Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SOCIO 3: В очакване на мъртвите (статия) - Творчество
SOCIO 3: В очакване на мъртвите

Автор: Пламен Глогов, вторник, 09 май 2006.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

SOCIO 3: В очакване на мъртвите
Автор: Пламен Глогов

Участващи:
Саймън Кастели - инспектор от областната прокуратура
Фейт Валънтайн - следователка, шеф на полицията в град Сънабенданд
Дуриор Монцасъдия
Фортицио Илюминати - шеф на мафията в Сънабенданд
Маноло - гангстер от хората на Илюминати
Боб Фавъри - сенатор
Джак Силър - охрана на сенатора
Каяфа - психопат-садист
Холоуей - помощник-следовател
Дебелият Марв - следовател от випуска на Кастели
Сами - партньор на Марв, следовател от випуска на Кастели
Емърсън - следовател от випуска на Кастели
Колдуей - следовател от випуска на Кастели
Тед Раменски - мъртвият партньор на Кастели
Гласът на Рик Раймзи - радиоводещ
Епизодични роли: гангстери, бодигардове, полицаи, зомби

Сцена I: Каяфа

Затворена завеса. Сумрак. В залата се чува звук от смяна на радио-канали. Изведнъж една от станциите се улавя ясно и програмата й остава да звучи.

Рик Раймзи: Сънабенданд спешъл рипорт. Вие сте с Рик Реймзи и последните новини от „града на Изоставените от слънцето”.
Масовият убиец Каяфа се предаде сам на полицията
Тази сутрин около 5 и 45 минути в сгарадата на Главното полицейско управление е влязъл мъж на средна възраст. Мъжът бил облечен в дълго кожено манто. Пред дежурните непознатият заявил че има сведения за извършителя на поредицата от кървави убийства в града, познат на обществеността като Каяфа. Според полицейския доклад дежурните полицаи Ник О’Райли и Алън Муур се обадили на помощник следователя Холоуей и докато очаквали появата му О’Райли се обърнал към непознатият мъж с думите: „Познавате ли убиеца, г-не?” В отговор непознатият се усмихнал и спокойно съблякъл палтото си: „Стои пред вас” - изрекъл той, докато полицаите с ужас гледали окиченото му с човешки органи тяло. Последвало незабавно задържане на заподозрения от двамата полицаи, при което той не оказал съпротива. По случая веднага е започнало следствие.
За нас, обикновените хора остава тревожен въпроса дали това наистина е Каяфа или „Сънабенданският касапин”, които превърна дните ни в оживели кошмари или не по-малко опасен имитатор на неуловимия убиец. Неизяснени са и причините поради които е решил да се предаде. Ще се завърне ли слънцето в Сънабендант или този град ще продължи да бъде територия на страха?
На фона на ексклузивната вест за залавянето на фантома-убиец, все така потресаващи и необясними остават сведенията на очевидци за появата на бродещи из града призраци на починали хора. Случайно ли е, че един престъпник сам е потърсил възмездие за греховете си, в зората на пробуждането на мъртвите? А псевдонимът му Каяфа, не е ли нещо повече от съвпадение?
Отговор на тези и други въпроси, които ви вълнуват ще получите ако останаете на честотата на радио Сънабендант морнинг прей...

Ужасяващ психоделичен смях заглушава последните думи на журналиста. Завесите се отварят. Стая за разпити. На един стол пред квадратна маса седи Каяфа, ръцете му са зад гърба, стегнати в белезници. Краката му са също оковани. Ярка светлина заслепява очите му. Зад него на стената виси табло със снимки на изчезнали хора. Следовател Холоуей заедно с двама полицаи разпитват Каяфа. Психопатът се хили в лицата им...

Холоуей (изважда побеснял една снимка и я навира в лицето на Каяфа): Виждал ли си това момиче, а чудовище, виждал ли си това момиче!? Това е Ани Пестъл. Познаваш ли я? Знаем че си я убил, защото намерихме пръстите й между цигарите в джоба ти. От теб искаме да ни кажеш къде е тялото й, разбираш ли човешки, чудовище? Искаме тялото й в замяна на това ще ти уредим газова камера, вместо електрически стол!...

Каяфа (неудържимо): Харесва ми как се пените детективе, харесва ми да гледам как пръските ви прехвърчат в снопа на лампата, а очите ви се превръщат в кървави мрежи...

Холоуей (допира пистолета си в челото му) А ще ти хареса ли ако последното нещо което видиш преди да умреш е собственият ти изтичащ мозък?

Каяфа (спокойно): Не можете да ме убиете. Не можете да ме задържите дори. Тук съм по своя воля... Мога да си тръгна, когато пожелая

Холоуей: Ще си тръгнеш, но мъртъв!

Каяфа (с горчива усмивка): Може и това скоро да се случи...

Холоуей (заплашително): Слушай, болно копеле. Това е последен шанс за теб да ни сътрудничиш доброволно. Ако откажеш, ще накарам да донесат едно менгеме и любимите ми записи на Карерас, Доминго и Павароти . След това ще ги включа в играта едновременно. Докато пръстите ти стават на кетчуп, ти ще имаш честта да пееш с тримата най-велики тенори в света... (измъква някакъв сгънат лист хартия и го разтваря пред убиеца). Пред теб е картата на града, картата на цялата шибана околия е тук. Огледай я добре, виж и момичето отново и си спомни, къде си я заровил!

Каяфа (спокойно): Отвържете ме.

Холоуей (сдържано към другите): Я да видим, човека иска да го отвържем? Искаш да те отвържа, а чудовище! А не искаш ли да ти дам и нещо остро, за да ми посочиш по-добре мястото. Може би после ще се опиташ да ни прережеш на всички гърлата, защото доктор Джекил, който те доведе тук си е тръгнал и мистър Хайд е осъзнал къде се намира. Но слушай какво ще ти кажа - ти коментираше секретите ми, но тук има шест патлака насочени в главата ти, шест патлака са готови да ти пръснат лайняния мозък, само да кихнеш срещу някого от нас. Не се ебавай с нас, чудовище, не се ебавай с нас!...

Каяфа (спокойно): Отвържете ме!

Холоуей (вбесен, кимва към хората си): Край, сега ще те накарам да запееш!

Следователят отстъпва, а полицаите се приближават до вързания престъпник с извадени палки.

„Отвържете го!” - чува се властен женски глас и звук от токчета отеква в залата. Появява се Фейт Валънтаин. Холоуей я гледа смаяно, но кимва към полицаите и един от тях снема белезниците на Каяфа. Двамата изваждат пистолетите си и ги насочват към него следвайки всяко негово движение.

Каяфа (иронично към мрачния Холоуей): Дотук беше авторитетът ти детективе...

Фейт ( властно към Каяфа): Покажи ни къде е момичето!

Престъпникът бавно се изправя под погледа на цевите и надвесен над картата взема в ръце снимката на момичето. После започва да къса снимката и да слага всяка нейна част в различни краища на картата. През цялото време не сваля поглед от следователката, а по лицето му играе зла усмивка.

Холоуей (крещи): Проклет садист !

Следователят не издържа и го удря в тила, Каяфа се свлича на земята, а Холоуей отново му слага белезниците!

Фейт (кимва към единият от полицаите): Кен, вземи доктора и две коли и отидете на местата, които е посочил. Искам пълен доклад още днес!

Полицаят кимва и тръгва. Другият изправя Каяфа и го слага обратно на стола. Фейт сяда срещу него и си пали цигара.

