Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Върколак: Апокалипсисът (статия) - Настолни игри, Ролеви игри, Ролеви сетинг
Върколак: Апокалипсисът

Автор: Gorthaur, неделя, 29 януари 2006.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Железни облаци се готвят да излеят токсичния си товар над вечнобудния метрополис. Градът – онази безлична купчина от бетон, стъкло и стомана, в която хората доброволно се затварят, изолирайки се както от околния, истински свят, така и един от друг. Онова многообещаващо и мечтано от мнозина място, което със своя фалшив, подмамващ блясък убива или покварява всяка чистота, непринуденост и страст.
Човешката джунгла, впила отровните си корени дълбоко в плътта на Майката Земя, не спира своя зловонен дъх дори и за миг. Като жаден за кръв кърлеж, тя неуморно изцежда силите на Гая и убива творенията й. Когато и последната капка живот напусне нашата майка, на градът няма да му остане друго, освен да се самоизяде.
Но това няма да се случи – не и докато някой от нас все още диша. Ние – децата на Гая, Гару. Върколаците.


Werewolf: The Apocalypse (Върколак: Апокалипсисът) е една от многото ролеви игри на компанията WhiteWolf. Тук действието отново се развива в Света на Мрака (World of Darkness) – свят, много подобен на нашия, но по-мрачен, по-суров, и по-зловещ. Място, където бродят митологични същества като вампири, върколаци, призраци и феи, всички следващи своята нелека съдба. Играта предоставя на играчите възможността да се превъплатят в ролята на могъщите върколаци, или както те сами се наричат - Гару.
Ала какво си представяте, когато чуете думата “върколак”? Най-вероятно митологичните създания, които имат формата на хора и при пълнолуние се превръщат в чудовищни вълци-людоеди с невероятна физическа сила и смъртоносна бързина. В тази игра класическият стереотип е почти избегнат, и то за добро. Малко от нещата, които знаете за върколаците ще ви помогнат тук, защото авторите на играта са превърнали тези чудовища от приказките в един народ със сложна, желязна йерархия, уникална митология и дълбока душевност. За да се потопите напълно в атмосферата и да се насладите изцяло на играта, на първо място е необходимо да разчупите досегашните си представи за превъплъщенството и да превъзмогнете предубежденията си към играта с такова създание, защото в света на WhiteWolf нищо не е такова, каквото изглежда.

Върколаците – такива, каквито са
За да ви запозная възможно най-подробно с Werewolf ще започна с разяснения за самата същност на върколаците в Света на Мрака.
На първо място ще изредя някои от общопознатите митове, които не важат в този свят.
1. Всяко пълнолуние върколакът се превръща в чудовищно създание (голям вълк или човек-вълк).
Това с пълнолунието не е вярно. Върколакът може да се превърне когато пожелае. В зависимост от Ориста си той просто става по-силен по време на лунната фаза, в която е роден. Популярността на митът за пълнолунието се дължи главно на Ориста на Воина – Ахрун. Ахруните са най-точния пример за класически върколак – много силни, много ловки и най-смъртоносни сред своите събратя.
2. Веднъж превърнал се, върколакът губи разсъдъка си и се превръща в див звяр, гладен за човешка плът.
Това е само частично вярно. В каквато и да е форма върколакът запазва разума си, освен когато е изпаднал в Бяс. Дори в междинната си форма, наричана още Кринос, той може да говори на човешка реч, макар и с малки затруднения. Колкото до историите за канибализъм - въпреки че сред върколаците се срещат и човекоядци, това далеч не е масова практика и не се одобрява от повечето Гару. Мнозинството от тях се хранят като обикновени хора, или пък ловуват като своите вълчи събратя.
3. Ако човек бъде ухапан от върколак, той бива прокълнат и също се превръща в такъв.
Това е най-абсурдния мит. Върколакът в Света на Мрака се ражда такъв. Същността му се таи в баланса между човешкото и вълчето начало и единственият начин да продължи рода си е като създаде поколение с партньор човек или вълк, по избор.
