Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Пиратство и магия – светът на “Седмото море” (статия) - Настолни игри, Ролеви игри, Ролеви сетинг
Пиратство и магия – светът на “Седмото море”

Автор: Blade, вторник, 07 февруари 2006.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В следващите редове ще стане дума за една настолна ролева игра, удивляваща хем с простотата си, хем с оригиналността си – играта, наречена от авторите й – Alderac Entertainment Group – Седмото море (“7th Sea”).
Сетингът, както повечето светове, цели да бъде оригинален, но въпреки това в него можете да видите лесно забележими прилики с ренесансова Европа – Инквизицията, държавите, изключително много напомнящи на Англия, Испания, Франция и други, исторически факти, свързани с огромни флотилии, наречени Кастилската армада, разбити от „прототипа” на Англия, както и още много прилики с нашия свят.
Но нека това не ви плаши - те придават на света някакъв странен чар, който те привлича към книгата и те кара да прелистваш страниците все по-бързо и по-бързо.
Светът, където се развива действието на играта, се нарича Тея (Thеah – от латински “богиня”) , в който са замесени пиратство, магия, археология и открития, дипломация и интриги, но на върха стои едно нещо – приключението!
Тея е един доста добре развит сетинг и мога спокойно да кажа, че е добре представен на читателите в основната книга по “Седмото море” (Книгата за играча). Там са описани най-важните неща от света, които сега ще разкажа накратко.

Казах, че Тея прилича много на ренесансова Европа, но има и много разлики – една от тях е магията; в “Седмото море” има две основни борещи се институции – Ватицинската църква и магьосниците. Почти всички благородници от повечето нации на Тея ползват магията, макар и някои да не се причисляват към тази традиция. За свещениците магията е зла и тъмна сила, а ползващите я се изявяват като слуги на Злото; макар да има нещо истинно в това, магията все пак си остава нещо изключително опасно и даряващо огромни предимства, което не веднъж е накланяло везните в много битки.
По-горе стана дума за Ватицинската църква – и тъй като историята на Тея е пряко свързана с религията, ще споменем няколко думи за нея. Голяма част от света е населена със следовниците на Пророка – първият месия, дошъл в древни времена и предрекъл идването на три пророка след своята смърт. По негово време, двадесет и четири години след рухването на Старата Република и въздигането на Империята, се основава и Църквата на Пророците – институция, приличаща на много на католическата църква по своята Инквизиция, гонения на магьосници и горенето им на клада; но същевременно именно Църквата е тази, която поощрява повечето изобретения, географски открития и всякакъв друг тип научни открития.

Едва малка част от историята на Тея се е запазила в наши дни. Съвсем малко е известно за изначалните обитатели на света – расата на сирнетите, които са притежавали мистична култура, свързана с могъщи артефакти. Знае се, че те със сигурност не са били хуманоиди, а от подземните градове, проходите и катакомбите им може да се узнае съвсем малко. Въпреки това сирнетите са повод за непрестанните пътешествия в издирване на изобретения и магически предмети. Не малко организации са се появявали заради артефактите на сирнетите, които могат да бъдат намерени както на отдалечени безлюдни островчета, така и в току-що разорана нива. Смята се, че тунелите под столицата на държавата Монтен са изградени от сирнетите, а и айзенските пещери, катакомбите в планините на Водаче, както и много други най-различни древни места.

В прашни книги и исторически свитъци са записани събития от света, случвали се в продължение на около 2000 години – раждането и падението на империи, войни и предателства, религиозни гонения и Инквизиция. По-важното от историята на света е началото на Църквата и появата на три личности, променили съдбата на много от жителите на Тея.

