Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Неиздавано: Гарет, частен детектив (статия) - Биография, Глен Кук, Криминален, Фентъзи
Неиздавано: Гарет, частен детектив

Автор: de3tuss, сряда, 22 март 2006.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Що е фентъзи криминале и има ли то почва у нас

На първия въпрос отговорът е сравнително прост – като нормалното криминале, ама фентъзи. Вместо пистолети - магия. Убийците обикновено са хора, троли, елфи, или някакви други създания от приказния антураж, а главните герои са фентъзи варинти на Шерлок Хоумс, Мис Марпъл, Еркюл Поаро или Филип Марлоу.

Вторият въпрос изисква малко по-обмислен отговор. На запад “криминалното фентъзи” е толкова популярно, че си има собствена фенска маса, която чете него и само него. А ако се съди по успеха на цикълът на Градската стража на Маестро Тери, или поредицата “Убиец на свободна практика” на Стивън Бруст – то има почва и у нас. Дори “Приключенията на Траксас” на Мартин Скот се радват на определен успех. Има обаче една неиздавана у нас поредица, която, мисля си, не може да се нарече по-добра от Стражите на Пратчет, но пък лично за мен слага в малкия си джоб всички останали (може би с изключение на първия Бруст – “Джерег”).

Вероятно мнозина от вас са чели “Хрониките на Черния отряд” на Глен Кук и може би голяма част от прочелите ги са ги харесали. Кук пише с остро, цинично и мрачновато чуство за хумор, и тънка ирония; създава великолепни светове и ярки, запомнящи се герои; умее да поддържа динамичен екшън, да поднася на читателите си изненадващи обрати; и успява да изкара дори и “лошите” симпатяги. Какво друго е необходимо, за да се напише едно брилянтно криминале?

И така, на вашето внимание: “Гарет, чатен детектив” или т.нар. “Метален” цикъл (в заглавието на всеки роман от поредицата е включено и наименованието на някакъв метал).

Поглед към сцената и декора

Имало едно време един град – ТанФеар, столицата на кралство Карента. Та в този град живели заедно (къде щастливо, къде не толкова) елфи, хора, джуджета, троли, великани, кентаври, плъхчовци, пикси и какви ли не други създания. Преди осемдесетина години обаче на Карентийските магьосници взело да им свършва среброто – ключът към всички магически заклинания и ритуали. И им хрумнало – а защо не си го вземем от ей онуй парче земя дето лежи току до Карентийската граница - областта Кантард. Проблемът с кралствата, както можете да се досетите, е, че обикновено граничат с други кралства. Въпросният Кантард бил спорна територия със Съседите - кралство Венагета. Районът бил особено богат на сребърни залежи. И както може да се очаква, венегетите не били склонни да се разделят току-така с претенциите към сребърните мини. И както става във всяка една подобна история, Кантард се превърнал в месомелачка. Всеки жител на ТанФеър от мъжки пол и над определена възраст трябвало да прекара пет години от живота си в опити да не бъде убит в името на магьосническата жажда за сребро. Успявал един от всеки десет-петнадесет, заминали на фронта. А когато този един от десет се завърнел у дома, се оказвало, че освен отхвърлянето на многобройни предложения за женитба (мъжете в ТанФеар са кът, както можете да се досетите), се налагало да се занимава и с изкарването на хляба си. А някогашният ТанФеър, който ветераните помнели отпреди пет години, се е променил почти до неузнаваемост – приютил е бежанци от всякакви раси и националности и се е разрастнал до шумен и мръсен мегаполис, където някогашните гета и бежански лагери в покрайнините му отдавна са се трансформирали в квартали.

Поглед към главния герой

И така, ето го нашият Герой, преминал през мелницата на живота, наречена война. Казва се Гарет. На 30 години, висок малко над 185, червенокос, бивш морски пехотинец, хубавец от всякъде, изобщо вашият човек - на определена цена, разбира се, и при определени обстоятелства (особено, ако те включват изчезването на ценна вещ, отвличането на близък родственик или необичаен интерес на неприятни типове). Питайте когото искате – той е човек с Репутация. Освен всичко останало обаче, Гарет е сякаш с вродена пристрастеност (не казвам “зависимост” само от учтивост) към излежаването, бирата и жените. И е нещо като магнит за неприятности. Като фентъзи-вариант на Филип Марлоу (чак до редовното пребиване, защото е поел случай, който не трябва).

Поглед към поддържащите герои

Гарет е съпроводен от плеяда подвеждащо забавни, но опасни личности, които внасят неповторима свежест и пиперлив вкус в мрачноватите приключения на детектива.