Важно е обаче да знаете, че една от общопознатите легенди е вярна – върколаците се боят от сребро. “Боят” може би не е точната дума, но тя показва достатъчно добре тяхната неприязън към този метал. Това се дължи на факта, че оръжията, направени от сребро, им нанасят много по-тежки рани от конвенционалните. Именно заради това се носят митовете, че върколак може да бъде убит само от сребърен куршум или острие – върколашкото тяло е толкова издържливо, че на практика може да бъде наранено тежко единствено по този начин.
Следва да приключа с това, което знаете за върколаците и да ви запозная с това, което те представляват наистина – Гару, Целунатите от Луната.
Повечето Гару са рожби на любовта между човек или вълк и върколак. Вярва се, че преди да бъде роден, всеки Гару бива целунат от духа на луната и по този начин придобива свръхестествените си сили. Един от важните фактори в битието на върколака е неговата Порода – тя зависи от това, дали единия родител е вълк или човек, макар че има и още една, по-рядко срещана възможност – и двамата родители да са върколаци.
Хомид – Човекороденият. Представителите на тази порода са рожби на любовта между човек и Гару. Те се раждат в човешка форма и това е тяхната Породна форма – стандартния им облик. Върколаците от тази порода обикновено израстват сред човешкото си семейство до своята първа промяна.
Лупус – Вълкороденият. Лупусите са чеда на Гару и вълк, като те най-често растат при своята вълча глутница, докато претърпят своето първо превръщане. Върколаците от тази порода се раждат във вълча форма и тя е тяхната Породна форма.
Метис – Кръвосмешеният. Метисите имат нещасието да бъдат рожби на нещо забранено от обществото на Гару – любовта между двама върколаци. Гару вярват, че те всички са деца на Майката Земя и следователно са братя и сестри. Те не трябва да смесват своята кръв, за да се запази вида им здрав и силен. Метисите стоят най-ниско в йерархията на Гару. На тях се гледа като на изроди – низши и недостойни създания. След раждането им обикновено родителите биват прокудени от септата, а детето им бива прибрано и отгледано от останалите върколаци. Още с раждането си те са в Кринос форма – междинната форма между човек и вълк - и тя е тяхната Породна форма. Често се случва да имат неприятна, дори уродлива външност, което ги прави още по-отблъскващи за останалите Гару.
Върколаците обикновено оставят своите партньори да отгледат децата им, за да държат малките в безопасност сред човешкото или вълче общество, като бдят над тях до тяхната първа промяна. Има и такива Гару, които оставят някой дух да пази челядта им докато това се случи.
Животът на един върколак като такъв реално започва с неговата първа промяна, която обикновено се случва в ранния пубертет, но е възможно да протече и малко по-късно. Тя представлява спонтанно превръщане в Кринос форма, обикновено задвижено от много силна моментна емоция – изблик на гняв или страх. При първата си промяна върколакът винаги изпада в Боен бяс, защото все още не може да контролира зверското начало в себе си и то го поглъща напълно. Когато Бясът отмине и младият върколак възвърне Породната си форма, най-често се озовава сред кървавите останки на създанията, имали злощастието да са наблизо докато той е буйствал. Тогава се намесват и наблюдаващите го до този момент негови събратя – дали това ще бъде неговият родител върколак, или друг Гару няма значение. Уплашеното дете бива откарано до септата от своя пазител, където започва въвеждането му в бита и обществото на Гару.
Въпреки всичко много често се случва дете на върколак никога да не претърпи първа промяна. То може да носи кръвта му във вените си, но тя да не е достатъчно силна, за да го дари с мистичните сили на Гая. Тези създания са наричани от Гару “Побратими” и често пъти са запознати с делата им, но въпреки това не са част от тяхното общество. За Гару те винаги ще бъдат само далечни роднини – ще имат тяхната закрила и помощ, но никога няма да бъдат едни от тях.
