Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Planetes (статия) - Аниме
Planetes

Автори: Amelia, AlDim, сряда, 20 юли 2005.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Аниме [19]

Трудно ми е. Винаги съм мразела началата. И в живота така – най-трудното е да започнеш. После, оттам нататък събитията малко или много следват някакъв път. Но той трябва да бъде избран именно в началото.

А има толкова неща, които искам да кажа! Усещам как цялата статия заплашва да се превърне в някакво превъзнасящо словоизлияние, но анимето определено си го заслужава. Защото провокира - кара те да мислиш и да чувстваш.

Знаете ли, хората всъщност не са толкова ужасни. Може да са малки, егоцентрични и самовлюбени твари, но това е само една нищожна част от комплексното чудо наречено човек. Защото хората са алчни мечтатели – имат цялата земна твърд и макар все още да не знаят почти нищо за нея, очите им са винаги обърнати нагоре към небето и звездите.

Хората обичат и мразят – чувства, а не инстинкти, някаква омагьосваща, избухлива смес от осъзнато и неосъзнато, която бута напред живота и го прави вълнуващ и интересен.

Хората са любопитни колкото цяло стадо котки - ровичкат, бърникат, разглабят и сглабят, режат, слепяват, съшиват, а понякога и непоправимо развалят очарователно-сложната си играчка, наречена “свят”. Ей тъй на – просто искат да видят какво има вътре. Искат да го пипнат, да го разберат, да го научат – опасна невинност, доста често зловредна.

Хората творят – прегазват физиологическите граници по пътя към един съвсем нов тип нужди. Строят с малки тухлички от дефиниции голямата къща на своята ценностна система. Удоволствие, тъга, щастие – все неща, които са си лично техен патент, които дирижират ендорфинния оркестър и дърпат конците на човешките пръсти.

Хората са различни – има добри, има лоши. Повечето са и добри, и лоши. Има емоционални, има рационални. Има глупави и умни, засмяни и намръщени, оптимисти и песимисти, способни и некадърни, циници и идеалисти... Има ВСЯКАКВИ хора. Има ВСЯКАКВИ личности – животът пък има нужда от тях.

Хората са противоречиви – неслучайно контрастът е основното им средство за постигане на познание. Парадират със своята логика, но често бягат от нея. Мразят болката и въпреки това си я причиняват – един на друг, сами на себе си. Боят се от опасността, но я търсят с някаква жадна неистовост. Казват и правят неща, обратни на това, което мислят и чувстват. Оковават се в собствените си вериги, а непрекъснато желаят свободата. Не искат да са сами, но гордостта им ги дистанцира. Обичат доброто, ала често го забравят. И тяхното Зло е наистина зло, защото е осъзнато. Както и саможертвата им е истинска саможертва. Трогателно е - разумът ги прави толкова сложни. Толкова щастливи и толкова нещастни.

Хората имат идеали и страхове. Хората се борят със себе си.

Хората са невероятни същества

Ето, отплеснах се.

Нормално - нещата, правени с любов, винаги въздействат силно. А за Планетес съм просто убедена, че създателят му – Макото Юкимура - е вложил в него цялото си сърце и душа. Иначе надали щях да ви давя в патос в момента.

Но да караме по същество. Ето някои сухи данни (крадени от ANN, с леки модификицаии). Тъкмо да реанимирате малко:

Аниме:
Брой епизоди: 26
Период на излъчване:
2003-2004 г.
Жанр:
комедия, драма, научна фантастика
Режисьор:
Горо Танигучи (s-CRY-ed, Yu-Gi-Oh, Infinite Ryvius)
Скрипт: Ичиро Окоучи (RahXephon, Stellvia)
Музика: Котаро Накагауа (s-CRY-ed)

Манга:
Брой книги:
4 “такобон” (тома, т.е), последният е двоен.
Период на издаване (на американското издание):
2003-2005 год.
Автор:
Макото Юкимура





Историята во кратце:

Годината е 2075. Междупланетните полети, животът на Луната и базите на Марс вече отдавна са станали реалност, а човечеството подготвя нова научна атака – този път към червения гигант Юпитер. Засилената космическа дейност, обаче, води до натрупване на отпадъци в орбита около земята, които затрудняват летателните мероприятия и стават причина за катастрофи и трагедии. За да се справят с това, големите космически компании създават нови отдели, т.нар. Debris Sections (debris = отпадък, отломка), чиято задача е да събират опасните за трафика елементи. В един от тях, този на компанията Technora Corporation, се подвизават и нашите симпатяги – Фий, Юри, Хачимаки и Танабе.

