|
Сивостен :: SciFi Series: Grimm (ревю) - Дейвид Грийнуолт, Джим Куф, Стивън Карпентър, Драма, Сериали, Ужаси, Фентъзи, Битси Тълок, Дейвид Ги
 | |
Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат.
Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка.
Лошо впечатление определено правят отдавна тривиалните заемки от твърде популярни поредици, без дори да броим книжните. Предаването на „уменията“ по наследство и по кръвен път, след смъртта на предшественика, секретната и децентрализирана група наследници - в случая „гримове“, чиято единствена причина за съществуване случайно се явява борбата с нечовешката сволоч. Тайните дневници от времето на оригиналните братя са неизбежни, а реформираните типажи на злото – което всъщност не е толкова зло – налични. И така, започвайки от едновремешния „Бъфи“, та чак до съвременното „Свръхестествено“, паралели можем да си вадим до изчерпване на виртуалното мастило.
Още по-лошо обаче изглежда откровената евтиния. В днешни дни, дори уеб-сериалите могат да си позволят доза прилични ефекти – спомнете си ако не друго, то скромното начало на „Sanctuary“ – а какво да говорим за компания от калибъра на NBC. Храната за окото и храната за душата от край време се допълват (и компенсират) взаимно, а принизяването на фентъзито в тематичен сериал до обикновена кофа грим не е на дневен ред още от края на миналия век. Уви, авторите на „Грим“ твърдо са предпочели да си спестят някой друг излишен долар, и освен ако не изпитвате влечение към брадясали върколаци или – знае ли човек – проблясващи вампири, например, не остава с какво да се погъделичкате.
Малка червена точка, може би, сериалът бележи с опита си да гарнира всяка отделна история с приказка на братя Грим – комбинирана тук-там с митологичен елемент. Но и техните истории не са безброй и възниква поредният резонен въпрос – „И след това какво?“.
В резюме – по-скоро не. Серията е способна да запълни час свободно време, но се нарежда далеч назад сред правилните избори. По-лошо – няма особени изгледи да реализира какъвто и потенциал да и се намира. Остава да се надяваме да настъпи някакъв качествен поврат в цялата работа, и след преосмислянето, вървящо в момента, догодина да ни предложат нещо порядъчно различно. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|