Може би вече сте тигнали до въпроса как така върколаците успяват да се слеят с хората и да пазят в тайна съществуването си. Отговорът се нарича Делириум. Това е състояние подобно на шок, в което всеки човек, освен мистериозните ловци, изпада, когато види Гару в Кринос форма. На практика човешкото съзнание блокира при вида на огромното чудовище и отказва да възприеме същността му. Когато човекът се опомни от преживяването, спомените му са мъгливи и неясни като обикновено подсъзнанието му втълпява, че е видял вълк, мечка или огромно куче, но никога и при никакви обстоятелства не разкрива истината. Всъщност Делириумът е бил създаден като защитен механизъм от човешкото подсъзнание вселдствие на огромния страх, който хората изпитвали към Гару преди хилядолетия, във времето на Войната на Гнева.
Сега ще ви запозная с формите, които Гару могат да приемат. Както вече разбрахте, основните и най-често срещани форми са три – Хомид(човешка), Кринос(междинна) и Лупус(вълча). Освен тях има още две – Глабро и Хиспо. Първата представлява преходна форма между Хомид и Кринос. В тази форма върколакът запазва повечето си човешки черти, като придобива някои вълчи – по-гъсто окосмение, остри зъби и нокти. Другата форма – Хиспо – е преходна форма между Кринос и Лупус. Върколакът изглежда като огромен вълк, но е доста по-силен и ловък.
Всяка от петте форми има своите силни и слаби страни и нито една не е за пренебрегване.
Освен Породата, за Гару голямо значение има и неговата Орис. Както казах по-рано, Ориста зависи от това, в коя лунна фаза е роден върколакът. Тя обозначава интересите, някои черти от характера, както и длъжността на върколака в глутницата и обществото. Има пет Ориси, съответстващи на петте фази.
Рагабаш – Измамникът. Родени в новолуние, рагабашите са хитри, лукави, и понякога цинични. Могат да бъдат както добри съветници, така и опасни лъжци и заради това заемат доста особено място в обществото на Гару. Останалите рядко им имат доверие, но иначе те са отлична компания и могат да бъдат верни другари. Много често се намесват там, където има напрежение и обтегнати отношения, за да ги поправят. Обичат да се забавляват и гледат просто на живота.
Въпреки това нерядко проявят смелост, макар и по-различна от тази на Воините. Затова и мъдрите старейшини не ги подценяват.
Теург – Гадателят. Теурзите са родени в първата третина на луната. Тяхната съдба е да бъдат най-близко до Умбра от своите събратя. Те могат да чуват, виждат и усещат неща, които другите не могат, сякаш наполовина живеят в света на духовете. Понякога провидението им идва под формата на сън, друг път чрез ритуали, но те винаги поддържат връзка с духовете. На практика без тях върколаците биха забравили духовната страна на своята същност.
За сметка на това, теурзите са доста необщителни и предпочитат да стоят настрана от светските проблеми и дрязги в една глутница, а да се концентрират върху своите ритуали.
Филодокс – Посредникът. Докато рагабашът живее заради забавлението, роденият в половин луна филодокс въплъщава в себе си най-точно природата на Гару. Човешкото и вълчето, светлината и мрака, плътта и духа. Той е пазителят на реда в една глутница и вечната му жажда за справедливост и баланс го кара да гледа безпристрастно на действията на своите събратя и да съди за тях възможно най-правилно.
Най-често филодоксите стават водачи на глутници, макар че в по-войнствени времена тези постове се заемат от ахруни. Един мъдър филодокс винаги съблюдава спазването на Литанията и пръв предупреждава и се опитва да разубеди тези, които са на път да я нарушат.
Галиард – Лунният танцьор. Галиардите се раждат с вдъхновение и волен нрав, които даряват тях и околните с духовна сила и кураж. От всички Гару, те най-много обичат музиката, танците и легендите на своя народ. Ролята им е да поддържат духа и настроението на глутницата, както и да помагат с мъдри съвети, почерпени от върколашката история. Те майсторски разказват величествени саги и трагични елегии, като по този начин предават от поколение на поколение митологията на Гару и поддържат традициите на народа си живи.