И така, в ролята на гения-мислител – умрял преди 400 години логхир (представител на мистична раса, притежаваща изключителен интелект, телепатични и телекинетични способности), чието хоботесто, дебелокожо и повмирисано тяло е част от домашната декорация на Гарет.

В ролята на професионален рекетьор, убиец и “връзки с подземния свят” – Морли Дотс, тъмен полуелф, собственик на: смъртоносни бойни умения; вегетариански ресторант; опасна за здравето склонност към комара; огромен апетит към чужди съпруги.

В ролята на предания иконом – Дин, човек, но с капчица тролска кръв в жилите си, престарял стар ерген, извор на неизчерпаема житейска мъдрост и укорителни погледи (върви в комплект с цяла орда неомъжени грознички племеннички, които се опитва да сватоса за работодателя си).

В ролята на камарата мускули – Тъпомуцунестия Тарп, спец по охрана на изпаднали в беда девици (и наемен бияч по съвместителство), добродушен, леко простоват и верен на думата си, общо взето, ако се пренебрегне вредното влияние на Морли Дотс (в сферата на вегетарианството), на него може да се разчита.

И на последно място, но не и по значение: верният спътник – в ролята, проклятието на всички частни детективи, папагалът Господин ГолямаРабота, скришом наричан от несретния си собственик Тъпо … (моля, заменете точките с трибуквена дума, означаваща “задни части”… всички я знаем, но все пак сме на обществено място!). Озовал се при Гарет като подарък (от вероломния и жесток племенник на Морли Дотс - Щурчето), Тъпо … има удивителен речеви запас и е дотам уникален, че може да ниже смислени изречения и да ги подбира според случая. Бедата е в това, че изреченията му са изключително нецензурни, без дори и най-малка следа от двусмислие, а речниковия му запас е един неизчерпаем поток от сквернословия, ругатни и похот (последното – най-вече в пръсъствие на индивиди от женски пол).
А като споменахме същества от женски пол…

Поглед към Дамата на Сърцето

Гарет има по-голяма репутация като женкар, отколкото като детектив. Така, че Дамите на Сърцето при него са просто един нескончаем поток от завоевания. Но дори и сред тях се открояват няколко забележителни в много отношения фигури (дори ако съдим по факта, че са задържали вниманието му достатъчно дълго, те явно са наистина изключителни във всяко отношение).

В ролята на “доброто момиче” – Тини Тейт. Дребничка и червенокоса, същинска фурия, когато се ядоса, малката мис Тейт е любимка не само в собственото си голямо и работливо семейство, но се ползва и с особените симпатии на приятели и сподвижници на Гарет (с изключение на Покойника, който е женомразец по рождение… ъъъ… посмърно, тоест).

В ролята на “бунтарката” – Мая (брюнетка), наглата нахакана хлапачка, доскоро шеф на уличната банда “Сестрите на съдбата”, за която Гарет се опитва да се грижи, и която си е наумила нещо ама наистина непонятно: да се омъжи за него!

В ролята на “недостижимата красавица” – прекрасната русокоса Елеонора от портрета в кабинета на Гарет. Може би единствената жена, в която Гарет е бил романтично влюбен. Недостижима по няколко причини, ама изключително основателни (имайте предвид, че Гарет може да има всяка жена, която пожелае): може да му бъде баба и е умряла 40 години преди той да се роди. Сега сянката на духът й обитава един портрет, нарисуван от полупобъркан художник-гений и самоук маг. Гарет е найният спасител. Макар и посмърно, той успява да отмъсти за жестоката й смърт и да дари покой на призрака й.

В ролята на “смърно опасната красавица” - Белинда Контегю (чернососа). Дъщеря на Чадо Контегю и същински владетел на подземния свят (баща й, парализиран след инфаркт, не е нищо повече от фигурант).

Покрай тях се ниже безкрайна върволица от клиентки, дъщери на клиенти, племенници на киенти, служители на клиенти, роднини на клиенти… Абе има си преимущество в това да си с романтично-опасна професия (ако още не сте разбрали, за да приеме Гарет една работа, изпратете му привлекателна роднина или служителка… може би второто е за предпочитане).

Разбира се, това многообразие не е стоварено наведнъж на главата на бедния читател, а автора го въвежда постепенно, за поддържане на интереса. Така че, Гаретите, както имам навика да наричам поредицата, няма как да ви доскучаят.