Каяфа (гледа я с възхищение): Имате чудесни пръсти!

Фейт (подминава комплимента му с мълчание): Касапинът...през последните месеци те сънувах всяка нощ, въпреки че никога не те бях виждала.

Каяфа (предизвикателно): Желаеше ли ме силно?

Фейт (без да откъсва очи от неговите): Много...силно

Каяфа: Давах ли ти това, което искаш?

Фейт: Всеки път

Каяфа: Събуждаше ли се задоволена?

Фейт: Понякога сънят не стигаше.

Каяфа: Не стигаше...? За какво?

Фейт: Да се наситя да те гледам как умираш.

Каяфа се хили. Фейт продължава да го гледа сериозно.

Каяфа (доволно): Сбъркала си си занаята, ченге. Трябвало е да дойдеш при мен. Щяхме да бъдем най-романтичната двойка в целия щат

Фейт (студено): А ти, не сбърка ли че сам дойде при мен?

Каяфа (обръща се към снимките зад него): Принудиха ме... Те.

Фейт (продължава да го гледа, докато издиша пламъка от цигарата): Значи душата ти най-сетне е решила да повърне, отвратена от всичко, което си направил?

Каяфа (навежда глава, смеейки се) Душата ми? Не се притеснявам за нея, ние хищниците не притежаваме души. Играем по-проста игра. Игра, в която правилото е, че има само един живот и той е достатъчен само за един от нас...Оставях ви знак на всеки труп. Две букви „C и F”. По тях решихте да ме кръстите Каяфа, нелепо, но достъчно ефектно. А тези инициали криеха друго значение: Corpus fatum „тяло на съдбата”. Казвах го на всяка от жертвите си миг преди да издъхне – „когато убивам теб, аз убивам съдбата ти, която един ден рано или късно ще пресече пътя ми и ще падне като звяр под гумите на моята кола”. Но не бива да слизаш, когато ти се случи нещо такова. Трябва да продължиш напред. Не бива да слизаш, за да провериш дали звярът е мъртъв, защото той може внезапно да оживее и да разкъса гърлото ти...

Фейт (твърдо): Отговори ми, защо си тук.

Каяфа (втренчва се в нея за момент безмълвно): Имала ли си сън, в който теб те осъждат и вкарват в някой пандиз, а там са всички ония, които си прибрала? Там са и те очакват...

Фейт (изпитателно): Да предположим.

Каяфа (усмихва се като човек, който е познал): С мен се случи същото, но моят сън се сбъдна.

Фейт поглежда към колегите си, те поклащат глава неразбиращо.

Каяфа (зловещо): Потърсиха ме - всички ония, на които отнех живота, дойдоха за мен. Изглеждаха така, както ги бях оставил...в чувалите там, плитко под земята. Някои нямаха лица, други едва лазеха, защото бях дал краката им на кучетата. Нахлуха в подземието ми една нощ - деформирани сенки от плът...

Фейт (със скрито съмнение): Какво искаха твоите жертви от теб?

Каяфа (с диаболична усмивка): Искаха да сляза от колата при тях. Искаха съдбата ми. ..И аз побягнах, ала знаех, че където и да отида те щяха да ме намерят, затова дойдох тук, защото реших, че единственото място, където те няма да могат да проникнат е същото, от което никой не би могъл да избяга - този затвор.

Фейт (непоколебимо): Ти си луд, знаеш го. Знаеш също и че това няма да те спаси

Каяфа (с блеснали очи): Затвори ме, ченге! Здраво ме затвори! Изпрати ме в изолатора, без разпити, без свиждане! Изпрати ме там, където всички ще забравят за мен - всички, дошли от тоя и от оня свят. Аз останах гол на пътя. Усещам колата която идва към мен безшумна в нощта. Тя няма светлини. Няма светлини.

Фейт (кимва към таблото зад него): Познаваш ли всички тези хора?

Каяфа ( със студена усмивка): Срещал съм всеки от тях...поне веднъж

Фейт (гневно): Всички ли са мъртви. Отговаряй!

Каяфа (спокойно): Вече не.

Фейт (след пауза кимва на другия полицай): Отведи го!

Фейт и Холоуей излизат напред, завесата се затваря зад тях.

Фейт (загрижено): Холоуей, трябва да отидем в леговището му.

Холоуей: Мислиш, че там ни очакват още лоши новини?

Фейт (злокобно): Не лошите новини бяха дотук. Нататък започва ужасът...

Холоуей: Според мен това смахнато копеле се надценява. И тези истории за мъртвите - типични конфабулации на психопат...

Фейт (поклаща глава): Той говори истината, знам го!

Холоуей (убеждаващо): Защото отново го свързваш с онази история със сина на съдията. Фейт чуй ме мисля, че е време да...

Фейт (рязко): Ти ме чуй! Няма да се успокоя докато не намерим и останалите жертви. Двамата тръгваме веднага!

В този момент на сцената задъхан се появява Кен. По лицето му се чете уплаха сякаш е видял нещо свръхестествено.

Кен ( с развълнуван глас): Късно е да ги търсим.... Те сами идват при нас.

Фейт (сепната): Кои?

Кен: Мъртвите... Вървят на тълпи по улиците и убиват. Никой от нас не можа да ги спре!

Фейт и Холоуей поглеждат през „прозорите” (към публиката)

Холоуей (втрещен): Проклятие! Целият шибан Ад ни е дошъл на гости! Сами не можем да се справим с тях.

Кен (тревожно): Линиите навсякъде се прекъснати. Нямаме радиовръзка с никой от нашите. Сигурно сме единствените все още живи в този погребан град!

Фейт (изважда пистолета си и казва с решителен глас): Слизаме!

Двамата тръгват след нея без колебание

Сцена II: Годишнината на випуска

Завесите се отварят. Няколко празнични маси, на които седят мъже и жени . Отзад висящ надпис: „ Честита годишнина! Полицейска академия - випуск 1975” . Балони. Ретро-музика. Танцуващи двойки. Около една маса на преден план са седнали детективите Дебелия Марв, Сами, Емърсън и Колдуей. Дебелият Марв разправя своята първа акция:

Марв (разпалено): ...Месец и половина денонощно ги наблюдавахме със Сами тия жълти копелета. Бяхме се синхронизирали - кога да ядем, кога да серем, за да не изтървем и секунда от графика им. Свикнах да спя на предната седалка, после когато всичко свърши и се прибрах при жената, леглото ми се видя като някой ферибот, сумати вечери се въртях до нея и само я чаках да заспи, за да си слезна в колата и да дремна на спокойствие

Емърсън ( весело): Айде, айде...кажи си направо, че тя те е изгонила

Колдуей (иронично): Няма нужда да се изкарваш мъченик, тук всички сме претръпнали от дежурства.

Марв (ядосано): Чукай се Емерсън, само т’ва мога да ти река! А ти се имаш за много печен, нали Колдуей. Само че не си бил наврян в един таралясник с дебил като Сами, с гадния му автършейв и преебаното му радио, което не можеше да хване чиста станция, а захапваше все по две едновременно...(към Сами). Какво се хилиш, ненормал!

Сами (с усмивка): Марв беше побеснял...

Марв (разгорещен): Не побеснял. Изперкал. Убиваше ми се!

Сами (весело): Слушахме финалите на „Атланта” едновременно с някакво предаване за събирането на царевицата в Меин...

Марв (имитира коментатора):Как ви се струва т’ва а? ...Фабоначи към Мартинико...Мартинико се изправя срещу блокада на шейсетия ярд. Какво ще предприеме този...