Това прави длъжностите на галиарда във върколашкото общество нелеки – при отдаване на почит към глутницата му, той трябва да разказва с голяма точност за подвизите на всеки свой събрат, за да бъде всеки справедливо възнаграден. Също така галиардът нерядко служи като посредник между между някой човек и Гару, когато нещо трябва да бъде уредено.
Ахрун – Воинът. Ахрунът най-точно се вписва в класическите представи за върколак – голямо, силно и вероломно създание, което не се плаши от нищо. Воините са родени в пълнолуние и са най-близо до дивото и непокорно начало на върколаците. Гару може и да са родени бойци, но в сражение няма по-смъртоносни от ахруните. Те не знаят страх и се водят единствено от жаждата си за битки и победи в името на Майката Земя. Малцина от тях доживяват старини, защото вярват, че най-славно е да умреш в бой. Това в никакъв случай не значи, че старите ахруни са недостойни и страхливи. Точно обратното – самият факт, че са доживели до такава възраст означава, че са преживели безброй опасности и са невероятно могъщи. Затова и както галиардът вдъхновява околните с поетичния си талант, ахрунът впечатлява и мотивира своите събратя със своята сила и настървение.
Ролята на воините в обществото е очевидна – те трябва да защитават и да помагат на своите по-слаби събратя в битка, както и да побеждават враговете на Гая и върколаците.
Това са различните Ориси и всяка от тях намира място сред Гару, защото всяка има своите приложения в живота.
Вече споменахме, че върколакът може да изпадне в Бяс. Какво представлява той? Във всеки Гару се крие по един Звяр – първичната дива сила, която движи върколака. Когато Звярът вземе контрол над съзнанието му, Гару се превръща в необуздано чудовище, жадно за кръв и смърт(Боен бяс), или пък хуква да бяга, за да спаси живота си(Лисичи бяс). Но това се случва единствено ако Звярът излезе извън контрол.

Митове в митовете – вярванията на Гару
Както виждате, върколаците в Света на Мрака се различават коренно от всяка досегашна представа. Имат собствени вярвания, история и митология, които ще опиша накратко тук.
Легендите на Гару се предават от поколение на поколение и са се запазили до днес под формата на устни предания и приказки и до голяма степен обясняват причините за съдбата на света в съвремието. А може би и носят знание за спасението му – кой знае?

Вече чухте името Умбра и сега ще ви разкажа какво значи то и за какви духове говорех преди малко. Умбра е паралелен свят на материалния. Самите духове представляват понятия, идеи или природни сили, които имат облик и са уязвими единствено в своето измерение.
Върколаците могат свободно да преминават между двете измерения и да взаимодействат с духовете в Умбра – да говорят с тях и дори да ги нараняват.
Познанието за двата свята е в основите на върколашката митология и играе жизнена роля в живота на Гару. Те имат както много съюзници сред духовете, така и много врагове, защото из Умбра бродят и покварените слуги на Червея. Светът на духовете има голямо значение за върколаците, защото от него те черпят своята енергия и той е тяхната връзка с Гая – тяхната майка.
Следват няколко думи за трите главни сили (или духове според някои) във Вселената – Тъкача, Червея и Дивото.
Тъкачът представлява здравия разум, рационалното мислене и границите на съзнанието.
Дивото пък е страстта, свободата на духа и силата на емоциите.
Червеят е баланс. Той уравновесява двете крайности и поддържа хармонията във вселената, която съществува именно благодарение на тези три духа.
Докато те били в хармония, светът процъфтявал и всичко в него се крепяло на баланса помежду им. За нещастие, обаче, всичко това се променило, когато Тъкачът изведнъж излязъл извън контрол. Никой не знае какви точно са причините за това, но за последствията е известно, че са били катастрофални. В усилията си да го успокои и да продължи да поддържа баланса, Червеят бил заразен със същата лудост. Агонията, гневът и страхът бързо го покварили напълно и той сам се превърнал в извор на поквара и зло, които отприщил върху Майката Земя. Подлуденият Тъкач от своя страна продължавал да преде нишките си и все повече нарушавал баланса в своя полза. От трите сили невредимо останало само Дивото, но ако нещата продължавали така, то щяло да погине. Така започнала великата борба между трите сили. С нарушаването на хармонията, разяжданият от силите на Червея материален свят започнал все повече да наближава своя край – Апокалипсиса.