Време е да погледнем и към приключенията

Разследване първо: Sweet Silver Blues (1987) – Сладкозвучен сребърен блус

Смъртта на близък приятел изпраща Гарет в Кантард, където се е заклел да не стъпва през остатъка от живота си, в търсене на мистериозна наследница на голямо състояние, придобито по не особено почтен начин. Интересът на “партньорите” на починалия е разбираем. Но какво, по дяволите, искат останалите?! Внегретското разузнаване, Карентийското конра-разузнаване, кантардското военно командване, Църквата? Да не говорим за кентаври, вещици, пирати, хищни еднорози и вампири...

Разследване второ: Bitter Gold Hearts (1988) – Горчиви златни сърца

Синът на повелителката на бури Рейвър Стикс е отвлечен и Гарет трябва да се справи с гоблини и убийци, за да го върне вкъщи. Но не всичко приклюва с благополучното завръщане на маминото синче...

Разследване трето: Cold Copper Tears (1988) – Студени медни сълзи

Покрай всички религиозни скандали в духовната общност на ТанФеар се е появил нов култ, на който изглежда никой не обръща внимание. Всички са заети с търсенето на някакви изчезнали мощи, а може би единственият човек, който е в състояние да ги намери – разбирайте Гарет – не иска да си мръдне пръста. Тогава как така някакъв откачен бог е решил, че от него става идеалното жервено агне? И кой е побъркан до там, че да предизвика самия господар на подземния свят? Неясна игра, огромни залози и голямо надцакване. Гарет никога не е бил комарджия, но сега му се налага да играе, при това на сляпо, защото неговият залог е собственият му живот. Всичко щеше да е много по-лесно, ако знаеше отговора на един въпрос: Какво става, по дяволите?!

Разследване четвърто: Old Tin Sorrows (1989) – Стара калаена тъга (любимата ми)

В покрайнините на ТанФеар, в самотното си, изолирано и тънещо в разруха имение, живее богат застаряващ военен, заобиколен от шепа верни служители, плахата си дъщеря и 300-годишната си готвачка. Всички са толкова привързани към генерала в оставка, че изобщо не е ясно как на някой би му хрумнало да го отрови. Точно това трябва да разкрие Гарет. Но първо трябва се оправи със зомбитата, призраците и някой, който постоянно забива брадви в парадните доспехи по коридорите.

Приключение пето: Dread Brass Shadows (1990) – Зловещи месингови сенки

На Гарет никога не би му хрумнало, че някой ще се осмели да посегне на неговото момиче. Но когато насред улицата, пред очите на приятелите му и на него самия, Тини Тейт е наръгана с нож, той е не просто вбесен. Той е извън себе си от ярост. Независимо че истинската цел на покушението е съвсем друга личност, Гарет не може да остави нещата така. Дори ако това означава да разрита задниците на половината човешка, джуджешка и гоблинска общности в ТанФеар, и да тегли една тънка и дълга на бившия си покровител и всесилен бос на подземния свят – Чадо Контегю… И - ако е възможно - да оцелее след всичко това, разбира се.

Приключение шесто: Red Iron Nights (1991) – Нощи от кърваво желязо

По улиците на ТанФеар вилнее сериен убиец, който отвлича и убива млади чернокоси жени. За Гарет всичко това е без значение, все пак и ТанФеарската полиция трябва да свърши нещо. Само да не беше спасявал онази прелестна девойка, която внезапно се оказва не само поредната жертва на маниака, но и една от най-търсените от престъпния свят личности – Белинда Контегю, дъщерята на Чадо – и която новите босове нямат търпение да докопат. И така, на Гарет му се налага да се оправя не само с мафията, с полицията, на която незнайно защо й е хрумнало, че той може да й бъде полезен, с претенциите на една наследница на “семейния бизнес”, но и с някакъв безименен ужас, който, както се оказва, вилнее по улиците от столетия… И какво общо имат с това пеперудите, по дяволите?!

Приключение седмо: Deadly Quicksilver Lies (1994) – Смъртоносни живачни лъжи

Какъв е този внезапен интерес към древните сказания? Защо внезапно всички се опитват да се доберат до трите тома на романтичната сага за благороден разбойник, живял преди столетия? На Гарет изобщо не му пука за цялата работа, до момента в който не се оказва в Бледслоу, в отделението за душевно-болни. Явно на някой с големи връзки по високите етажи на властта не му харесва, че Гарет в пристъп на лекомислие е обещал на хубавичката библиотекарка, с която излиза, да открие една открадната книга… Или може би опитите му да намери доведената дъщеря на богата дама са попречили на нечии пъклени планове?

