Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Някои факти за неизбежното (статия) - Биология, Еволюция, Любопитно
Някои факти за неизбежното

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 05 април 2006.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Легендата разказва за графиня Елизабет Батори, която в стремежа си да остане млада се къпела в кръвта на млади девици. Зловещо-красиво, но уви крайно безполезно. Защото, поне за момента, човекът е неспособен да се пребори с неизбежния завършек на нормалния си живот. Въпреки чудесата на съвременната медицина и козметична индустрия, рано или късно тялото започва да отпада, достигайки момент на "разпадане". Дори външните белези на старостта да бъдат замаскирани, вътре в тялото ще продължат да протичат необратимите процеси, които обуславят тази неизбежност.

Какво представлява стареенето

Стареенето е комплекс от промени, които са вредни, прогресивни, универсални и необратими. Стареене се наблюдава на всички нива на организация от молекули (ДНК, протеини, липиди) през клетки, органи и в целия организъм. С напредването му се увеличава и честотата на поява на различни болести, често наричани “болести на старостта”, каквито са артрит, остеопороза, сърдечно-съдови заболявания, рак и Алцхаймер.

Стареенето е съпроводено от редица физиологични промени като отслабване на слуха, намаляване на мускулната сила, намаляване на водното съдържание и увеличаване на относителния дял на мастната тъкан, увеличаване на времето за реакция и редица други.

Стремежа на хората през вековете винаги е бил да прикриват, облекчават или премахват изцяло тези симптоми на приближаващия край. Мечтата за вечен живот винаги е била съпроводена от мечтата за вечна младост - мечта, целяща да издигне човека до божественост. Затова и в последните години изключително много научни изследвания са насочени към по-добро разбиране на механизмите на остаряването.

Ако се разгледа средната продължителност на живота на хората, то тя се увеличава значително с развитието на цивилизацията поради подобрените условия на живот и напредъка на медицината и, ако в древния Рим е била около 22 години, то в момента в развитите страни достига 80. Същевременно обаче максималната продължителност е около 115−120 години, което изглежда е лимита, който може да бъде достигнат. Документираният рекорд принадлежи на французойката Жан Калмен, която е живяла до 122.3 години.

Няколко по-известни теории за стареенето

Ако трябва да се класифицират различните теории за стареенето, то те основно се делят на такива, които застъпват идеята за програмирано остаряване и други, които наблягат на идеята за комплекс от случайни събития. Програмираното стареене би могло да се дължи на вътрешни за организма контролни механизми, които да предопределят процеса на остаряване по подобие на начина, по който гените контролират редица други процеси в организма, осъществяващи се в определени стадии на развитие (ембрионално развитие, полово съзряване и др.).

Обратно, другата част от теориите застъпват схващането, че стареенето се дължи на сумата от различни ефекти, дължащи се на случайни фактори, като например повреди вследствие на радиация, химични токсини, метални йони, свободни радикали, гликиране на протеини и др. Подобни повреди могат да засягат гените, протеините, клетъчните мембрани, ензимните активностти и др.

Сравняването на продължителността на живота на различни биологични видове дава неоспоримо доказателство че тя е генетично повлияна. Слонът живее около 10-20 пъти по-дълго от мишката, но грубо пресметнато и двете животни имат еднакъв брой удари на сърцето за живота си: при слона те са 30 удара в минута, докато при мишката са около 300. И двата вида осъществяват около 200 милиона вдишвания за един живот. При всякакви подобни сравнения се оказва, че единствено хората правят сериозно изключение в света на бозайниците.

Относително по-дългата продължителност на живота на човека на молекулярно ниво се обяснява с по-ниската продукция на свободни радикали, високите нива на ДНК-поправящи ензими и др. в човешките клетки. От еволюционна гледна точка обаче тази продължителност се обяснява и с по-голямата адаптивност, дължаща се на способността да мислим, говорим и чувстваме.

Теория за свободните радикали

В организма нормално се произвеждат съединения на кислорода, които се наричат Реактивни Кислородни Видове (РКВ), в частност свободни радикали. Тяхна основна характеристика е високата им реактивност и проникваща способност. Увреждащото им действие се дължи на реакции с основните макромолекули: ДНК, протеини и липиди. Тези повреди обикновено се наричат “оксидативен стрес”.
Свободни радикали се генерират основно в митохондриите и по-малко в други клетъчни органели. Макар различни външни фактори като радиация и тютюнопушене да са причина за поява на РКВ, повечето от тях се получават като резултат на нормалния клетъчен метаболизъм. Въпреки че гените са отделени в ядрото на клетката, което е защитен механизъм, с напредване на живота на клетките свободните радикали допринасят значително за повреди в генома и появата на мутации.

В организмите съществуват редица системи за обезвреждане на РКВ, които се делят основно на ензимни и неензимни (чрез антиоксиданти). Макар тези системи да допринасят за намаляване на вредния ефект, той не се избягва напълно и в течение на времето повредите, дължащи се на РКВ, водят до процеси на стареене в клетката.

Редица изследвания с увеличаване на количеството приемани с храната антиоксиданти са показали, че значително се увеличава средната продължителност на живота и се намаляват външните проявления на стареенето, но същевременно максималната продължителност остава същата.

Митохондриите и стареенето

Митохондриите са органели, които отговарят за производството на енергия за нуждите на клетката с участието на кислород. Те притежават собствена ДНК, различна от тази в ядрото, с което получават известна автономност като структури. Митохондриалната ДНК притежава малко на брой гени, които кодират някои протеини, необходими за функционирането на органела. Същевременно обаче доста по-голяма част от белтъците в митохондриите се кодират от гени в ядрото на клетката.

Митохондриалната теория за стареенето постулира, че повреди в митохондриалната ДНК, дължащи се на свободните радикали, водят до загуба на функциите на органела и съответно до недостиг на клетъчна енергия, което води и до загуба на функциите на цялата клетка. Същевременно мутациите в митохондриалната ДНК настъпват в пъти по-често отколкото в ядрената.

Гликиране на протеини

Протеините, освен от свободни радикали, могат да бъдат повредени и чрез процеса на гликиране - закачане на несвойствен въглехидратен компонент без участие на специализирани молекули. Подобен процес се наблюдава при болни от диабет - заболяване, което силно наподобява ускорено стареене. Като външно проявление, гликирането на протеини води до характерните за стареенето промени на кожата, мускулите, кръвоносните съдове и функцията на органите като цяло.

Скъсяващите се хромозоми

Както е известно, гените в организма се намират в ДНК молекули, организирани в хромозоми. В процеса на разделяне на клетките тези хромозоми се удвояват и разделят поравно между двете нови клетки. В края си те притежават дълги участъци, несъдържащи информация и след всяко делене, поради специфичните механизми на удвояването им, те се скъсяват. Точно тези участъци, наречени теломери, определят потенциалната възможност за ограничен брой деления на клетките, защото след прекомерното им намаление определени гени се дезактивират и става невъзможно клетката да изпълнява нормално функциите си. Това се смята и за основно доказателство за "програмираната" дължина на живота.

Единствено в репродуктивните клетки съществува механизъм за поддържане дължината на теломерите, което осигурява запазването на вида. Пренасяне на подобен механизъм в нормалните клетки обаче неминуемо води до появата на ракови заболявания.

Наличните в момента данни и доказани факти са недостатъчни за изграждане на цялостна представа на какво се дължи и как може да се забави или предотврати стареенето. Последното разбира се не би трябвало изобщо да минава през съзнанието на учените, защото природата е доказала, че не търпи никакъв тип намеса и винаги намира начин да си върне своето.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4855






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 6092 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (30) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.