, 15 юли 2004.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Малкият човек. Детето.

Невинното и малко чевече в големия нерабираем свят. С чисти и умни очи, постоянно готови да научат нещо ново. Млад ум, задаващ големи въпроси, само за да получи малки отговори. Необятен лист, който търси своите думи. Дете изгубено в планината.

Ангелско създание, носещо радост, а самo способно да се радва и на малко. Малкият човек с големите мечти, залисан в своите игри. Той живее в собствен свят – на щастие, хармония и обич. Свят, може би по-реален от нашия. И колко малко ми трябва, за да попадна в него – отново да се превърна в малкия човек. Но дали е толкова лесно да открия вратат към детската стая?

Малкият човек. Вътрешният глас със собствена самоличност, който се противопоставя. Второто ми тайно аз, заемащо малка част от вътрешния ми свят. Малък, прагматичен човек, окован към здравия разум. Бледа сянка, нищожно съмнение, секундно колебание. Камъните около огнището, които не позволяват на пламъците да се развилнеят. Безизразната маска на лицето, криеща чувствата, преживяванията, борбата …

Малкият човек не вярва в мен, в живота, в стихийната сила на чувствата. Той е гласа на човешкия страх, безплътно въплъщение на материята, първичния разум на тялото. Егоистичен, неразбиращ, той се опитва да ме приобщи към собствената си самота.

Малкият човек е опасен, по-лош от недостатъците. Самото му присъствие е необходимост, но важното е каква свобода ще получи.

Малкият човек сред голямото човечество. Поредното непознато лице сред тълпата. Забързан минувач по улиците на ежедневието. Човек, когото не познавам. Малък, променящ се детайл от пейзажа. Безличен, незначителен в моите очи. Човешко същество като всички други. Непозната душа, която няма да опозная, чужда територия, в която няма да навляза.

Продължавам да живея в собствената си действителност, заобиколен от малки хора. Но един от тях ме привлича, казвам му “Здравей” и той остава завинаги свързан към живота ми – като приятел, като любовник, като ученик, като враг, като покровител, като съпруга, катодуховен водач … Независимо от проявлението си, човекът ще намери място в моята душа.

Малкият човек. Човекът до мен.

Хванати за ръка, опиянени от красотата на деня, на любовта, на гледките, на живота.

Малкият човек в прегръдките ми, за когото свеждам глава и устните ни се сливат в целувка. Крехко създание, което покорява; обуздава непреклонността и мъжката упоритост.

Съчетава нежност и страст, докосване и чувство, доверие и изненада, тръпка и спокойствие …

Малкият човек, който означава всичко за мен.

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1712






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 22983 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (59) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.