Планетес е разказ за големия космос и малките хора в него, за живота, стремежите и вътрешния им свят и за това, което правят и това, което трябва да направят.

Планетес всъщност е нещо много, много истинско.

Анимето:

Анимето започва някак лековато – в “Половинчатата секция”, както с пренебрежение я нарича елитът от командния сектор, пристига млада, малко непохватна, но за сметка на това надъхана японска девойка. Отваряйки вратата, над която стои безличното «Debris Section», тя попада в странна стая, пълна със странни хора, които бихте асоциирали с пътуващ цирк много по-лесно, отколкото с астронавти. Оттам-насетне не й остава нищо друго освен да се приспособи и привърже към необичайното ежедневие на новите си колеги, пълно с вълнуващи преживявания, безтегловност и... боклуци.

Това, разбира се, е само началото на една хубава история, която си има всичко – готин хумор, покъртително тъжни моменти, политически интриги, социални конфликти, екшън, философия, психология, неклиширана любовна история, и приятно изненадващ с реалността си sci-fi (сериалът е отличен като победител в “Best sci-fi/Mecha” секцията, редом с Ghost in the shell – S.A.C. 2nd Gig на AnimeReactor Community Awards за 2004г.). Да, физическите закони в Планетес са нещо много повече от далечно понятие и дори само това е достатъчна причина анимето да се гледа с изострено внимание.

Персонажите:

Персонажите са едно от най-добрите неща в Планетес. Неслучайно сериалът е носител и на наградата за "Best Character Development". Те не стоят като някакви статични изкуствени кукли, а търпят развитие през цялото време. И са толкова истински, чак е невероятно! Гледната им точка се променя, поведението им се променя, минават през своите емоционални екстремуми – кога тихо и самовглъбено, кога с гръм и трясък, като съвсем реални хора, всеки със своята човещинка и чешитлък. Излишно е да казвам, че безкрайно ги обичам всичките!

Хошино “Хачимаки” Хачирота - Хачи е главният герой. Даже може да се каже, че анимето е посветено на неговото израстване от прост служител на “космическата Чистота” до...ще видите, като изгледате сериала (или изчетете мангата). Но това е само физическата страна на нещата. Аз лично, повече предпочитам психологическата такава. Защото именно чрез Хачи и неговите вътрешни конфликти Юкимура-сан ни е показал своите зашеметяващи възгледи (или както аз им викам «Великите Прозрения на Планетес») за Космоса, Човека и Всичко Останало.

Хачи много порасна за тези 26 епизода. Еволюцията му беше забележителна – тръгвайки от циничния нафукан отворко, на когото, ако морето му е до колене, то космосът му е до кръста, минавайки транзитно през безкомпромисния, способен на всичко iceman и объркания, изгубен индивид, опитващ се да вмести безкрая на Вселената в малките си човешки рамки, той в края на краищата успява да изкатери по един доста зрелищен начин заветния връх на психологическата зрялост. Което ме подсеща за поредното нещо, ударило ме в Планетес – мъдростта, която, по принцип сме свикнали да свързваме с някакво духовно издигане над тленното, тук всъщност е ВЪВ човека.

Mисля, че най-доброто описание на Хачимаки (hachimaki = headband) си остава това, което неговият учител Gigalt дава в 9ти епизод:

“He limits himself to certain actions. And he can’t change directions. 'It’s work, so I have to do it like this.', 'I am a man, so I can’t do this.' I didn’t name him Hachimaki just because of his headband.”

Танабе Ай - Ай на японски значи любов. Ай е и най-употребяваната дума в речника на Танабе.

