|
Сивостен :: Размисли за смъртта: еволюцията на една звезда (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
 | |
На Емерих – за вдъхновениетo
Звезди обсипват свода небесен, но Слънцето е винаги само едно. Всъщност слънцето започва живота си като обикновена звезда – кълбо нажежени чувства с притегателната сила на бляскав ум. Това, което различава слънцето от другите звезди, са планетите. Малките каменни сфери, които кръжат около него, попиват топлината му, грижите му, неговите тревоги и вълнения. И слънцето се раздава, обсипва ги с живителните си лъчи, вдъхва им надежда, дава им цел и смисъл. Така минава век подир век – то в центъра, те – щастливо въртящи се около него, кой по-близо, кой по-далече, една стабилна и непоклатима система.
Но рано или късно на слънцето му омръзва. Самочувствието му пораства неимоверно, подхранвано от непрекъснатата и обилна любов на планетите. И то започва да расте, да се надува, да иска все повече и повече внимание и обич. В раздразнението си поглъща по-близките, изпепелява по-далечните. Не спира, а се стреми да улови в мъртвата си хватка все нови и девствени планети, непознали светлината му. Слънцето се е превърнало в червен гигант – грее, но не топли, свети, но не ослепява, гори, но не пари.
Природата търси винаги покой и не търпи хаоса, не толерира нестабилността. Затова изведнъж новоизлюпеният гигант вижда как очарованието му се изпарява яко дим издухано от центробежните сили на самия живот. А тогава започва свиването, стремежът да се върне обратно в удобната си твърда черупка, да възкреси онова щастливо минало, когато е било заобиколено от възхитените погледи на своите планети. Но вече е късно, това, което го е правило слънце, се е стопило и изчезнало. И тази нещастна звезда е обречена да прекара дните си като бяло джудже – мъждукащо с бледата светлина на спомените.
Но има и по-тежка съдба – ако егоцентричните сили са толкова силни, че бившето слънце не може да понесе присмеха на околната Вселена, то дотолкова се свива в себе си, че се превръща или в клоун-пулсар, който самовлюбено се върти около себе си, възхвалявайки своето величие, или в черна дупка. Черна дупка, която поглъща всеки лъч надежда, всяка частица приятелство, всеки опит за усмивка. Черна дупка, която неудържимо придърпва всичко в обсега си, смила, изстисква и подхранва собствения си мрак. Черна дупка, която се таи в тъмнината на недоволството си и се опитва да почерни всичко и всички.
Та ако видите някога черна дупка – заобикаляйте я отдалеч. Пазете се от нея, но не я дарявайте с презрение, спомнете си, че някога и тя е била слънце – обичано и уважавано. А дали ще избухнеш като свръхнова или ще свършиш като черна дупка – всеки сам избира съдбата си.
За коментари и вот:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1940 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