Така започва и историята на Гару. В опит да предпази себе си и своите чеда и да спре настъпващия край, Майката Земя, Гая, дала живот на превъплъщенците и ги нарекла Фера. Гару били само част от тези създания. Има легенди, че в миналото по Земята бродели ловки котколаци, които събирали и пазели мистични познания. Също така свирепи мечколаци, чиято роля била да бранят свещени за Фера места и храмове, както и коварни и потайни плъхолаци, за които се твърди, че ограничавали броя на човешката популация.
Ала безспорно най-многобройни и влиятелни били върколаците – Гару. Гая ги създала от вълк и човек и затова още преди появата на първите човешки градове те живеели сред хората и ги пазели от злите чудовища, които бродели из мрака – злите слуги на Червея.

Този период бил наречен Импергиум – цели три хиляди години Гару бдяли над хората и ги водели така, както пастир води своето стадо. Но се възгордяли от своята сила и слава и заради честолюбието си направили огромна грешка. Те пожелали да се наричат господари на всички Фера и те да ги следват като верни поданици. Това дало начало на Войната на Гнева – дългата и унищожителна борба между различните народи на превъплъщенците. В тази жестока война Гару заличили повечето от останалите превъплъщенчески народи – само малка част успяла да се спаси, като избяга далеч на изток. Виждайки какво се случва, хората започнали да се страхуват от своите доскорошни господари и пазители и да ги виждат като разгневени чудовища. Надигнали се и отхвърлили властта на Гару. Някои от върколаците, които предпочитали да живеят при вълците сред пустошта, предложили хората да бъдат изтребени, но били възспрени от своите събратя – едва сега Гару съзнали какво са направили. Накрая, след дълги спорове и борби, те решили да се отдръпнат и да оставят хората да продължат съществуването си самостоятелно. Двата народа щели да живеят отделно, макар и в един и същи свят. Това решение било наречено Конкордът, а новата върколашка цивилизация - Западният конкордиат. И до днес тя съществува в пустошта и дивите, безлюдни места и е концентрирана около малкото запазени Светилища, от които Гару черпят мистични сили.
Хората, от своя страна, с течение на времето забравили за Импергиума и за тях върколаците останали в приказките като чудовища, с които да плашат децата си. Човешката цивилизация започнала да се разпростира все повече, овладявайки пустошта и оставяйки все по-малко територии, в които Гару да могат да живеят свободно.
А Тъкача продължавал да преде и Червея набирал все повече сила. С развитието на прагматичната човешка цивилизация шансовете на Гару за победа намалявали все повече. Но може би не всичко е изгубено?

Кой е на върха на пирамидата – йерархията и обществото на Гару
В основата на върколашкото общество стои глутницата. Един върколак е силен, но десет са по-силни. Гару, както и вълците, са социални създания и съзнават, че заедно могат много по-добре да се преборят с трудностите отколкото поотделно. За тях глутницата е над личните интереси, и заради това неведнъж се е случвало върколаци от враждуващи племена или септи, които членуват в една глутница, да загърбват своите различия и дори да стават добри приятели.
А какво е септа? Вече казахме, че селищата на Гару са концентрирани около Светилищата – оцелелите през вековете свещени места, които все още пазят връзката си с Гая и Умбра. Именно тези селища са септите и тяхната цел е да пазят от покварата на Червея тези жизнено важни за върколаците земи, защото всяко покварено Светилище дарява врага им с повече мощ, а тях самите отслабва. Основната цел на Гару е да се борят срещу злото на Червея, за да спрат Апокалипсиса и затова имат нужда от цялата енергия, до която могат да се доберат.