Да си призная, в началото тя хич не ми допадна – видя ми се като поредната героиня, която спешно трябва да бъде сложена в проходилка и която въпреки, че не може сама да извърши и най-простото координирано движение с ръце, за нещастие на цялата земна нация е успяла някак да овладее членоразделната реч. Е, в тези случаи страшно обичам да не се оказвам права - Танабе много скоро успя да се превърне в един от най-любимите ми женски персонажи. Постоянните й приказки за любовта почти веднага спряха да ме дразнят - чисто и просто от тях не лъха на куха и изкуствена романтика, както почти винаги става. Девойката забива границите на понятието някъде далеч, далеч отвъд плитката, клиширана, розовееща, блудкавееща и прочее “-ееща” гадост. Нейната любов, всъщност е цялото онова огромно нещо, за което четем в Новия Завет. И наистина движи света.

Фий Кармайкъл - Тя е бясната, вечно гонена от никотинов глад капитанка на Toy Box - корабът “боклукчийски камион”, на който освен нея се подвизават още Хачимаки, Танабе и Юри (за него – след малко). Характерът на Фий не търпи някакви особени промени до края, но това не я обезценява ни най-малко. И от такива има нужда. Пък и на нея няма какво да й се развива – има си семейство, работа, способности, стабилна психика (освен когато е в абстиненция), оформен мироглед, непоклатими принципи и непогрешима интуиция. Винаги знае и прави точното нещо в точния момент. Щеше да е просто перфектният служител, ако не си падаше малко бунтар. Какво повече има да се желае?

Всъщност, да си кажа правичката, бая са й орязали участието в анимето. В мангата са обърнали много повече внимание и на нея самата, и на семейството й.

Юри Михайлоков - Юри е един много мил и любим екземпляр от типа стоици, които обичам. Освен като верният помощник-капитан на Toy Box, той е повсеместно известен и като “добрата душа, която ще гледа бордовия котарак, докато ние сме на мисия до Луната”.

Историята на Юри е покъртителна - неслучайно я оревавам всеки път, когато я видя. Всъщност тя си е една най-обикновена човешка трагедия, която, обаче, представена по този начин, без излишен драматизъм и изнасилено навиране в носа на зрителя, наистина къса сърцето.

Разбира се, причината Юри да чисти космическата смет е в пряка връзка със случилото се, но слава богу, главната му цел НЕ е да опази ближните от подобна съдба, хващайки се на работа в бранша (вервайте ми – и на мен ми е трудно да пълня това писание с недомлъвки, даже повече отколкото на вас да го четете, но просто не искам да spoil-на историята).

Филип Майърс, Арвинд Рави, Еделгард Ривера - С тези тримцата завършва изброяването на оскъдния персонал на “Половинчатата секция” (получила прякора си, точно поради факта, че в нея има само 1/2 от предвидените за целта кадри).

Майърс и Рави са съответно шефът на секцията и неговият асистент. Първият е благ, пълничък, лесно паникьосващ се мухльо, който вече е стъпил на финалната права до лелеяната пенсия. Рави от своя страна е глава на многодетно семейство и постоянен източник на клоунски изпълнения. И двамата имат склонност към дупеблизане, но нали все някой трябва да замазва простъпките на Фий&Co?

Еде има редки, но за сметка на това запомнящи се моменти – тя е педантична, темерутлива, работеща на 1000 места Жена С Минало. Всъщност единствено тя се грижи за документацията на цялата отвеяна пасмина, която очевидно живее с усещането, че администрацията е нещо, което се случва на другите. Много е готина, Еде-сан! Веднъж дори се напи!

До края на сериала той също успява да открие отговорите, които търси.

Ченшин Као и Люси Аскам - Два от спорадично мяркащите се персонажи, сложени вероятно, за да може главните герои да осъществяват някаква връзка с другите отдели, или да се хвалят, че и те си имат приятели-гъзари. Въпреки че и двамата не са оставени съвсем извън причинно-следствения поток на битието. Ченшин е пилот на пътническа совалка, а Люси - космическият еквивалент на стюардеса. Не са чак толкова лоши, де. Имаха си и те някакви там катарзиси и любовни n-ъгълници, но като цяло в анимето не им е обърнато голямо внимание. В мангата, пък, съвсем липсват.