Сами (включва се внезапно с променен глас):... „Колос 6” комбаин, който обработва до 8 килограма зърно в секунда и моделът му е пригоден за гъсти посеви като...

Марв:...тримата защитници на „Чопърите”, които Мартинико не успява да преодолее, след сблъсъка с тях топката му е отнета, а той самия е стъпкан от ...

Сами: Еднофазните жътварки с верижна ходова част и снабдени с подбирачи за откосна жътва...

Марв(вживява се): Трябваше, трябваше да комбинира Мартинико! Сега той лежи неподвижен . играта е спряна, а лекарите са на терена за да помогнат за...

Сами:... изнасянето на сламата, която остава след комбайна на ивици, с помощта на самопреси-събирачи тя се балира и извозва с камиони марка ЮМЗ извън работната площ...
(всички на масата се смеят)

Марв (доволно): Така си прекарвахме весело, но накрая цялата схема на трафика ни се изясни и ги препарирахме копелетата

Колдуей: Кой ви ръководеше акцията?

Марв (кисело): Капоти. Опита се да ни изолира и да действа само със старите, обаче ние със Сами ги изработихме

Сами (с усмивка): Пратихме го в един съседен склад, в който знаехме че няк’ви пишлемета разфасоват крадени компютри. А хероина пипнахме сами

Марв (ентусиазирано): Капоти беше откачил. Крещя по нас повече отколкото по престъпниците. (имитира Капоти) „Аз виждам тука един грозен заговор срещу мене!Конспирация от собствените ми хора! Ще пусна доклад и ще се простите и с ордените и със значките си, ще ви разкатая!”

Сами (весело): Но ние се оправдахме невинно, че жълтите много си приличат и сме се заблудили леко оная нощ. И че всичко в карайна сметка е било за хубаво, защото по тоя начин разбихме едновременно два групи - крадци и трафиканти...

Марв (доволно): Ама трябваше да им видите израженията на жълтите копелета, когато нахлухме със Сами...

Появява се Кастели. Дава палтото си на един от сервитъорите и се приближава към масата. Всички вперват очи в него. Лицата им стават недружелюбни. Марв прекъсва обясненията си...

Марв (забелязва го и се провиква): Да ме гръмнат чернилките, ако това не е нашия областен инспектор, м-р „Нямам неразрешим случай”, шибания гастролъор Кастели!

Кастели (кимва): Как си Марв? Момчета...

Марв (тежко): Дебел и стар като Библията и също толкова откровен. (подигравателно)Господа, направете място на Живия Закон.

Колдуей (жлъчно): Какво правиш тук, Кастели? Не си ли зает пак да чистиш нечии чужди лайна!

Емерсън (иронично): Да, как намери време за нас, шерифе, цялата страна разчита на тебе!Оставил си народа без защита в тоя час!

Марв (гръмко): Момчета, може би той е призован тук официално! Сигурно е станало убийство в тоя клуб, докато сме си пили и инспекторът е дошъл да го разнищи. Какво ще пиеш, Кастели, сок или вода, знаеш че когато си на служба не ти се полага алкохол...

Емерсън (злобно): Една от келнерките ми се губи, вероятно са я форсирали в тоалетната. Защо не вземаш на всички ни по една спермограма ей от тука (хваща си чатала)...шибан натегач!

Марв(благо): Стига Емерсън, инспекторът е дошъл да попразнува, да изпие по едно със своите състуденти. Нищо лошо...А защо не и да пречука още някое от нашите хлапета...

Кастели (побеснява и хваща за яката Марв): Слушай ме добре, тлъсто копеле. „Хлапето”, за което ми говориш беше изкормило две проститутки само за да види какво е усещането да ги чука едновременно с 30 инчов самурайски меч. Не значката на баща му, а самият Господ Бог да ми се беше изпречил, кълна се щях да застрелям пак това изчадие.

Марв (освобождава се и му отвръща гневно): Раменски беше нещо повече от Бог, беше ти партнъор по дяволите или си забравил колко пъти ти е спасявал задника!

Кастели (овладява се): Помня добре. И заради него съм тук сега .

Колдуей (студено): Тогава си дошъл напразно. Раменски е мъртъв

Кастели (развълнувано): Какво? Кога е станало?

Емерсън ( с горчивина и злоба): Не са ли ти докладвали в престижната ти службата. Или за теб е важен само живота на утрепките, не и смъртта на някое добро ченге?

Кастели (нетърпеливо и властно): Кажи ми! Кога!

Марв (сериозно): Преди седем месеца. Раменски беше шев на полицията в Сънабенданд. Починал внезапно в дома си. Инфаркт. Всички от школата бяхме на погребението му. Всички без теб. Ти тогава щурмуваше църкви и стреляше по кардинали. Сега на негово място била някаква амбициозна кучка...

Сами (твърдо): Раменски беше голям!

Марв (извиква): Пием за теб приятелю, трябваше да бъдеш с нас днес

(Вдигат мълчалив тост. За Кастели няма чаша. Инспекторът си тръгва, той усеща обвинението в очите на полицаите)

Марв (сурово): Ей, Кастели...той никога нямаше да ти прости, това че застреля сина му!Ние също...

Кастели (кимва и ги оглежда): Зная...

Марв (студено): Тогава защо дойде тук днес?

Кастели (далечно): Исках да остана замалко сам.

Инпекторът напуска сцената ,завесите се затварят.

Сцена III: Раменски

Игра пред завесата. Пуста улица. Уличен фенер в единия край на сцената. Кастели се появява от противоположната му страна. Той спира недалеч от фенера с лице към публиката, за да си запали цигара. В този момент в сянката на фенера се появява силует.

Силуетът ( с шепнещ глас): Помниш ли ме, Саймън?

Кастели (прибира все още незапалената цигара и се обръща удивен): Раменски!...Тед!

Силуетът се е слял с контура на нощта.

Раменски: Мислеше, че няма да дойда на срещата на випуска ни?

Кастели (объркан): Но останалите ми казаха, че си...

Раменски (заплашително): Какво...(излиза от сянката. Светлината на фенера открива лицето му. То е цялото обезобразено от разложението. В изсъхналата му, прилична на кост длан блести нож)[/i]

Кастели (неволно отсъпва): Тед...

Раменски (тръгва бавно към него) Какъв съм аз, Саймън, знаеш ли? Мъртвец? Станах такъв още приживе, в мига в който партнорът ми простреля моя син. Не зная какво ме спря да ти отмъстя тогава - законът или нашето приятелство. Но нищо от тях не съществува за мен вече. Аз дойдох за теб.

Кастели (напрегнато): Синът ти беше престъпник, заслужаваше съдбата си.

Раменски (зловещо): Да, той получи наказанието си, но не и ти своето. Когато дойдеш с мен, Там, Саймън, ще разбереш едно - живите не забравят, а мъртвите не прощават... На никого.

Раменски го напада с ножа. Кастели няколко пъти стреля в тялото му, но другият продължава да върви към него. Последният изстрел на инспектора е в главата на мъртвия. Раменски се свлича пред него, миг преди да го прободе. Кастели коленичи до партньора си.

Раменски (издъхващ): Той...ми помогна. Изпрати ме...за да немеря покой

Кастели (възбудено): Кой, кой, Тед?

Раменски: Но сега...когато всичко свърши...наистина...осъзнавам, че той...няма право, той не е...

Кастели: Кой, за кого говориш? Кой те е изпратил?

Раменски: Той е отмъщението, скрито в „усмивката на мъртвите”...

