|
Сивостен :: Багдадската батерия (статия) - История, Любопитно, Химия
 | |
Разказ...
През 1936 година при разкопките на 2000 годишно селище близо до Багдад работниците открили странна малка ваза. В не много високия съд от жълта глина се намирал малък цилиндър от мед. Ръбът му бил споен с олово. Краят бил затворен с меден диск и запълнен с асфалт. В средата на цилиндъра се намирала желязна пръчка, закрепена също с асфалт, която изглеждала корозирала от киселинен агент.
Германския археолог Вилхелм Кьониг, тогава директор на багдадския музей, е предположил че странния съд е изпълнявал ролята на електрическа.
Вляво: Древната батерия в музея в Багдад
Въпросния съд се намира в музея в Багдад заедно с още няколко екземпляра, датирани от времето на партското нашествие между 248 и 226 г.пр.Хр. Д-р. Кьониг намерил и медни вази със сребърен цилиндър от Шумерски селища 2500 г.пр.Хр. От вътрешността на вторите образци се отделяла синя патина, подобна на сребърно отлагане по медна повърхност. Той предположил че партите са наследили батериите си от една от най-древните познати цивилизации.
 Вдясно: Схема на Багдадската батерия
През 1940 Уилърд Грей, инженер от Лабораторията по Високи Волтажи на Дженерал Илектрик в Масачузетс(General Electric High Voltage Laboratory) се запознал с теорията на Кьониг. Използвайки рисунки и допълнителни данни от други учени той направил реплика на батерията. Използвайки разтвор на меден сулфат той успял да генерира около половин волт електричество.
 Вляво: Документиран експеримент с реплика на багдадската батерия
Тези експерименти би трябвало да доказват че електрически батерии са били използвани 1800 години преди съвременното им изобретяване от Алесандро Волта през 1799. Вероятното им предназначение е било за посребряване или позлатяване на метали.
Принципа на получаването на електричество по този начин е наличието на два метала с различен електричен потенциал и разтвор с йони, по които да се предават електроните. Получава се известния в химията галваничен елемент. Възможно е поредица от подобни “батерии”, свързани в редица да образуват доста по-значително напрежение, но няма доказателства за подобно нещо.
...с елементи на разсъждение.
Според един учен през 1970 година подобна батерия би могла да работи с гроздов сок. Аз лично не бих заложил на подобна хипотеза, а тя не е и документирана. Много по-вероятно ми се струва използването на разтвор от меден сулфат, какъвто би трябвало лесно да се получава при обработка на медни руди.
Ако трябва да се разгледат и възможните употреби, то използването на електричество за енергия може да отпадне веднага като хипотеза. Нито има документирани подобни сведения от онова време, нито изглежда възможно да се получи достатъчен заряд по подобен примитивен начин. Възможни ритуални или медицински предназначения не са изключени, но също изглеждат доста невероятни.
Затова опираме до позлатяване/посребряване на метални предмети. Глупаво е да смятаме че фалшификациите са изобретение на 20 век или че тогавашните бижутери не са се изхитряли. А химически това е възможен процес, при който се постига изключително тънък и равномерен слой от благородния метал. Следователно е трудно да се установи измамата и същевременно се пестят ресурси. Подобни установки в днешно време се използват масово при поцинковане на железни предмети за предпазване от корозия.
Аз лично не изключвам възможността това изобретение да е възникнало случайно и постепенно да е еволюирало, намирайки различни приложения. Нека не забравяме, че считания дълги години от новата европейска история за невъзможен проект за Суецкия канал е бил реализиран поне 5 пъти от египтяните много преди Христос. Логично е и предположението подобно пособие да изчезне. Приложението му е минимално и не е жизнено-необходимо, изработването му е сложно и е било невъзможно да се знае, че този процес може да се използва за енергия. А и вероятно не всички са били посветени в “тайната”.
Не изключвам някой студент да се е изгаврил с добрия хер Кьониг, но това като че ли не е водещата версия. За разлика от повечето мистериозни “високи технологии” на древните народи, тук не говорим за някаква рисунка някъде, която на някой му заприличала на космически кораб. Тук е налице археологическа находка, за която се надяваме да е правилно датирана и която след реконструкция наистина работи. И всъщност извода, поне за мен е че нямаме нищо сензационно и че праха на сеньор Волта може да почива в мир, едва ли някой би му оспорил откритието и значението му за човечеството.
--
За коментари:  http://sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4001 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