Хаким Ашмед и Клер Рондо - Хаким е родом от Мананга (Африка), Клер - от Ел Таника (Латинска Америка, някъде по поречието на Амазонка). Общите черти между двамата далеч не се изчерпват само с тъмната коса и смуглата кожа, или с необходимостта да изнасят няколко минутна, ориентировъчна лекция за географското положение на татковината си при всяко ново запознанство.

По техните родни места има глад. Има война. Има болести, безпросветие, мъка и смърт. На хората, идващи от такива страни и все пак постигнали нещо в живота, обикновено им личи – те са брилянтни, натегнати като струна пред скъсване и пълни със злоба, горчилка и ненавист към онази, по-лъскавата част от човечеството, която живее в безхаберие и лукс, добре обслужена от монополизационната политика на богатите страни.

Историята на Хаким и Клер е само част от разнообразните социални проблеми, разгледани в Планетес. Друг доста интересен момент беше този с движението Space Defense Front, което се бори срещу човешката инвазия в космоса (то това всъщност малко се припокрива и с горното). Искрено се надявам членуващите в Green Peace, PETA и всички тям подобни организации никога да не гледат това аниме.

Гигалт-сенсей - Това е Учителят на Хачимаки и Хаким. Като се изключи досадното обожание от страна на Хачи към него, май всичко останало е както трябва.

Гигалтовата славна петминутка, за мен, е моментът, в който разказва на Танабе за прякорите на останалите персонажи. Много ценно! Примерно, “Хачимаки”, както вече стана ясно, е негово произведение. Човекът, разбира се, не пропуска да се обоснове – най-любимото ми обяснение е това за прякора на Клер:

“Well, you see, swans look as if they move across a water surface elegantly, right?
But underwater they are moving their legs rapidly. That swan pushes herself a lot.”


Нали е страхотно? А той има и други доста заслужаващи си лафове. Мъдростта, все пак, е едно от основните свойства на сенсеите (наред с леките недостатъци на характера) и Гигарто-сан не прави изключение.

Семейство Хошино (Горо, Кютаро и Харуко) - Кръвта вода не става – на всички мъже в това семейство пъпът им е хвърлен в космоса. Пък може и силната слънчева радиация да взима своя дан...

Горо е един от най-добрите и същевременно откачени инженери-астронавти, които майчицата Земя е пръквала някога. А в областта на вентилационните шахти просто няма равен! Отношенията между него и синовете му биха отчаяли всеки тукашен родител, но, доколкото съм забелязала, в аниметата на това му викат “перфектно разбирателство”. Горо е един от малкото хора, поканени да участват в Юпитерската мисия и със сигурност е единственият, който се опитва по всякакъв начин да избяга от нея.

Aко Хачи е наследил астронавтския ген от тейка си, то малкото братче, Kyuutaro, е взело за себе си инженерния. Главната цел на детето е да направи “The ultimate rocket” и многобройните дълбоки следи в околния ландшафт са мълчаливите свидетели на творческата му еволюция и похвалната му упоритост. Цел номер 2, преследвана с почти същия фанатизъм – да порасне. Освен това има “перфектно разбирателство” с брат си.

Mайката, Харуко, е истински уникум. Не само че оцелява при тези три водопада от инфантилност, ами даже май й харесва. За всеки случай, тя е тази, която дава най-хубавата дефиниция за астронавт, която досега ми е попадала:

“Добрият астронавт е този, който се връща в къщи.”

Телефонните й разговори с Горо са едно от най-милите и човечни неща, които съм виждала в аниме.

Уернър Локсмит - Хората често дават жертви. Някои се разделят с ръка, или крак, други – с други хора. Някои се разделят с човешкото.

Това е един от безспорно най-яките персонажи. За съжаление, в сериала не са успели да покажат характера му в пълната му прелест, поради което той стои някак не както трябва. Особено за човек, който е минал през мангата преди това.