Кастели (разтърсва го): Тед! Тед!...

Раменски е мъртъв завинаги. Кастели слага ръка на сърцето му и в същия миг я отръпва стреснат. Инспекторът разгръща дрехите на мъртвеца и се вглежда в гърдите му. (забелязва, че сърцето на Раменски е изтръгнато).
Кастели оставя тялото на приятеля си и напуска сцената
Фенерът угасва и в залата настава мрак



Сцена IV: Срещата

Завесата се отваря. Фейт, Кен и Холоуей са единствените оцелели в сградата на полицията, те очакват настъплението на мъртвите, бродещи навън.

Холоуей (възбудено): Te идват. Приближават отвсякъде.

Фейт (заповедно): Целете се в главите им, само там изстрелът ще ги спре. Кен, свърза ли се с някой от нашите?

Кен (тревожно): Всички честоти мълчат...

Холоуей (изнервено): Чувам ги как бродят по етажите. Гласовете им не са човешки

Кен (уплашено): Хората ни са мъртви... Господи! Само ние останахме!

Фейт: Залостете вратите!Там...Бързо!

Запушват с маси и столове единия ръкав на сцената. Мъртвите нахлуват през тях. Полицаите стрелят в тълпата им, но амунициите им свършват, а малцина от зомбите падат. Мъртвите разкъсват Кен и Холоуей. Подобна на многоръка сянка тъмната тълпа пристъпва към безпомощната Фейт... В този момент се появява Кастели, който с бързи и сигурни изстрели отваря път в мъртвешката тълпа и измъква детективката.

Кастели (решително): Насам!

Двамата излизат на първи план, затваряйки завесите като врати пред мъртвите.

Фейт (задъхано): Вие сте онзи...еталонното ченге от телевизията. Инспекторът, който навсякъде има правомощия. Как се вмъкнахте тук?

Кастели ( без усмивка): Показах си пропуска

Фейт (предизвикателно): Винаги ли сте толкова остроумен или само когато ви предстои да умрете

Кастели (кимва към мъртвите от другата страна): При сегашните обстоятелства, мис, не бих казал че смъртта има думата

Фейт (заядливо): Е, г-н Хладнокръвие, някакви идеи как да се измъкнем от тук?

Кастели (иронично): Мислех, че това е вашия участък?

Фейт (троснато) В момента е под юрисдикцията на дявола, а мъртвите закусват с поничките ми

Кастели (преценяващо): До вас е Банката, нали така? Има ли тунел от участъка до трезорите?

Фейт (бързо): А зомбите?

Кастели (категорично): Тях не ги интересуват парите, само хората

Фейт (замислено): Не можем да сме сигурни, че там няма да ни очакват

Кастели (сурово): Аз лично разполагам с два пълнителя, за да проверя това

Фейт (кимва): Следвайте ме...

Двамата напускат сцената

Сцена V: Дажбата на затворника

Действието е пред затворената завеса.
Изолаторът. Каяфа броди из него като скот , удряйки по земята с една празна алуминиева чиния.


Каяфа (хилейки се нервно): Ей, охраната, заспахте ли там? Зная че за вас не съм нищо друго освен звяр, но и зверовете трябва да ядат, нали. Хайде вие отвъд, чувам ви как дишате! Няма нужда да влизате при мен, ако ви е страх. Аз съм ваш учтив клиент и искам само порцията си, нищо друго...

Чува се звук от отварящо се прозорче. Най-долната част на завесата леко се открехва.

Каяфа (мушка си ръката заедно с чинията в тъмния процеп): Така-а, добри домакини сте вие истински самаряни, храните ръката, която е готова да ви забие ножа-аааааааа! (изведнъж нещо навън го сграбчва): АААААААААА!

Каяфа измъква ръката си, пищейки - дланта му я няма, а увисналия му ръкав е напоен от кръв. В съшия миг някой му връща чинията през процепа - пълна - с неговата собствена кървава длан в нея.
Психопатът държи кървавото си чуканче и отстъпва треперейки.
Завесите се отварят и при него влизат мъртвите


Каяфа (крещи истерично): Неееееееее! НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Те се скупчват около него мълчаливи и го скриват. Скоро настъпва мрак, но писъците му не заглъхват...

Сцена VI: Мафиотският бос

Завесите се отварят. Сумрачна светлина. Масивен въртящ се стол стои в средата на сцената, обърнат с облегалката към публиката. В него седи младият дон Фортицио Илюминати, шеф на мафията в Сънабенданд. Фигурата му е скрита от облегалката на стола. От двете страни на сцената се появяват двама въоръжени гангстери, всеки от тях води по един вързан мъж и го поставя на колене пред дона. От креслото се подава една ръка, в пръстите й има запалена пура (единственото, което вижда публиката от тялото на Илюминати)

Илюминати (приятелски към двамата вързани): Салвинио, Франческо! Каква неочаквана изненада - двама стари приятели се отбиват при мен, за да ме видят. Колко време мина - седмица, две...Като се замисля - точно така - 15 дена, 11 часа и 9 минути...Вижте само коло ми липсвахте! Донесохте ли ми подарък? Хайде, не ми казвайте, че сте дошли без подарък! Нали знаете колко обичам да получавам подаръци от приятели, особено, ако са дошли чак от другия край на света...Какво има? Да не би вече да не сте ми приятели, или сте забравили подаръка ми...или (изведнъж сериозно) сте го дали на някой друг...

Франческо (прекъсва го невъздържано): Фортицио, ти нямаш представа...

В същия миг от стола се подава другата ръка на боса, в която има пистолет. Илюминати застрелва Франческо. След това се изправя от стола и отива до другият пленник и опира пистолета си в главата му

Илюминати (хладно): Приятелят ти е забравил да бъде учтив. Какво ще кажеш, Салвинио, не е ли уважението начало на всяко приятелство, а доверието в основата на всеки бизнес?

Салвинио (покорно): Да, дон Илюминати

Илюминати ( с укор): Аз те уважавах, Салвинио!(пауза)...И ти имах доверие!

Салвинио (разкаяно): Дон Илюминати...

Илюминати (прекъсва го рязко): Но ти ме предаде и аз се опечалих. А моята печал винаги е свързана с нечия смърт.

Салвинио (притеснено): Дон Илюминати, разрешете ми да говоря!

Илюминати (спокойно): Да ти разреша...разбира се, че ще ти разреша! Дори ще те принудя да говориш, а ти знаеш колко благ слушател съм и колко съм търпелив, когато някой се опитва да ме лъже.

Салвинио (уверено) Заклевам се в баща си, дон Илюминати!

Илюминати (без жал): Баща ти е мъртъв. Той ни каза къде да те открием

Вързаният мъж навежда глава и едва сподавя стона си.

Илюминати: Няма време да мислиш за нечия друга смърт, освен за своята собствена. Кажи ми къде е хероинът?

Салвинио (с просълзени от гняв очи): Няма никакъв скапан хероин!

Илюминати (търпеливо): Тогава парите. Взел си поне три милиона за него

Салвинио (мъчително клати глава ): Нито цент...нито цент не съм взел. Нищо!

Илюминати (удря го вбесен и крясва): Лъжеш, нищожество! Къде е?

Салвинио ( с треперещ глас): Изгоря

Илюминати (изгубил самообладание): Какво каза?

Салвинио (измъчено): Тогава...преди 15 дни, когато Валдес Ви се обади и Вие ни изпратихте заедно с Франческо и хероина на срещата в гробището Фагадена...