Четирите Пророка
Първият пророк се появил малко след създаването и оглавяването на Империята от Сенаторите (създания, способни да ползват магия). Той твърдял, че е пратеник на Бог, наречен Теус, и ще се бори с всички, които ползват магия, тъй като тя е извращение в лицето на Създателя. Думите му политали от град на град, а посланията му били прости: магьосници не трябва да има, тъй като най-ценното качество на хората е техния интелект и способността им да еволюират и да се развиват. Сенаторите осъзнали, че той е най-страшния им враг малко след като около пророка се заформил култ, приемащ все повече и повече нови членове. Обвинили го за предател и го убили – легендите говорят, че преди да умре, той се обърнал срещу враговете си и им казал, че три Пророка ще дойдат след него, и трите с някаква цел; че скоро ще дойде краят на Империята.
Смъртта на пророка не довела до разпадането на култа към него – напротив, той се разраствал все повече. Два века по-късно Императорът официално обявил религията, която проповядвал пророка, за официална вяра на Империята, а култът му – първата Църква на Империята. Това накарало магьосниците да избягат далеч от Империята или да се скрият надалеч, тъй като Църквата преследвала противниците си – тези, които унищожили първия й лидер.

Вторият пророк дошъл от Империята на Полумесеца – варварска държава, намираща се далеч на изток. Като своя предшественик, той се обявил срещу магията и заклинателите, но този път той желал тяхната смърт – проповядвал убиването на всички магьосници и елиминирането им от лицето на земята. Той убеждавал хората, че магията е станала прекалено покварена, а тези ползващи я, нямат право на живот. Повел много последователи и се хвърлил във война с Империята на Полумесеца, но там бил убит, заедно с много други невинни, но въвлечени в политиката лица – това причинило разтърсването на континента от множество религиозни войни.

Последният, засега трети пророк, се явил в Кастиля, където също говорил за смърт и убийства – той бил причината за появата на Рицарите на Кръста, и за опустошителните войни; също така той поставил Кастиля в центъра на вярата, като установил там главното седалище на религията – Ватицинската църква. Също така направил известен брой реформи – най-подчертан бил интересът към технологиите. Самият пророк често казвал: “Нашата цел е да разберем Врага. Но по-важната цел е да разберем Сътворението!”
Той създал Инквизицията, чиято цел била да търси и избива всички, свързани с черната прокоба на магията – това била представлявало обява на война срещу повечето нации на Тея, което станало причина Църквата да се бие на няколко фронта.

Четвъртият пророк все още не се е появил – мнозина се чудят дали неговата поява ще е свързана с Апокалипсис и разруха на всичко познато, или просто унищожаването на всички магьосници. Едно е сигурно – той ще дойде и този ден наближава, а отслабващата Църква е все още достатъчно могъща за да успее да усъществи целите, зададени й от пророка.

