|
Сивостен :: Band dessinee: Chasseurs de dragons (статия) - Лоран Търнър, Матийо Венан, Банд десине, Комикси, "Ловци на дракони"
 | |
1. Un dragon comme pas deux – 2006
2. Copains comme zombies - 2008
Сигурно мнозина от вас са попаднали и с удоволствие са гледали пълнометражния френски филм „Ловци на дракони”. За тези, които не са, съвсем накратко става дума за приключенията на двама симпатяги – Лиан Чу и Гиздо, и на верният им дракон Хектор в един меко казано фантастичен свят. Всъщност именно в този филм попаднах на носещите се из въздуха острови, които по-късно станаха популярни с „уникалността” и „иновативността” си в Аватар. Работата на тези двамата, за които става въпрос тук е да ловят дракони (както може би сте се досетили), летейки от своя страна в хибрид между хеликоптер и ръчна количка. А пък самите дракони, съвсем в съответствие със света, който обитават, са от странни по-странни. Стилът на анимацията е карикатурен, с отчетлив елемент на приказност.
Малко от вас обаче са гледали, в това съм сигурен, двата сезона на анимационния сериал със същото име. Те разбира се предхождат пълнометражната анимация и отдавна радват френските подрастващи. Характеризират се със значително по-несъвършена графика, но пък носят доста романтичен заряд и представят една доста добре изградена вселена, населена с още и още дракони. Там в пълна сила са разкрити характерите на меркантилния и доста непохватен Гиздо, високо-моралния умел боец Лиан Чу (който освен това се занимава и с плетене на две куки) и силно изнервения Хектор, когото всички бъркат с куче, заек и какви ли не други форми на домашни любимци.
Както и да е, мисълта ми не беше нито за сериала, нито за пълнометражната анимация. Ловци на дракони, съвсем според френските разбирания, започна да бъде претворяван и в серия комикси, от които за момента на пазара са се появили две книжки. Издадени са от Delcourt през 2006-та и 2008-а и се надявам, че няма да останат като мъртвородена поредица, макар за момента нищо да не се чува за продължение. Сценаристи са Laurent Turner и Matthieu Venant, съответно на първата и втората книжка, а художници – Matthieu Venant и Marc Lechuga. Рисунакът напълно следва стила на анимационните филми. Иначе казано, карикатурните картинки и наситените цветове хващат окото.
Сюжетът също не се различава съществено от този, който можете да откриете в която и да е от сериите и може би точно тук се крие голямата слабост на комикса. За хора, които са гледали сериите, той е нищо повече от книжка с колекционерска стойност, която не си заслужава да бъде четена кой знае колко. То затова и оценките по сайтовете за BD не са особено ентусиазирани. Ако пък сте почитател на пълнометражното филмче, там сама по себе си анимацията ще ви откаже от комикс-версията. Тъжно, но факт, компютрите почнаха да изместват чисто художественото изкуство.
Всъщност комикс книжките са доста приятни и успешно синтезират общата идея на филмите, но на фона на екранните версии нямат с какво да грабнат вниманието на читателите. Затова ако ви попаднат случайно, не се колебайте. Дори и да не разбирате френски, не очаквайте да бъдат преведени на друг, по-читаем език (лично мнение, никой да не се засяга). |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|