Локсмит е създателят на “Вон Браун” – суперкорабът, конструиран с идеята да стигне Юпитер. Освен това, той олицетворява квинтесенцията на понятието “егоизъм”. Всъщност, ако човек се замисли, наистина ще стигне до извода, че прогрес без егоизъм просто не може да има. Пътят към мечтата му е застлан със стотици трупове и фактът, че тя води (евентуално) до общочовешки напредък е твърде малко оправдание. И начинът, по който Локсмит на няколко пъти казва “аз ще поема пълната отговорност”, показва, че той самият си дава сметка за това. Да си истински егоист явно хич не е лесно - бремето е по космически голямо.

Ноно-чан - Много, много мило и сладко същество, което Хачи среща в Лунната болница, след един меко казано идиотски инцидент. Тя живее на Луната вече дванадесета година и прекарва по-голямата част от своето време в щъкане из местните здравни заведения (все пак хората са създадени за живот при 9.8g).

Ноно гледаща звездите, Ноно тичаща с характерните за ниската гравитация подскачания, Ноно разперила ръце сред бежево-сивкавата лунна пустош и викаща възторжено: “Това е моят океан!” – все неща, които ме карат да се изпълня с някакво видиотено умиление и да почна да гледам с благнеещ поглед околния свят. Ех...

Home, sweet home!

Визия и звук:

Няма да изпадам в подробности – визията е чудесна – нестандартна, красива, без досадни с широкомащабността си ефекти. Всичките космически кораби, станции, совалки, модули и прочее са направени изключително реалистично, или поне логично – не се налага да се чудиш максимално или минимално сцепление с въздуха е търсел архитектът им в крайна сметка, или просто е прекалил с тревата и творчеството на Дали и Пикасо, например. За човек, на когото му е писнало до болка от конвейерните физиономии и backgrounds, “красящи” 95 % от аниметата, тя е истински дар божи.

За музиката ще се наложи да говоря малко наизуст, защото, за съжаление, така и не успях да намеря OST-a. За всеки случай, спомените, които имам са хубави – ненатрапваща се мeлодии, добре връзващи се със случващото се на екрана.

Откриващата тема – Dive in the sky – представлява доста приятен JPop, за съжаление с типичния за стила вокал. Подборът на сцени за нея е просто чудесен. За закриващата – Wonderfull life – може да се каже същото като горното (само без чудесния подбор). Както и да е – търпят се и даже бих си ги пуснала да ги слушам в къщи. Това, което обичам най-много, обаче, е космическата тишина в Planetes – когато единственото, което се чува в безкрайната вакуумна чернилка са дишането и гласовете на астронавтите, изкривени от минаването през предавателя. Звучат много правилно!

- Amelia

Трудно е да си ветеран в гледането на аниме. Колкото повече гледаш, толкова по-трудно откриваш нещо, което истински да ти хареса и да ти въздейства, нещо различно. Понякога завиждам на хората, които си гледат Naruto, Yu-Gi-Oh, Fullmetal Alchemist и други пресни комерсиални бозици и изпадат в луд възторг... Easy to please, easy to entertain...

Всъщност не. Въобще не им завиждам. Защото повечето от тях, залъгани от някоя-друга захаросана близалка, често подминават брилянтни неща като Planetes. Неща, които клонят далече от мейнстрийма и които не са правени с идеята да продадат най-много бройки и да изкарат най-висок ТВ рейтинг. Неща, правени от хора, оставили сърцата и най-съкровените си мисли и мечти в своите творения.

Амелия вече направи едно излязло от всякакви мерки душеизлияние за Planetes анимето по-горе, така че аз ще гледам да се въздържа доколкото мога от изпадане в режими "възхвала и умиление" или "всъщност е невероятно да си човек", макар и тайно да ми се иска. Това ще го оставя за коментара относно мангата.

Planetes е невероятно аниме, в което е вложена много мисъл и е създаден един истински жив свят с реална физика. Това е истинска научна фантастика - нещо, което е прекалено рядко срещано за сметка на ефектната "научна фантастика" със зли императори, близки срещи от трети вид с извънземни цивилизации, търсене на изгубени извънземни артефакти, бучащи и трещящи космически корабчета, епични космически битки, пътуване в хиперпространството, гмуркане в черни дупки, сапунена драма, Големи Шарени Роботи и (разбира се) много, много fan service. Брилянтната история, измислена от автора на мангата, Макото Юкимура, е изградена на основите на реални проблеми, свързани с недостиг на горива на Земята, опасни отпадъци в космоса, проблеми с голбалното превъзходство на силните държави (на това е обърнато много повече внимание в анимето отколкото в мангата). Не по-малко важни са и личните въжделения на главните герои, живеещи в ера, когато обикновени хора отиват в космоса и лунните колонии, за да търсят работа и по-добро бъдеще. Всеки от тях има собствено минало и проблеми, собствени разбирания за вселената и ролята си в нея.