Но нищо не споменахме за народите на Тея – макар да са се обединявали в империи и после да са се разпадали, днес са останали няколко основни нации, които се борят за религиозно, икономическо и военно надмощие, а ежедневието им е изпълнено с интриги и борба за власт.
В северозападна Тея се намира група от острови, обединена под три корони и чест – държавата Авалон, място на отлични мореплаватели и оживяли приказки. Държавата Авалон е съставена от три големи острова – Авалон, Инисмор и Планинските покрайнини; макар всеки от островите да има специфични особености, те всички си приличат много – с всичките си хълмове, долини, тресавища и блата. Еднакво се изсипват и дъждовете по тези земи, а необичайно ще бъде сутрин да няма дори лека мъгла. Хората в Авалон се прехранват главно с риболов, чрез непрестанния си контакт с морето, както и с “приватизирането” на чужди кораби.
Люлката на религията на всички нации на Тея, това е Кастиля; намираща се на полуостров в югозападна Тея, най-лесно би могла да бъде определена като вариант на Испания. Повечето чужденци определят кастилците като „студени” и високомерни, но това се дължи на факта, че държавата им често е била нападана от недружелюбни съседи; религията здраво се е закрепила в разсъжденията и възприятията на всеки жител на Кастиля, макар влиянието на Църквата да се е разклатило съвсем след разгромяването й от нацията на Монтен. Кастилците са народът, който се стреми към знание – може би също така те са един от най-цивилизованите: те имат безплатно обучение, поддържат добра хигиена и водата в градовете им е чиста. Те обожават музиката и танците, които може би за тях са неразделна част от живота. Почитат семейните ценности и традиции изключително много.
Айзен е народ на горди воини; горди от това, че единствената магия е умението им да се бият и специалното им “драконово желязо” (“Dracheneisen”). Често, айзенци са наемани за стражи, охрана или просто бойци – техните бойни умения са всепризнати навсякъде из континента.
Макар и Айзен понастоящем да се възстановява от гражданска война, народът й трудно може да бъде победен – тези, които са оцелели, продължават да водят същия воинствен живот. Благородниците продължават да живеят по един стар и добре познат принцип – особеното на Айзенската политика е, че който притежава “драконово желязо”, притежава власт; и макар да нямат магьосници, всичко в айзенската политика е свързано с този ценен материал.
Монтен е диамантът на южна Тея. Държава официално признала магьосничеството и обявила се за враг на Църквата; център на изкуството и място, където се събират повечето художници, артисти и музиканти; място на блестяща архитектура, граничеща с божественото. Там живеят прости хора – повече от половината население не е получило дори най-основно образование. Монтенците живеят предимно на големи семейства, като в днешно време мъжете, достигнали възрастта от 16 години, биват пращани да се бият с Кастиля и да защитят магьосническото благородничество. От дългата война са се създали нови традиции – през зимата, когато битките спират, повечето мъже се женят и гледат да създадат челяд и да се погрижат за семейството си до пролетта, когато бойното поле отново ги чака. Благородниците на Монтен пък са едни от най-добрите политици и интриганти в цяла Тея, също както и прекрасни шпиони.
Усура са нация, свикнала със студените условия на североизточната част на континента. Това е народът, почитащ “Матушка” (или още – “Баба-Зима”). Но макар да изглежда като заледена пустош, Усура е плодородна земя (както може и да се види от охранените усурци). Управлението на снежната държава е свързано основно с няколко прослойки – “мужиките” (крепостните селяни), болярите (едрите земевладелци) и Княжеския съвет, който се съставя от болярите и на свой ред управлява тайно и внимателно политиката на Усура.
Хората са предимно тъмнокоси и тъмнооки, ниски и мургави; само благородниците, които са докоснати от магията (или от Матушка, както те смятат) имат емералдово-зелени очи. Мъжете са брадати, с дълги коси. Интересното на усурците е, че техните магьосници могат да се превръщат в животни – от могъщи мечки и ловки лисици до бързокрили птици.
Вендел е народ на моряци-търговци, в който се крие тайната на руническата магия. Макар държавата да е монархия, практически тя се управлява от гилдията на търговците, които си съперничат най-вече с народа на Водаче. Нацията се дели на два народа – Вендел и Вестенманавнджар (старото име на държавата). Докато едните са добри занаятчии и търговци, другите са традиционалисти, рисуващи по тялото си руни, които според тях са източник на силата на Сътворението. И докато едните живеят в огромни и красиви градове, представляващи най-вече пазарни средища, другите предпочитат високите и заснежени планини и ледените пустини.
Водаче – най-общо може да се каже, че това е земя на хитреци и комарджии; на орис и търговия. Едно от правилата на хората, живущи там е: „Никога не срещай очите на жена, освен ако не знаеш, че острието ти е по-остро от това на съпруга и.” Това е мястото, където всяка грешна дума може да доведе до смъртта на глупеца, който я е изрекъл. Народът може да бъде наречен особено емоционален, като ежедневието изобилства от кръчмарски боища и дуели – това може да бъде наречено нещо като спорт за повечето мъже. “Спортът” за жените кара дори най-закоравялите воини да потръпнат и да извърнат поглед – този спорт е свързан с магия, но не каква да е – най-безобидният й вариант е свързан с узнаването на бъдещето и гледането на карти. По-опасната част са проклятията, които се изпълняват след като бъдат изречени от вещица от Водаче.
Както сигурно сте забелязали от историята, има още две народности, но те не са игруеми, поне в официалната книга – Империята на Полумесеца и Катай (чиито еквиваленти в нашия свят са Османската империя и Китай). Те се намират в източната част на континента и около тях има някои доста интересни морета.