Въпреки това не всички върколаци вярват, че спасението ще дойде със смъртта на Червея. Мнозина, особено сред по-младите, смятат, че за възстановяване на баланса е нужно да бъде изкоренена причината за бяса на Червея. А именно – полуделия Тъкач. Защото докато Червеят убива постепенно Майката Земя, Тъкачът нарушава баланса все повече и по този начин подхранва злото в Червея. Когато изворът на това зло бъде унищожен то също ще изчезне.
Въпреки двете теории, никой не знае със сигурност какво ще се случи ако някой от двата велики духа бъде убит. Единственото сигурно нещо е, че ако нищо не бъде направено по въпроса, краят на света е неизбежен.

Сигурно ще се запитате щом Гару имат общество, дали имат и закони? Да, имат еквивалент на закони, но те са неписани и са по-скоро напътствия за правилното съжителстване на върколаците един с друг. Наричат се Литанията и по-скоро представляват епично песнопение, отколкото законов кодекс. Предават се от поколение на поколение и за изпяването им докрай са нужни поне няколко часа. Едва малцина са тези, които владеят тази дарба.
Важен момент е, че принципите в Литанията не са със законов характер и затова е допустимо различното им тълкувание в различните септи. Въпреки това, тълкуванията рядко са далеч от правилата като често пъти са склонни да допускат компромиси в спазването им, защото някои от наказанията са твърде строги спрямо нарушенията, а предвид все по-намаляващия брой на върколаците е добре да се подхожда възможно най-демократично и справедливо.
Спазването на правилата в Литанията е изключително важно за оцеляването на върколашкото общество, както е и спазването на йерархията. Обществото на Гару много наподобява вълчата глутница. Колкото по-опитен е даден член, толкова по-високо в йерархията стои. За да се издига, върколакът преди всичко трябва да работи в полза на обществото, без значение дали е храбър войн или мъдър мислител.
В йерархичния ред най-ниско стоят кутретата. Това са най-младите членове на обществото на Гару – те са претърпяли своята първа промяна едва наскоро и тепърва ще навлязат в подробностите на върколашките дела. Най-високо пък стоят старейшините. Те са най-мъдрите, най-уважавани и най-влиятелни Гару, които съответно имат най-голямата власт.
Най-често те са водачи на септи или племена или пък държат други високопоставени длъжности. Има и много междинни положения в йерархията на Гару, но няма да се спирам на тях, а ще продължа със структурата на самото им общество.
Какво точно представлява септата? Както всяко селище и тя има своите водачи. Начело стои Водачът на септата. Той управлява и организира глутниците в селището, както и взима най-важните решения за септата. Господарят на ритуалите или по-просто казано жрецът на септата, също заема една от челните длъжности – негово задължение е да изпълнява традиционните за Гару ритуали и обреди и да поддържа духовния живот в селището. Друг важен пост е Пазителят на Светилището. Той е длъжен да охранява района около Светилището и много млади Гару му помагат в тази задача.
В септата има и много, по-низши постове като Майката/Бащата на леговището, чиято работа е да обучава и пази кутретата, както и Разказвачът на приказки, който на практика служи като писар и хроникьор.
Обикновено веднъж месечно в септата се организират големи тържества, които да поддържат духа и сплотеността на върколаците. Те се наричат Събори. Освен обикновените, обаче, има и Велики Събори, които засягат не само една септа, а например цяло племе и се отнасят до важни въпроси, свързани с много върколаци. В такъв случай Гару извън това племе се допускат единствено с покана.
Най-големите Събори се наричат Конколации и се свикват изключително рядко – само в критични за Гару случаи. Конколацията се обявава на обикновен Събор е нужно поне пет старейшини от пет различни племена да я одобрят. Тогава се разпращат вестоносци от септа на септа и Конколацията се провежда точно три месеца след обявяването и обикновено на същото място. От легендите е известно за няколко големи Конколации, на които са били свикани най-големите герои на света, но такова събитие не се е случвало от десетилетия.
Последният вид Събори са племенните. Те са много по-чести от Великите Събори и представляват по-скоро празненства отколкото събрания.