Илюминати (побеснял го прекъсва) Били сте в комбина с Валдес. След това и той и хората му се покриха, изчезнаха в дън земя!

Салвинио (клати енергично глава): Валдес е мъртъв, хората му също. Умряха всички тогава, на срещата!

Илюминати (подигравателно): Кой ги пречука? Да не би вие, двамата нещастници!

Салвинио (предпазливо): Не...някой друг беше там.

Илюминати (нетърпеливо): Кой!

Салвинио (нервно): Не разбрахме, беше покрил лицето си... Появи се сякаш изведнъж там и тръгна към нас между гробовете...Валдес го помисли за ченге и извика да го застрелят, докато приближаваше. Но в този момент земята около нас оживя и мъртвите се надигнаха от гробовете си. Всички се вцепенихме от ужас. Около нас стотици трупове стояха на краката си и ни гледаха с изцъклени бели очи. Мъртъвците разкъсаха Валдес и хората му преди някой от тях да се опомни и да стреля. А непознатият спокойно излезе сред тълпата им и се изправи пред нас. Помислихме го за дявола. Беше облечен с пурпурна мантия и на главата си носеше странна трирога качулка. Той каза: „Изгорете онова, което сте донесли”. Мъртвите продължаваха да ни гледат безмълвно от всички страни, усещахме, че се готови във всеки момент да ни сграбчат и да ни убият. Подчинихме се на думите му. Докато хероинът гореше, непознатият взе куфарчето от ръцете на мъртвия Валдес, отвори го и изсипа парите в пламъците. После отново се обърна към нас: „Давам Ви още малко време - каза ни, - Предайте на онзи, който ви изпрати, че адът идва за него!”. Когато свърши, мъртвите се отдръпнаха от нас и ние побягнахме...

Илюминати (коленичи до Салвинио с кротък глас): Обичаш ли ме, Салвинио!

Салвинио (разтреперан): Винаги съм Ви бил верен

Илюминати (спокойно): Тогава защо не дойде да ме предупредиш, а избяга от мен

Салвинио: Защото се страхувах, че няма да ми повярвате!

Илюминати ( изправя се над него): А сега...вярвам ли ти според теб?

Салвинио (навежда глава) За мен вече няма значение

Илюминати (затваря очи и отново насочва пистолета към главата му): Прощаваш ли ми че погубих баща ти?

Салвинио (мъчително): Да!

Илюминати (тихо): Но аз не мога да ти простя!

Застрелва го и сяда уморен в стола си.

Илюминати (обръша се към единия от двамата гангстери): Маноло, разчистете тук и кажи на Вителио да подсили охраната отвън!

Маноло (спокойно): Опасявате се от хората на Валдес, нали?

Илюминати (замислено): Може би...но има и друго. Знаеш ли, Салвинио никога досега не ме е лъгал...

Непознат глас (властен и дълбок) се чува на сцената: Не го стори и този път!

От задната завеса се появява тайнственият мъж от описанието на Салвинио. Той носи пурпурна мантия с дълги тежки ръкави. Зловеща трирога качулка е спусната над лицето му. Двамата гангстери светкавично насоват автоматите си към новодошлия. Една ръка се показва от стола и ги спира с кротък жест.

Илюминати (с любопитство): Как влезе тук? Къде са хората ми?

Непознатият (с тежък глас): Те работят за мен сега.

Илюминати (заинтригуван): Какво искаш?

Непознатият: Дойдох, за да ти върна миналото и и за да взема бъдещето ти.

Илюминати (пали пурата си и пита спокойно): Кой си ти? Познавам ли те?

Непознатият: Познаваш тях.

Зад него един след друг се появяват мъртвите. Ръката с пурата замръзва. Двамата гангстери с вдигнати за стрелба автомати неволно отсъпват назад и застават до стола на своя шеф. Всеки от труповете носи предметът, с който е бил убит. Около врата на първия е усукана гарота; вторият е удавник със зелено лице и камък вързан на шията, краката и ръцете на на третия са стегнати в бетонни късове, гърлото на четвъртия зее прерязано, а петият носи черна следа от куршум върху челото си.

Илюминати (впечатлен изрежда имената на мъртвите): Стив Хартман... певеца, по който годеницата ми си падаше, Колман Силик - удавникът...Идън Локър, върху него построихме вилата на Фреди; Ялмар Гроум, който се запозна с ножа ми на една нова година, Мод Саламон..куршумът сигурно още е в черепа му... (удивен към непознатия) Как си успял да събереш всички тези хора?

Непознатият: Ти ги изпрати при мен

Илюминати (смее се нервно): Това е някакъв карнавал, нали? Нещо като купон с мъртви клоуни. Какво да не би да ми празнувате някакъв юбилей. Да не би, без да съм разбрал, да съм ги закръглил на 50 с тия двамата днес (сочи труповете на Салвинио и Франческо). Само че си забравил нещо много важно за случая. Фойерверките!

В същия миг от двете страни на сцената излизат още по двама мъже с автомати и се нареждат срещу мъртвите до Маноло и колегата му. Завесите се затварят. Зад тях се чуват картечи откоси. След това настъпва тишина. Изведнъж от завесата изкача Илюминати, целият окървавен с пура в уста. Той презарежда задъхан, поглеждайки назад към завесите и побягва от сцената. В следващият момент завесата се отваря. (Звучи тежка музика) .По земята лежат телата на гангстерите. На стола, обърнат към публиката е седнал непознатият, мантията му се стеле до земята качулката продължава да крие наведеното му лице. От двете му страни са се скупчили мъртвите и се взират в публиката в страховито мълчане. Постепенно силуетите им се изгубват в спускащият се на сцената мрак.

Сцена VII: Сенаторът

Отворена завеса. Тържествена музика Трибуна с микрофони, охрана от 6 мъже около нея. Наоколо огромни портрети с надписСенатор Боб Фавъри - нови 4 години надеждност и успех!” . Пред зрителите се появява се сенаторът - мъж в елегантен костюм, цветущо здраве и перфекто отработена усмивка.

Сенаторът (гръмко и бойко): Граждани на Сънабенданд, за мен са еднакво големи честта и отговорността да изляза отново пред вас, както сторих това преди 4 години. Още тогава, когато за първи път се кандидатирах за този пост, бях осъзнал, че е непосилно за един единствен човек да се справи сам с проблемите на цял щат. Затова аз открито поисках помощта ви - на съветници, спонсори и съдници на моите решения. Исках да бъда вашият глас, исках да възкреся мечтите ви, които други ви накараха да погребете. Дали успях, ще отсъдите вие. 4 години са и малко и много. Малко - за да бъдат изпълнени всички разумни желания на вас, добродетелните хора, милеещи за своето демократично общество; и много - за да изтърпите един нелоялен, некомпетентен политик, който би се облагодетелствал от вашия вот и би продал бъдещето Ви, за да осигури единствено себе си. Смятам, че 4 години са достатъчни, за да оцените приятелството на един човек, неговите постижения и грешки и да решите, дали той е заслужил вашето доверие и занапред.
Аз продължавам да се считам за ваш приятел и с чиста съвест ви протягам ръката си, която вие можете да стиснете или да заплюете. Вие ме възкачихте до тази трибуна, ваше е правото да ме свалите от нея. За мен е важно тук и сега да чуя гласа ви, бюлетините са за статистиците и социолозите. Важно е да зная, дали все още съм вашия избор или е дошло време да се оттегля сам като човек, който не е оправдал надеждите ви.Покажете ми това сега!