Магията, както вече казахме също е неизменна част от Тея. Различни типове магия, контролируеми само от дадени нации, могат да се срещнат навсякъде и под всякакъв облик – това може да бъде мореплавател, който контролира ветровете, или някой, който променя нишките на съдбата. Магьосниците в “Седмото море” се делят на два типа, но може да се срещне и още един – чистокръвните, които нямат никакви ограничения в изучаването на това изкуство, полукръвните, които не могат да станат чак толкова могъщи, и двукръвните – това са рожби на два различни типа магьосници, които могат да ползват две Наследства.
Наследствата всъщност са отделните пътища на магията, всеки различен за всяка нация, с изключение на Айзен и Кастиля, поради причината, че айзенци ползват магията на желязото и войната, докато кастилците – силата на инквизицията и вярата в религията.
Вълшебството е пътят на магията на Авалон, за който се смята, че им е даден от мистериозния народ на Ший - предишните обитатели на островите. Магьосниците от този Път ползват за основен източник на сила вярата на простолюдието, базирана на легендите, защото за авалонците те са действителност. Според старите приказки Ший донесли на Авалон магичен артефакт, наречен Светия Граал, който давал сила за създаване на магии, които да подсилват нечии умения, сила, добър късмет и хитрост, докато той постепенно се превърне в герой от митовете. Също така се носят слухове, че изчезне ли Граалът, магията за Авалон ще бъде изгубена вовеки.
Вълшебството също така позволява омагьосването на една сграда и създаването на определен закон в нея – например никой да не остарява докато се намира вътре, или пък никой да не намери пътя до къщата.
Лердом е силата на Вендел – това е изучаването и използването на 24 на брой думи, които според Вендел са били използвани от техните богове при сътворението на света. Така магьосниците от северната част на Тея могат чрез врязване на руни в тялото си да правят чудеса и магии. Друга особеност на Лердом, е че магьосниците често пъти имат различни разбирания за света – например начинаещите едва осъзнават смисъла на посланията, изсечени чрез руните; напредналите са по-запознати, докато майсторите са овладели така-наречената Мъдрост. Те виждат рая на Вендел, Валхала, и дори чуват бойните песни на своите предци – дори понякога могат да получат и помощ от духовете на мъртвите. Руническата магия най-често има влияние върху самия магьосник или върху времето.
Порте (с ударение на последното "е") е една от най-известните магически школи, принадлежаща на нацията Монтен. Тя е специализирана в преминаване в други пространства, отваряне на дупки в измеренията и телепортация, макар често пъти това да е опасно – повечето магьосници знаят, че някъде там, между двете измерения, има един безграничен хаос. Никой не знае какво точно го обитава, но и без обитателите си той може да погълне всекиго и да не остави и следа от съществуването му. Магьосниците на Монтен могат да правят доста неща, но един от най-интересните им трикове е “кървавия метод”. Чрез него магът маркира предмет със собствената си кръв... после, дори да е на другия край на света, той може да отвори малка дупка в пространството и да извади предмета. По-умелите могат да пренасят дори и хора, макар че като се премине през такъв портал, дори отворилият го може да изпита „портална болест” – едно доста неприятно явление.
Пиерием е най-необичайното магическо изкуство, позволяващо на магьосниците от Усура да се превръщат в животни – нещо, което те смятат за връзка с Матушка. Това умение се предава от поколение на поколение, и по-точно - по майчина линия. Още от малко, детето се привърва към даден вид животно, в което после ще се превръща. Бъдещият магьосник ще може и да общува с животните, отначало само по свое усмотрение, но по-късно и те ще могат да го заговарят.
Сорте тече само във вените на жените-вещици от Водаче. Те могат да виждат нишките на ориста и дори да ги контролират, поради което са си извоювали името “sorte strega” – Вещица на съдбата. Те могат да предричат бъдещето на хората, проследявайки дългата нишка на техния живот. Въпреки това могат да бъдат и много опасни – разказват се истории за една вещица, която отишла в едно село, погледнала всички в очите, и ги проклела навеки – именно това е умение, достигнато от най-умелите вещици. То може да бъде опасно както за магьосницата, така и за нейната жертва. Най-използваните неща от използващите Сорте, са картите, с които често си помагат при гадаенето и ясновидството.

