Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Малкият човек (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Малкият човек

Автор: Tais, четвъртък, 15 юли 2004.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Дефинициите. Обичам дефинициите. Правят живота удобен и подреден. Умело снабдяват с име и смисъл дори дребните неща. Човекът – върхът по стълбата на еволюцията. Човек - разумна форма на живот. Човек – божие творение от Ден пети. Човек – това звучи гордо. Е, последното си бе лирично отклонение.

Да, дефинициите са полезно нещо, но кога са били достатъчни? Веднъж определили нещо като Нещо или дори като Нещото, човекът бърза да определи не просто що е то, а колко точно струва, каква е стойността му, разбира се, посредствум друга една дефиниция. И неусетно се заплитаме в "по-" и "най-", в амбиции и борби за надмощие. Докато в един светъл момент не достигнем до висотата на Етикетът.

Етикетът. Мразя етикетът. Удобен – безспорно, но доколко полезен? Според повечето, все така безспорно, в същата степен изначално безполезен и вреден. Едно нещо не може да му се отрече на етикетът – звучи добре, стегнато, добива бързо ширпотреба и не на последно място – предлага чудесно заглавие за есе.

Параноично-мнителни натури, подобни на пишещата това литературно неопределимо недоразумение, започват да се чудят какво се иска от тях, за да се впишат в темата? Дали авторът на това прекрасно звучащо заглавие е искал да говорим за джуджета и леприкорни? Или подобно на едно стихотворение, възрастно с десетилетия, е закопнял по "Нерон, Наполеон или пък Хитлер"? Дали не е дочувал детски смях или е следвал през прозореца отмерените стъпки на онзи редови труженик забързан в седем без петнадесет към работният си ъгъл, където да се труди неуморно над малкият си пъзел осем часа и да мисли над безполезността си в останалите десет? Дали в пристъп на алкохолен глад, не е открил прозрението за мястото си в света или просто е грубо изтласкан от някой Голям човек или поне Човек на Големия човек?
Мразя етикетите, сравняващи несравнимото. Изтъркани фрази. Празни дефиниции. Но предизвикателството за човек да се диви доколко малък е в големия свят, доколко значим в незначимостта си, е все пак човешко. Както човешка е суетата да претендирам, че пиша есе, когато всъщност идея нямам как се пише то.

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1712






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 2845 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (60) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.