Приключение осмо: Petty Pewter Gods (1995) – Жалки чугунени богчета

Бежанците, заливащи ТанФеър, донасят в града религиите си. А Храмовата улица, колкото и да е дълга, все пак не стига да побере всички желаещи да обитават пантеона. Две религии, останали с по един-единствен жив поклонник, се борят за своето оцеляване. Но не може просто да се размотават из ТанФеар и да громят всичко наоколо, нали? Решението – Божествено състезание. Нейде из ТанФеар е скрит ключът към последния храм (схлупена барака в долния край на улицата, току до реката) и един от двамата божествени избранници (по един за всяка религия) трябва го да открие. А кой е най-добрият в тази работа? Гарет, разбира се! Не че той самия има право на мнение по въпроса, защото Боговете не търпят нито отказ, нито възражения, нито провали, а още по-малко - някакъв си смъртен да им се мотае в краката и да им мъти водата… Изобщо, никога, ама никога не се забърквайте с богове!

Приключение девето: Faded Steel Heat (1999) – Смътна стоманена жега

Много мъже се завръщат от фронта и заварват работните си места заети от представители на другите раси. Етническото напрежение започва да нараства, а с него - и подозренията на Гарет, че някой го подклажда. Но когато негов добър приятел (и редовен снабдител с безплатна бира) си има неприятности от подобен характер, детективът решава, че му е време да се намеси. Грешно решение, защото внезапно се оказва заклещен между четири жени (бивши и настоящи приятелки, а всички знаем колко неловко е подобно положение), а също така и между ТанФеарската тайна полиция и Призивът, полувоенизирана, уж патриотична организация, която е на път да изправи ТанФеар ако не пред революция, то поне пред гражданска война…

Приключение десето: Angry Lead Skies (2002) – Яростни оловни небеса

Ужас! Хаос! Паника! Истерия по улиците! Зловещи светлини в небето! Летяща домашна посуда отвлича мирни невинни жители! На Гарет му се налага да се намеси, защото пак дължи услуга на приятел, но този път не може да разчита на никой, освен на себе си, защото срещу странните безусти и безухи същества с огромни очи и елипсовидни, несъразмерно големи глави дори Покойникът е безсилен…


За мой ужас изглежда поредицата щеше да спре до тук, защото <СПОЙЛЪР> Гарет реши да се задоми, а дамата, за която реши да се жени едва ли би търпяла професоналните му ангажименти… и забежки… .

Но не! Миналата година излезе новото 11то по ред приключение на великолепния детектив: Wispering Nickel Idols (2005) – Шепнещи Никелирани Идоли

Все Гарет трябва да върши цялата работа! Дали е възможно изобщо Покойника да свърши нещо различно от спане и разиграване на битки с помощта на мравки, оси и хлебарки по окачената на стената карта? Дали изобщо някога е вършил някаква същинска работа? Е, случва се понякога… от време на време… по принцип… всъщност веднъж, за разнообразие - когато на главата на детектива се струпват куп неприятности под формата на всевъзможни свещеници, адвокати и тайна полиция, и куп други такива (вкл. сърдечни връзки). И така, насладете се на мъртъв (ама много мъртъв!) логхир в целия му блясък… Е, и на Гарет - все пак един мъртвец не е особено подвижен, а все някой трябва да търчи нагоре-надолу.

Надявам се, че съм успял да пресъздам поне отчасти неповторимо забавната и увлекателна атмосфера на тази доста обширна поредица. Това, което мен лично ме изуми най-много, е способността на Кук да напише една айселогия без да изгуби динамичността и разнообразието на действието. Предполагам, че това се дължи отчасти на самостоятелността на книгите – всяка книга е сама за себе си, без съществена сюжетна връзка с останалите. Това донякъде е предимство, защото ако на читателя не му хареса нещо в книгите, може да прекъсне четенето след която и да е от тях (в което, честно казано, се съмнявам). За разлика от Пратчет, Кук не се проявява в ролята на “проповедник” и не “чете морал” на аудиторията си, а за разлика от Бруст – нито една книга не може да бъде откровено наречена “слаба” (е, няма начин – някои книги са по-силни от останалите, но принципно няма такава, която ама хич да не се хареса). За почитателите на криминалета, а и за почитателите на забавното, разтоварващо четиво, “Металният” цикъл за приключенията на Гарет е просто задължителен. Да се надяваме, че в скоро време ще го видим излязъл на бял свят и на български.