Ала това далеч не е всичко за общестовото на Целунатите от Луната. Вече на няколко места споменах за върколашките племена. Както във всяко общество, така и в това на Гару има различни социални групи, които следват някаква идеология и се организират в общности. При върколаците тези групи се наричат племена и са дванайсет на брой. Всяко от племената има свои обичаи и представи за бита и целите на Гару. Някои от тях си съперничат и враждуват, а други са в приятелски отношения, но всяко племе е уникално и независимо от останалите. Членството в тях е изцяло въпрос на личен избор и всяко племе има различни принципи, чрез които избира своите членове. А сега няма да се бавя повече, а ще изброя и ще ви разкажа накратко за дванайсетте племена на Гару.
Черноризките – Това племе произхожда още от Древна Елада и е съставено само от жени. Вдъхновило е много легенди за герои от нежния пол и твърдо поддържа своите феминистична позиции. Черноризките са се отдали изцяло на опазването на Богинята и най-свещените й храмове и Светилища.
Глозгащите – Корените на това племе са в Индия и северна Африка, където Глозгащите се прехранвали от остатъци и боклук. За това те са урбанистично племе и обитават бедняшките квартали на човешките градове, където всякакви бездомници се борят за оцеляване.
Чедата на Гая – Това е най-миролюбивото върколашко племе. Чедата на Гая предпочитат разбирателството и диалога пред кръвопролитието и затова са се отдали на лечителството. Никое друго племе не е толкова добронамерено към хората, както Чедата.
Фианна – Изключително от келтски произход, Фианна са известни със своя буен нрав, горещи страсти и артистичност. Те са храбри воини и отлични бардове, а се твърди и че имат мистични връзки с народа на феите.
Стръвта на Фенрис – Обитаващи предимно северна Европа, Синовете на Фенрир, както още се наричат, са сурови и кръвожадни воини. Живели с векове сред студовете на севера, те гледат с доста фаталистичен поглед върху битието и са едно от най-бойните племена.
Стъклоходците – Хилядолетия наред Стъклоходците се криели в човешките градове, живеейки като вълци сред овце. Мнозинството от върколаците им нямат доверие не само заради добрата им запознатост с модерните технологии, но и заради любовта им към човешките градове и култура.
Червеноноктите – Съставено изцяло от Гару с порода Лупус, това племе е всеизвестно със своята омраза към хората. Червеноноктите живеят в най-пустите и диви места и са се отдали на общуване с природата и дивите създания. Именно от това племе идват повечето легенди за людоедство.
Сенчестите господари – Безкомпромисни и амбициозни, Сенчестите господари ценят политическата власт повече от всичко. Тяхната цел е политическото надмощие в обществото на Гару. Борейки се със своите съперници от източна Европа, те са станали майстори на дипломацията и интригите.
Тихите скитници – Някога Скитниците обитавали Древен Египет, но вече не. В съвремието те бродят по Земята с жаждата за пътешествия и приключения. Най-често се присъединяват към глутници, които пътуват много. Самите те често общуват с цигани, странници и бродещи духове докато са на път.
Среброзъбите – Някогашните властелини на върколашкото общество, Среброзъбите произлизат от някои от най-великите Гару в историята. За тях най-важни са родословието и произхода. За нещастие, след периода им на величие в родната им Русия, те често се поддават на отчаянието и лудостта.
Уктена – Многобройни народи от цял свят са допринесли за съществуването на това еклектично и тайнствено племе. В него има представители от всякакви етноси, които са се отдали на събирането и съхранението на мистично познание. Те имат толкова обширен поглед върху окултното, че не смеят да го споделят с останалите.
Уендиго – Това племе произлиза от върколаците измежду коренното население на Северна Америка. Техните септи са в най-северните части на континента и членовете на Уендиго са свикнали на едни от най-тежките природни условия на Земята.