Все пак, както става при повечето адаптации на манга, анимето Planetes има немалко проблеми. Въведени са доста излишни герои единствено с цел 'comic relief', т.е. да забавляват публиката с маймунджолъци. Само дето поне у мен предизвикаха емоции доста различни от забавление. По-скоро от все сърце желаех тяхната брутална смърт или поне преждевременно уволнение от сериала.

Други герои са добавени за да раздвижат и направят по-многоъгълен романса и да му придадат известни 'dating sim' * характеристики. В края на краищата се е получило добре, но поне до към средата на анимето сериозно се чудех дали ми пука за романса и дали няма да е най-добре главната героиня да отиде във временна отпуска, за да преосмисли малко живота, вселената и всичко останало.

Също сериалът не започва особено добре - често скучнее и даже в един-два епизода избива на идиотизъм. Но от един момент нататък (за мен 7-ми епизод) тръгва право нагоре с дестинация брилянтен и трайно въздействащ край. Не обичам да spoil-вам, така че няма да давам подробности и ще ви оставя сами да откриете красотата на Planetes.

* dating sims - видео игри, най-широко разпространени сред японци (както и много нови фенове по света), които си нямат личен живот, особено що се отнася до представителите на противопожния пол и затова търсят начин да го с(т)имулират. За справки - гаврите в Excel Saga, или правените по hentai/ecchi игри (вид dating sims, в които намирането на представителка(и) на противополжния пол кулминира в разгорещени хоризонтално-отверстни дейности) бозички като Kimi ga Nozomu Eien.

- AlDim

Мангата

Докато следях епизодите на Planetes чувах доста и за мангата. Много хора твърдяха, че е далеч по-добра и че анимето може спокойно да се пропусне в нейна полза... Като се има предвид колко добро и въздействащо е то, реших, че мангата определено трябва да оглави списъка ми с неща за четене. Слава богу, докато привърша с гледането на сериала, тя беше лицензирана и почти изцяло преведена, та веднага си поръчах първите 2 книги и зачаках Amazon да се наканят да ми ги пратят...

Когато най-после пристигнаха, ми направи впечатление доста необичайният арт (някои хора го определят като "грозен", но те спокойно могат да отидат да проверят къде зимуват пишман-критикарите). Като цяло е доста различен от стандарта и поне на мен ми дойде доста освежаващо на фона на другите неща, които четях по онова време. Емоциите на героите са изобразени прекрасно, но най-много ме изумиха дизайните на различните космически станции, кораби, скафандри и т.н., главозамайващи с вложената мисъл и детайли. Даже има доста крайно интересна информация, дадена в приложенията към двете части на 4-ти том (доколкото съм чувал те са само част от издадената в Япония отделна книга с обяснения за света и технологиите му, според вижданията за близкото бъдеще на Макото Юкимура).

Обаче да не се отплесвам прекалено. Първите 2 книги на Planetes мангата определено ми харесаха доста, но така и не ми стана много ясно за какво е цялата врява около нея. Героите и въжделенията им изглеждаха малко по-постни отколкото в анимето. Събитията бяха представени чудесно, но доста по-епизодично и синтезирано... Поне доста от излишните неща в адаптацията ги нямаше (за моя голяма радост липсваше агитката от комични персонажи и романтични многоъгълници), оставяйки най-важните неща без нищо излишно и дразнещо. И все пак не можех да се влюбя в света на Planetes мангата, колкото в този представен в анимето. Нещо липсваше. Но това не значи, че не бях все така силно заинтригуван, най-малкото защото за моя голяма изненада краят на 2-ра книга съвпадаше с края на анимето, т.е. нататък ми предстоеше да разбера накъде всъщост бие Юкимура с творението си.