Ужасени писъци заглушават овациите. (овациите идват от публиката, писъците звучат стряскащо и пронизително в колоните)

Охраната около сенатора (паникъосани): Зомбите това са зомбите! Зомбите идват!

Сенаторът ( с любопитство към своя главен гард Джак Силър): Зомбите...това някаква модерна партия ли е, Джак?

Силър (колебливо, като изважда пистолета си) Не, сър!...Мисля, че са истински мътъвци!

Сенаторът (взира се към публиката): Те вървят...странно! И какви са техните искания?

Силър (изнервен, докато го прикрива и стреля): Мисля да не оставаме, за да разберем.

Той дръпва неосъзналия се сенатор и двамата побягват. Миг след това от публиката излизат мъртвите и превземат сцената, разкъсвайки останалите бодигардове, които стрелят безпомощно в тях. Около все още работещият микрофон се скупчва уродлива тълпа, която гъгне нещо, най после измежду тях излиза някакъв с по запазени гласни струни, който прошепва със зловещ съсухрен глас: Смърт за живите! Живот за мъртвите!

Завесите се затварят

Сцена VIII: Фейт и Кастели

Игра пред завесата
Фейт и Кастели се връщат обратно в сградата на полицията. Те се появяват от левия край на сцената.Освирепели, зомбите ги преследват. Двамата стрелят в тях и отстъпват. Един от мъртъвците се хвърля към Фейт и се опитва да я разкъса, но Кастели го спира с удар. Мъртвецът ранява ръката му. Инспекторът и следователката успяват да се измъкнат и отново остават сами.


Фейт (иронично): Планът с банката май пропада. Попаднахме на задръстване

Кастели (също с ирония): Този щат явно води в класацията по мъртви брокери.

Фейт: Сега поне знам защо се нарича корпорация - пълна е с ходещи трупове, без сърца.

Кастели: Може би сърцата са част от ритуала по възкресяването им.

Фейт (посяга към кървящата ръка на Кастели): Ръката Ви...изглежда зле

Кастели (шеговито): Бил съм хапан и по-сериозно. Оставете...нищо не е станало!

Фейт (поклаща глава, докато превързва ръката му с шала си): Можеше да бъде гърлото ми. (поглежда го) Трябва да Ви благодаря...

Кастели (твърдо): Нека най-напред се измъкнем от този делириум...

Тя сякаш не го чува и се приближава към устните му, за да го целуне
Инспекторът я възспира с лек жест


Кастели: Може би няма смисъл. Ако това е някакъв вирус...Така ще Ви бъде по-лесно да ме застреляте, преди да съм Ви наранил...

Фейт (отдръпва се с разочарована усмивка): Вие не можете да умрете, инспекторе

Кастели: Защо мислите така?

Фейт: Запозната съм с всичките Ви случаи. Възхищавам Ви се още от годините ми в Академията. Вие сте блестящ криминалист. Не е в стила ви да оставите неразрешен случай. Дори и заради собствената ви смърт.

Кастели (спокойно): Аз съм човек като всеки друг, г-це Валантайн!

Фейт (с тъжна усмивка): Но по време на следсвтие Вие забравяте това.

Двамата се гледат. Изведнъж се чуват гърмежи. Фейт скача и поглежда през прозореца. Кастели тръгва към вратата.

Фейт (развълнувано): Трима души са оцелели! Тичат насам. Мъртвите ги преследват! Господи, това са Сенатор Фавъри и бодигардът му Джак Силър...а третият е...проклятие!...Фортицио Илюминати, шефът на местните гангстери...

Кастели (решително): Трябва да им помогнем. Прикривайте ме от тук!

Фейт остава с насочен към публиката пистолет. Инспекторът изчезва зад кулисите. След малко се появяват Кастели, който прикрепя сенаторът и хладнокръвният Фортицио Илюминати. Сенаторът се срива на земята треперещ.

Фейт ( към Кастели): Силър?

Кастели поклаща глава, а мафиота се усмихва хладно.

Сенаторът (проплаква и скрива глава в скута си): Господи, Джак!Не! Не!

Илюминати (безочливо): Мис Валънтайн, радвам се да се срещнем извън съдебната зала

Фейт (хладно): Илюминати, Вие сте вторият престъпник, който идва доброволно тук днес.

Илюминати: Когато саваната се запали антилопата и гепарда са принудени да си правят компания. (обръща се към Кастели). А Вие сте?...

Кастели (хладно): Лъвът, който е дошъл неканен на пиршеството!

Илюминати (развеселен): Познавам Ви, не сте ли лъскавото суперченге от любимия ми сапунен сериал? Не знаех, че вече се снимате и във филми на ужасите?

Кастели (поглежда го втренчено в стил „Ал Пачино”): Всякакви ги работя!

Сенаторът (изведнъж се включва нажален): Те..ме докосваха с гадните си ръце. Опитваха се да стигнат до мен...за да ме разкъсат. А по отвратителните им лица имаше толкова много...омраза!Защо! С какво заслужих всичко това да се случи на мен?

Илюминати си запалва пура, докато гледа как сенатора ридае

Фейт (рязко): Елате на себе си, сенаторе!

Сенаторът (сякаш не я чува): Нима не осъзнавате какво означава това. Този район беше...мой! Тези хора щяха да гласуват за мен... а сега вотът им е невалиден, защото...са мъртви! В закона е казано ясно „Само пълнолетните и ЖИВИТЕ имат право да гласуват...разбирате ли ЖИВИТЕ! Сега онова южняшко копеле Мартинес ще вземе преднина...

Кастели (хваща го побеснял): Вие сте побъркан, сенаторе! Погледнете ме! Наистина ли не разбирате какво става навън? Мъртвите превземат света!

Илюминати (подигравателно към сенатора): Май пак се започва със сухия режим, а Боб? Аз все някак ще се оправя, но ти ще се върнеш във фабриката и като се замисля при тази евтина мъртва работна ръка, която се заформя, ще ти е трудно пак да убедиш профсъюзите да минат на твоя страна...

За да го прекъсне Фейт включва радиото. Всички застиват и се заслушват. Чува се гласът на водещия Рик Раймзи отот Сънабендант морнинг прей:

Рик Раймзи:... колони от бежанци към океана. Тревога първа степен е обявена във всяко населено място на щата. Комуникациите са прекъснати. Силите на реда са безсилни...мнозина от тях са вече част от чудовищните армии от мъртъвци, завладели градовете Гоблин Фарм, Кадавер оук и Иист Боун Профит. Положението тук в Сънабенданд е повече от критично. Тълпи от полуразложени хора се влачат по улиците на града и разкъсват всичко живо, което се изпречи на пътя им. Отгоре те изглеждат като мръсна река, която се разлива из всеки двор и нахлува във всяка къща...Момент сега ги чувам как се качват нагоре по стълбите на сградата ни...влизат в студиото...приближават се към пулта ми...те са до мен...АААААААААААААААА!

Чува се пукане и станцията заглъхва. Оцелелите се споглеждат.

Илюминати (сладко пушейки): Край на живото ти предаване, Рик...

Зад тях завесите бавно се отварят



Сцена IX: Парадът на мъртвите (балет на песента на ParadiseLost: „Death walks behind you”)

Сцена X: Тайната

Спусната завеса. Игра пред завесата. Четиримата - Кастели, Фейт, сенатора и мафиота са все още в сградата на полицейския участък.

Фейт (мрачно): Няма да издържим дълго тук. Онези отвън имат предостатъчно време. Ние - не.