Другата страна – Червеят и неговите слуги
Но какво точно представлява поквареният Червей и как Гару се борят срещу него? Наричан още Великия змей, Червеят има много форми и проявления. Ала най-разпространената представа за него е, че той е една огромна змия-чудовище, която е обгърнала Земята и постепенно я разяжда. Мнозина сред хората помагат на Червея, волно или несъзнателно, но колкото повече се увеличава силата на Тъкача, толкова повече средства и възможности се предоставят на Червея. Той се храни от замърсяването на природата, насилието, несправедливостта, алчността и омразата по света, а с развитието на технократската човешка цивилизация и отделянето й от Гая, тези злини се увеличават многократно. Именно срещу това се борят Гару – те искат да спрат разрушението на Майката Земя и всеки, който помага на Червея. Те воюват срещу злото и покварата и всячески се опитват да спрат Апокалипсиса.
Ала Червеят има много слуги - както в Умбра, така и в материалния свят. Едни от най-опасните му подчинени са Фоморите. Те представляват покварени от злите му сили хора или животни и са ядрото на неговото войнство. Обучени са да се бият и да убиват върколаци. Поединично може и да са слаби, но на групи могат да бъдат много опасни – не един Гару е погивал от тях. Често пъти са надарени с най-различни свръхестествени сили от своя господар, но винаги външният им вид е уродлив и отблъскващ. По-силните от тях умеят да променят формата си и да замаскират грозотата си с човешки лик, но повечето фомори са гротескни създания - много от тях имат дълги зъби и нокти, бронирана хитинова кожа, а някои са толкова изродени, че някогашният им човешки облик е почти неузнаваем.

Гару и Светът на Мрака – отношенията на върколаците с някои от другите свръхестествени създания
Вампири – От векове насам Гару и кръвопийците се ненавиждат и водят кръвопролитни битки. Докато върколаците са чеда на дивото и пустошта, вампирите са градски създания. Те се хранят с човешка кръв и не биха могли да оцелеят дълго сред природата, дори и ако там не ги очакваха ноктите на Гару.
Причината за омразата, която върколаците изпитват към кръвопийците, се таи в това, че за Гару те са създания на злото и мрака, които сеят насилие и омраза и по този начин хранят Червея.
Магове – Маговете са на пръв поглед обикновени хора, но могат да изменят реалността и материята по своя воля. Гару вярват, че тази съзидателна сила принадлежи само на Гая и че маговете я използват неправилно. Върколаците ненавиждат и самонадеяността, характерна за много от тях. Маговете от своя страна с нищо не помагат за подобрение на отношенията помежду им – някои изцеждат духовната енергия Светилищата на Гару, за да придобият повече сила. А това никак не е добре за върколаците и тяхната кауза.
Ловци – Наричани от Гару “Надарените”, ловците се появяват сравнително наскоро. Те са на практика хора, но са имунизирани от Делириума и имат ред свръхестествени способности. Отношенията между двата вида са доста несигурни. Тъй като върколаците имат оскъдни знания за тези хора, мнението им за тях е неопределено. Единствените контакти, които са имали с Ловци, са били по време на битка с чудовищата на Червея – известно е, че те също се борят срещу него. Има и отделни случаи на битки между Гару и Ловец, но те са рядкост – най-често в градовете и само ако върколак нападне някой човек без явна провокация.
Има и още много други създания, с които Гару имат контакти, но няма да се спирам на тях, а ще оставя на вас да се запознаете с останалата част от епичния, зловещ и драматичен Свят на Мрака.

Ето го и краят на тази статия. В заключение мога само да кажа, че се надявам, че съм запалил вашия интерес към върколаците на WhiteWolf. Няколко страници са прекалено малко, за да ви предам пълната представа за невероятната атосфера и дълбочина на играта, както и на Света на Мрака, но мисля, че са достатъчни за да ви заинтригуват и да разширят малко вашите познания. Горещо ви препоръчвам Werewolf: The Apocalypse, защото това е една уникална, дълбока и същевременно невероятно забавляваща ролева игра. Ако обичате митологията, легендите и героизма, тя е точно за вас!

Тема за въпроси и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=95846#95846






Допадна ли ви този материал? (37) (4) 15865 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.