И тогава прочетох 3-та книга и всичко си дойде на мястото. След тази изпълнена с дълбоки и искрени прозрения част разбрах, че за Planetes беше неизбежно да се превърне в най-невероятната манга, която съм чел. Каквото и да напишеше авторът в последната книга, той нямаше как да ме разочарова, защото явно беше човек, искащ да каже нещо и знаещ как да го направи. Накратко - след бурните събития във 2-ра книга, в 3-та историята се връща почти изцяло към героите, техните страхове и вижданията им за космоса и мястото им в него. Струва си да се отбележи, че в тази част има и няколко нови герои, които или са махнати, или са доста маловажни в анимето:

Сали Силвърстоун - от най-интересните персонажи в мангата. Малко трудно е да се говори за нея без да се издаде нещо от историята, но с две думи - тя е членка на екипажа на Von Braun, със специалност EVA (операции в космоса), родом от Англия.

Коджи Танабе - бащата на Ай Танабе. Работи като техник, поддържащ инсталациите на ветроелектрическа централа на Eastern Japan Electric Power Corporation. Интересен персонаж с доста... бурно минало.

Юкари Танабе - учителка в основно училище и майка на Танабе.

В края на трета книга има и приложение - прекрасна допълнителна история с бащата на Хачимаки, Горо Хошино, от времето, когато е участвал в първата експедиция до Марс.

Последната книга (разделена на 2 части) отново ни връща към политически събития, застрашаващи света на Planetes. Освен историята на Хачимаки, мангата обръща внимание на бунтарски настроената Фий и нейното семейство, както и на водача на проекта Von Braun Локсмит и вътрешната борба между съвестта му и научния му егоизъм. Крайно интересна е и главата с представящият се за извънземен Барона. Наближавайки изненадващият и брилянтен край на творението си, Макото Юкимура ни показва още много прекрасни моменти, подготвяйки ни за Отговора.

Ето кратко представяне на новите герои в тази част на историята:

Баронът - определено един от най-големите образи в мангата. Капитан на "боклукчийски" кораб, той твърди, че е извънземен, изоставен от събратята си на Земята като наказание.

Рокси - секретарка със силно набиващи се на очи 'очи', нещо, което й създава немалко проблеми при комуникацията с противоположния пол.

Кана Ямагата - брат й, Шин Ямагата, един от основните учени, участващи в създаването на Von Braun, е загинал по време на експерименти и тя обвинява за това Локсмит.

Полковник Сандърс - този белобрад чичко сигурно ще ви се стори познат... Нищо чудно, при положение че е доста силно повлиян от емблематичния образ на основателя на KFC. Измъчван от здравословни проблеми, този едновременно подмолен и симпатичен персонаж си е поставил за цел да предотврати синдрома Кеслер.

Албърт Кармайкъл - синът на Фий е малък палавник, готов да прибере всяко дръгливо улично псе и наследил доста от характера на майка си.

Рой Брайънт - отритнат от обществото заради странността си и живеещ самотно, чичото на Фий е важна част от детските й спомени и до голяма степен влияе на неприязънта й към системата.

Кармайкъл - съпругът на Фий е странно кротък човек, като се има предвид бунтарската натура на жена му. Играе ролята и на майка и на баща за Албърт, докато Фий е на работа в космоса.

Капитанът - капитанът на Von Braun е изправен пред сериозен проблем - какво да каже на човечеството при покоряването на планета.

Като заключение, мисля че и анимето, и мангата Planetes са невероятни творби. Въпреки многото промени спрямо оригинала и въпреки малко нестабилното си начало, анимето е чудесно и определено си струва да се гледа. Но все пак сърцето ми принадлежи на мангата, която направо издуха и без това високите ми предварителни очаквания. Не ми достигат думи да опиша брилянтността й и искрените човешки чувства, които Макото Юкимура е изсипал в нея с пълни шепи. Героите, атмосферата, символизмът, политическите и социални коментари и философските проницания са прекрасни и не могат да бъдат описани, просто трябва да ги изпитате сами.

- AlDim



--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3359






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 8176 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (30) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.