Малко биографични данни за автора

Глен Кук (на снимката) е роден в Ню Йорк през 1944 г. Прекарва детството и младежките си години в Индиана, Северна Калифорния и Мисури, където следва психология в местния университет и завършва школата “Clarion Writers' Workshop” през 1970 г., където се запознава с бъдещата си съпруга, Каръл, с която вече имат три деца. Подобно на героя си Гарет, Кук е служил в Морската пехота на Съединениете Щати.

Литературната си кариера писателят започва през 1969 година и тя далеч не е лишена от препядствия и неприятности. Самият той споделя: “Преминах през различни етапи, включително почти сключени договори и фалиране на издателите непосредствено след сключването им”. За щастие на читателите си, накрая Глен Кук успява да намери стабилен екип от редактори и издатели.

За себе си Кук говори с известна самоирония, сякаш не се взима на сериозно като писател. В едно интервю той споделя: “Висок съм около 1.90, с масивно телосложение, обрасъл, изобщо не се вмествам в представите за писател. Изглеждам по-скоро като някой моряк от английското крайбрежие или бивш играч на ръгби, а не като човек, който живее от интелектуален труд. Ако изобщо някога съм правил нещо безполезно в живота си, това беше следването ми в Университета на Мисури, където завърших психологоя – в момента работя в местния клон на Дженеръл Моторс, а там работата ми е толкова отегчителна, че просто се налага да пиша, за да не откача.” Наистина, Кук работи нощна смяна в клона за лекотоварни камиони на Дженеръл Моторс в Сейнт Луис, където се установява със семейството няколко години след диломирането си, но това не е първата му работа. “За разлика от повечето писатели, - казва той в друго интервю, - не съм сменял една странна работа с друга, като угояване на пилета или производство на здрасловни храни. Работата ми в Дженеръл Моторс е на линия за сглобяване на камиони. Хобито ми също е тривиално – събирам марки. Понякога си мечтая жена ми да ми позволи да си купя електрическа китара и с момчетата да си сформираме домашна рок-група, с която да тероризираме съседите.”

От 1997 година Кук е пенсионер и има повече време за писане.
Глен Кук има зад гърба си внушителна литературна кариера – шест поредици, шест самостоятелни романа и много разкази и повести. Освен с радващите се на голяма популярност у нас Хроники на Черния отряд, писателят е известен и с поредиците си за Гарет и цикъла за Империя на ужаса. Интерес предизвиква позицията на автора – в поредиците Империя на ужаса и Черния отряд гледната точка на стандартното фентъзи е обърната наопаки и действието се води от страната на Лошите. Глен Кук е от авторите, при които противопоставянето добро-зло, черно-бяло е много, много размито.

Кратка библиография

Dread Empire
1. A Shadow of All Night Falling (1979)
2. October's Baby (1980)
3. All Darkness Met (1980)
4. The Fire in His Hands (1984)
5. With Mercy Toward None (1985)
6. Reap the East Wind (1987)
7. An Ill Fate Marshalling (1988)

Annals of the Black Company
1. The Black Company (1984)
2. Shadows Linger (1984)
3. The White Rose (1985)

Annals of the Black Company: Book of the North
4. The Silver Spike (1989)

Annals of the Black Company: Book of the South
5. Shadow Games (1989)
6. Dreams of Steel (1990)
7. Bleak Seasons (1996)
8. She Is the Darkness (1997)
9. Water Sleeps (1999)
10. Soldiers Live (2000)

Garrett, P.I.
1. Sweet Silver Blues (1987)
2. Bitter Gold Hearts (1988)
3. Cold Copper Tears (1988)
4. Old Tin Sorrows (1989)
5. Dread Brass Shadows (1990)
6. Red Iron Nights (1991)
7. Deadly Quicksilver Lies (1994)
8. Petty Pewter Gods (1995)
9. Faded Steel Heat (1999)
10. Angry Lead Skies (2002)
11. Whispering Nickel Idols (2005)

Instrumentalities of the Night
1. The Tyranny of the Night (2005)

Фантастика

Darkwar
1. Doomstalker (1985)
2. Warlock (1985)
3. Ceremony (1986)

Starfishers Saga
1. Shadowline
2. Starfishers
3. Stars' End

Самостоятелни романи

The Swap Academy (1970) (writing as Greg Stevens)
The Heirs of Babylon (1972)
Swordbearer (1982)
A Matter of Time (1985)
The Dragon Never Sleeps (1988)
The Tower of Fear (1989)
Sung in Blood (1990)

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4792






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3037 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.