Илюминати (саркастично с неизменната си пура в уста): Можем да ги изчакаме да се доразложат. Докато ги стрелях долу, забелязах, че месата им продължават да капят.

Кастели (остро към него): Не ти ли писна да приказваш глупости!

Илюминати: Да не би да имате по-добра идея инспектор „Ченгели”?

Кастели (без да му обръща внимание): Трябва да разберем, кой стои зад цялата тази лудост. И да го спрем.

Сенаторът (жално): Ако бях кандидат в някой по-свестен щат, досега да е дошъл хеликоптер за мен, а опасното положение, в което се озовах само щеше да ми спечели симпатизанти. Портретът ми щеше...

Кастели (срязва го с досада): ...да се превърне в некролог, ако не млъкнете, ще излетите и без хеликоптер от тук! Слушайте...заради някаква извратена шега на съдбата тук сте събрани оцелели представители на трите власти - законодателната (гледа към сенатора), изпълнителната (към Фейт) и...уличната (към Илюминати, който се ухилва). Не може никой от вас да няма представа откъде се нароиха тия мъртъвци!

Той ги оглежда. Всички мълчат.

Фейт (нарушава мълчанието с твърд глас): Аз зная...(Кастели се обръща към нея)...Пропуснахте една власт, инспекторе - съдебната. И този път тя е против нас.

Кастели (гледа я изпитателно): Не Ви разбирам, г-це Валънтайн

Сенаторът (изведнъж повишава глас към полицайката): Замълчи, Фейт!

Фейт (неоколебимо): Всичко свърши, сенатор Фавъри! Мисля, че е време инспекторът да научи тайната ни.

Сенаторът (разпенен): Вие нямате право! Аз Ви помогнах! Не можете...

Илюминати ( прекъсва го спокойно): Остави я да говори, Боб! Това вече няма значение. Скоро всички ще се качим на Черния кадилак.

Кастели (гневно към всички): За какво говорите всички, по дяволите!

Фейт: Съдия Дуриор Монца...

Кастели (среща погледа й): Помня го, беше магистрат от Върховния съд...забележителен мъж!

Фейт (с тъжна усмивка): Неподкупен и винаги справедлив...

Илюминати (вметва): Дразнещо копеле, нали Боб?...

Кастели: Чух че бил полудял след смъртта на сина си.

Фейт: Той имаше къща тук, в Сънабенданд. Синът му Алекс и аз...бяхме близки. Още тогава вървяха слухове за феноменалните способности на съдията. Странният начин, по който водеше процесите. При смъртен случай, той винаги искаше да го оставят насаме с жертвата. Мои колеги от охраната, която пазеше пред вратите на моргата, се кълняха, че са го чували да говори на мъртвия, така, сякаш разпитва свидетел. Самият той е помагал на следствието при много разследвания и незнайно как ги е отвеждал до нови улики...

Кастели (нетърпеливо): Да, зная, че присъдите му бяха безпогрешни и благодарение на него мнозина от недосегаемите престъпници се озоваха за дълго зад решетките. Но е нелепо да мислите, че мъртвите са му посочвали изхода от случаите?!

Фейт (продължава с далечен глас, сякаш се завръща в спомен): Алекс се разболя в годината, в която се сгодихме. Лимфосаркома. Започна бързо да крее. Баща му временно напусна поста си и се завърна в Сънабенданд. Аз продължих да се виждам с Алекс...до смъртта му. Двамата имахме любимо място - вън от града в скалистата част на планината. Наричахме го „Усмивката на мъртвите”. Той обичаше да се разхождаме до там рано сутрин и и да гледаме изгрева. Една вечер, докато бях на дежурство, в къщата им избухнал пожар. Съдията се спаси, но Алекс - не. Баща му го изнесъл задушен от пламъците. Когато пристигнах там, го заварих вкопчен в тялото му, а лудостта го караше да шепне като демон непознати думи на непознат език. Същата вечер съдията изчезна завинаги. Не дойде на погребението на своя син. Едни твърдяха, че се е самоубил, други - че е напуснал завинаги Сънабенданд.
Два месеца по-късно Боб Фавъри, тогава още кандидат за сенатор, пристигна в града за своя предизборен митинг. Аз ръководех охраната му този ден. Един човек с нож се измъкна от тълпата и се опита да го убие. Застрелях го...и после, когато се наведох над тялото му, видях, че това беше Алекс. Изглеждаше така, както на времето - преди да се разболее. Там лежеше той, ала сърцето му го нямаше...

Сенаторът (към Кастели): Отричам да е бил той! Не е възможно да е бил той! Ти живееше още със спомена му тогава! Заблудила си се!

Фейт го поглежда сериозно и поклаща глава

Илюминати: Не, не се е заблудила, Боб! Няма нужда от повече циркове! Знаеш, че и за двама ни момчето не беше проблем, а бащата. Обещах ти за тая работа да се погрижат най - личните ми хора. Трябваше да го очистят преди да запалят къщата, но какво да се прави ставтат грешки и в този бизнес, както във всеки бизнес...

Сенаторът (простенва): Млъкни!

Фейт (с почуда и гняв към сенатора и мафиота): Вие...вие сте го убили!

Кастели я задържа, да не извади пистолета си

Илюминати (спокойно към нея): Беше неудобен за нас. Прецака много от приятелите ни...Съжалявам за гаджето ти, ченге, но може би така по-бързо сме го отървали от мъките. Погледни го от добрата страна и ни благодари. Все пак Боб ти уреди повишението в знак на признателност...Добрият Боб - той винаги мисли за себе си, когато е добър към другите.

Фейт (яростно): Копелета! (изтръгва се от ръката на инспектора, удря с пистолета си сенатора през лицето и насочва оръжието към Илюминати): Ще ви застрелям като кучета за това!

Илюминати бавно вдига ръце. Пурата пада от устата му

Кастели (властно навежда ръката й): Овладей се! Никой никого няма да съди, докато не се измъкнем живи от тук. Зная къде е скривалището на съдията. В „Усмивката на мъртвите”

Сенаторът (немощно): Откъде сте толкова сигурен, инспекторе?

Кастели (за момент се замисля и поглежда към Фейт): Научих за него от накогашния си партнъор...Раменски.

Фейт (изненадано): Кога?

Кастели (хладно): Докато се опитваше да ме убие. (пауза)
Трябва да си пробием път и да слезем до вътрешния паркинг. Ще вземем някоя здрава кола, за да стигнем с нея до подножието на планината. Искам покритие от четирите страни. Сенаторе (подава на разтреперания сенатор пистолет), поне веднъж оправдайте доверито на избирателите си. Не се отделяйте един от друг и не стреляйте излишно, пестете амунициите за крайната ни цел. (поглежда към Фейт, двамата се разбират): Мис Валънтайн...дайте старт на парада.

Тя открехва завесата й стреля Кастели влиза пръв, останалите го последват.

Сцена XI: Бягството

Вдигната завеса. Четиримата бегълци напредват към скривалището на съдията. Зомбите раняват Илюминати. Кастели и Фейт застрелват мъртъвците. За момент настава затишие на сцената. Мафиотът опитва да се вдигне на крака, но не успява.

Кастели (с твърд глас към Фейт и сенатора): Продължавайте!

Сенаторът изпълнява без колебание, но Фейт го поглежда без да помръдне

Кастели (извиква към Фейт, докато се опитва да помогне на мафиота да се изправи): Тръгвай!

Илюминати (го отблъсква): Не се опитвай! Върви с нея! И вземи това (подава му кобура с пистолета си). Пусни му един куршум от мен!

