Малките хора са топлокръвни бозайници, които населяват по-голяма част от обитаемата суша. Имат навик да се движат в хергелета, стада, а по-рядко и на глутници. Любимите им места са площади, стадиони, митинги, манифестации, демонстрации и въобще всякакво струпване на себеподобни, които предлагат уютната задушевност на анонимната тълпа.
Иначе малкият човек е по природа романтик, който е убеден, че е роден за славни дела, но все някой или нещо му пречи. Дали съседът, правителството или световният ционистки заговор – това няма голямо значение, важното е, че го възпрепятстват, при това нарочно. Затова той попържа наред – и Господ високо и човека наблизо, да не говорим за абстракции като държава или народ.
Всъщност малкият човек се чувства съпричастен към успехите на големите, но никога не им прощава загубите, величае всеки колос, но ръфа настървено труповете на падналите титани. Иска да печели, но не е готов да рискува, мечтае за велики подвизи, но не желае да се раздели с чехлите пред телевизора и кварталната кръчма.
При все това малкият човек обича приказките, басните и телевизионните реклами, увлича се от всяка идея, жертва живота си за всяка кауза, марширува на изток, плува на запад, копае на север, завладява на юг. Вярва безрезервно на всеки нов водач, лидер, пълководец, шаман, вожд, на поредния голям човек начело, който обещава светли бъднини и сияйни зори.
И все пак малкият човек не е по-голям от своите сънища, едни такива мънички, че чак дребнички, прозаични, делнични, сиви и дори скучни. Оцветява си ги сам, дали в розово или жълто, прерисува смело ярките краски от живота на някой друг, краде тайничко чужди мечти, пази ревниво случайните моменти на щастие и пролива по някоя сълза над изсъхнали спомени.
Щяло да дойде време, казват, когато малките хора щели да решат съдбата на света. Всеки ден паля свещичка и се моля това да не стане. Защото тогава небето ще се схлупи на раменете ми.
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1712 |