Следва и същинската част от играта – моретата, пиратството и безкрайните приключения по пенещите се вълни. Както се разбира от името на играта, морските битки, ограбването на търговски галеони и бесенето на разбойници по мачтите са неизменна част от света. Всичките видове търговци, пирати и корсари, морски вълци и флотилии, плуват в огромни по размер морета - седем на брой и всички опасни и смъртоносни.
Кои са тези седем морета все пак? Континентът е ограден изцяло от шест:
Търговското море е в най-северната част на континента, близо до земите на Вендел; то е опасно заради плитчините си и подводните рифове, които се появяват непрестанно и то дори на места, където доскоро ги е нямало. Въпреки това, може да се каже, че Търговското море е най-спокойното и безопасно.
Пенещото се море пък се намира на запад от континента; то е изключително опасно за моряците там, най-вече заради чудовищата, които живеят в дълбините на водите му, както и внезапните мъгли и „миражи”, които могат да объркат и най-опитния моряк.
Третото море се намира на изток от Кастиля, разположено в огромния залив между два полуострова. То се нарича Устата на Бога и там освен китове има и левиатани – създания, подобни на китовете, само че двойно по-големи и по-агресивни. Естествено, освен от тези чудовища, пътешествието по море може да бъде възпрепятствано и от пиратите, които там са в изобилие.
Четвъртото море е наречено “Забраненото море”. То съединява границите на Империята на Полумесеца със земите на принцовете на Водаче. След многото войни с Империята, Църквата е забранила на всеки да пътува по това море и да търгува със земите на изток. От своя страна пиратските легенди говорят за огромни колони от вода, които достигат до самото небе!
Петото море се намира на юг от Усура. То е наречено “Огледалото” или „Огледалното море”, защото е много спокойно и чисто. Въпреки това и то има своите опасности – често от него мистериозно се издигат острови, а след време потъват обратно като понякога потапят цели кораби, заедно с екипажите им.
Шестото море се нарича “Коридорът на Пламъците” и е в най-източната част на познатия свят. Тези, които не са плавали по него, ще останат шокирани от огромните лабиринти от пламъци, които от време на време изригват от самата вода и са високи по шест метра, с готовност да погълнат всичко, което се доближи до тях. Някои оцелели твърдят също така, че понякога в края на някои от тези коридори огромен въртоп очаква своите жертви.
Последно е Седмото море – митично море на въображението и приказките; това е мястото, където всичко се обръща наопаки – веднъж влезеш ли в него, ти ще плаваш по небесата, а над главата ти ще виси морето. Веднъж излезеш ли от това мистериозно море, можеш да се озовеш на другия край на света. Наскоро едно от тайните общества на Тея – Гилдията на Откривателите – е изобретило “алхимически компас”, който посочва накъде точно се намира Седмото море.

Дори самите илюстрации са доста добре направени в книгата - повечето от които са със стил и доста разграничаващи се от обикновенния фентъзи стил (яки мъжаги стил "Конан" заедно с полуголи мадами). В илюстрациите донякъде е придадена и самата атмосфера на играта - ако разгледате, ще забележите типичния Ренесансов стил на облеклото, както и типичните характери на всеки един от народите.

В заключение, горещо ви съветвам да пробвате “Седмото море” (“7th sea”), или поне да я прочетете, защото това е една ролева игра с увлекателна история и динамична система, която позволява голяма свобода на действие.
Колкото до света, още има какво да се каже за Тея – множеството общества (тайни и известни), бойните гилдии, пиратството и моряците, джентълменството и гилдиите на куртизантките, както и още много неща. Но ще оставя на вас да се запознаете с тези интересни подробности.
Като цяло мога да обобщя, че това е един от най-детайлните и оригинални сетинги, които съм срещал и който привлича играча едновременно с познатостта си и с много екзотични новости. Макар и сигурно да има известни недостатъци, преспокойно можете да си осигурите няколко часа забавление в класическия прислюченски стил, превземайки кораби на абордаж или бягайки от инквизитори, желаещи да ви изгорят на клада. Особено ако сте отраснали с книги като "Островът на съкровищата", "Капитан Блъд" и други такива, тази ролева игра е точно за вас!
Затова накрая мога само да ви пожелая приятно приключенстване из света на Тея!

Тема за коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=96937#96937
---
Библиография:
7th Sea: Player's guide
7th Sea: Game master's guide
Nations of Theah: The Pirate Nations






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 5504 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.