Кастели: А ти?

Илюминати (с изтощена усмивка): Аз имам нещо по - специално за тях.

Захапва пурата си и безпомощен търси запалка у себе си. Кастели му дава огънче.

Илюминати (решително): Не им давай да те докопат, ченге! Върни ги обратно в ада!...
Двамата се поглеждат за миг. Мафиотът се усмихва и му дава с глава знак, да не губи време, а да продължи. Кастели кимва и двамата с Фейт се отдалечават.
Фортицио остава сам. В краищата на сцената се появяват мъртите и бавно тръгват към него. Мафиотът спокойно разтваря сакото си и изважда от вътрешността му една бомба с фитил

Илюминати (със спокойна усмивка): Време е да разберете, откъде произлиза фамилията ми.

Той пали с пурата си края на фитила и гледа очарован пълзящата искра.
Оглушителен взрив разтърсва сцената. Настъпва мрак.


Сцена XII: Усмивката на мъртвите

Спусната завеса. Пред нея излизат Фейт, Кастели и сенатора.

Фейт (посочва) към публиката. Погледнете - там точно под върха, онзи дълъг процеп в скалите. Това е мястото, където изгревът докосва планината и всеки ден лъчите му рисуват усмивка върху каменното й лице - „Усмивката на мъртвите”. Но входът към галериите започва от тук. (повежда ги към десния край на сцената).

Кастели (спира я): Нататък ще продължа сам

Фейт (поглежда го неразбиращо): Не бива да се разделяме...

Кастели (твърдо): Остани тук със сенатора (пауза). В случай, че не се върна скоро (подава й граната) искам да погребеш това място завинаги...

Инспекторът тръгва.

Фейт (извиква след него с овладяно вълнение): Хей... (той се обръща)...не му позволявай да вземе сърцето ти.

Кастели (с лека усмивка): Затова го оставям при теб.

Той излиза през десния край на сцената. Фейт гледа след него. Сенаторът се озърта край нея разтреперан. Изведнъж изпод завесата една мътвешка ръка сграбчва крака му. Той изпищява и се изтръгва от нея, изпод завесата се протягат още ръце и той побягва от тях панически към левия край на сцената

Фейт (извиква след него): Сенатор Фавъри!

Той изчезва за миг но се появява отново... група зомби излизат от лявата част на сцената. Водачът им е стиснал сенаторът за гърлото и го влачи пред себе си. Фейт (тя е в средата на сцената) вдига оръжието си към мъртъвците. Водачът им чупи врата на сенатора и продължава към нея. Тя стреля в него, но зад завесата няколко разложени ръце я хващат и изтръгват оръжието й. Мъртвите израстват и изпод завесите. Тълпата им обгражда следователката и я прибира зад тях. Стоновете на борещата се жена постепенно затихват зад завесата.

Край на сцената





Сцена XIII: Екзорсистът

Затворени завеси. Пред тях, в единия край на сцената е застанал Кастели. Пистолетът му е прибран в кобура на кръста му. Ръката му е върху дръжката на оръжието. Звучи песента на Dead can dance “Black sun”. Завесите се отварят пред инспектора. В дъното на сцената той вижда масивната фигура на съдията, облечен в алена мантия, със зловеща трирога качулка на главата. Съдията е застинал с гръб към детектива, ръцете му са разперени. Край него мъртвите се движат в тежък танц. А над цялата пещера е израснала чудовищна сянка, която бие невидими тъпани...Едновременно с кулминацията на песента, съдията снема ръцете си и се обръща към Кастели, а зад него се открива ужасяващ олтар, окичен със сърца и свещи. Музиката постепенно затихва, мъртвите се снишават и застиват подобни на разядени от времето статуи.

Съдията: Добре дошъл сте в моето светилище, инспекторе!

Кастели: Раменски не успя да изпълни своята мисия.

Съдията: Напротив, той Ви доведе при мен. Досещате ли се защо сте тук?

Кастели: Съдия Дуриор Монца, дойдох, за да сложа край на вашия Helloween.

Съдията (поклаща глава и се усмихва): Твърде е рано за това, Кастели!

Кастели: Сега нищо не може да ме спре да Ви убия, ако не дойдете доброволно с мен. Нито поста Ви, нито миналото, нито уменията Ви да възкресявате мъртвите.

Съдията (спокойно): Това умение винаги е било познато на смъртните. Но от него често са се възползвали злодеи. Дори самата история е злоупотребявала с този дар.

Кастели: Говорите за жреци и магьосници, които с тъмните си сили са държали в подчинение племена и цели нации?

Съдията: Малцина от тях са разбрали истинското значение на смъртта: да донесе мир на живите. В сърцата на останалите звучи изреченото от Еклезиаста: „Всичко постига всекиго еднакво. Една е участта на праведния и на нечестивия; на онзи, който жертвува и на онзи, който не жертвува; на оногова, който се кълне и на онзи, който се бои да се кълне. Това е злото между всички, що става под слънцето - че една е участта на живите, а споменът за мъртвите е забравен...”

Кастели: А вие? С какво сте по различен от онези, които отричате. Нима не искате да контролирате света със своите армии от мъртъвци?

Съдията: Чували ли сте за Ашвахмеда?Това е ритуал на древните арийски царе, в който най - победоносният от тях пускал свой жребец да обикаля за една цяла година земите на сразените от него царства. По пътя му жребецът бил съпровождан от най - верните войни на владетеля. Земите, през които този необикновен пратеник преминел в определения срок, ставали владение на неговия цар. Точно след една година жребецът се завръщал при своя господар и бил принасян в жертва, за да плати за свободата си на съдник...

Кастели: Значи Вие сте пратеникът , който трябва да умре, когато походът Ви свърши, мъртвите са вашата свита, а името на господаря ви е: Смърт.

Съдията: Не, Справедливост!

Кастели: Вашето Възмездие, не е Справедливост, съдия. То кара хора, които през живота си не са вършили зло, да разплащат с убийство смъртта си!

Съдията: Нима има друг начин, инспекторе?

Кастели: Има и той е законът!

Съдията (смее се): Вашият закон няма сила над мъртвите!

Кастели (насочва към съдията пистолета си): Но има сила над вас. Предайте се!

Съдията (към мъртвите): Вземете го!

Мъртвите скриват съдията и се приближават към инспектора. Той прострелва няколко от тях, но броят им не намалява. Изведнъж зад стената от мъртви се чува резкият глас на съдията: Достатъчно!. Те се раздалечават и Кастели вижда отново съдията, а до него двама мъртъвци, които са хванали Фейт.

Съдията (допрял нож в гърлото й): Оставете оръжието, инспекторе!

Кастели прибира пистолета с неохота. Двама мъртъвци се приближават до него и го хващат. Съдията сваля ножа от гърлото на мълчаливата Фейт

Съдията (спокoйно към Фейт): Донеси ми оръжието му, мила!

Фейт тръгва като в транс към инспектора. Кастели я гледа ужасен. Той разбира, че младата следователка вече не принадлежи към света на живите. Фейт се приближава до него и взема пистолета му. Двамата се гледат продължително. Кастели се опитва да открие искрица живот в пустеещите й очи. Гръдта й е кървава, той знае, че сърцето на младат жена е при другите там, на олтара.

Съдията (нетърпеливо): Точно така, мила! Донеси го тук!

Фейт докосва раната на инспектора, която той е получил, докато я е спасявал, нещо в погледа й се пробужда за миг. Тя изведнъж се обръща и стреля в съдията и в олтара. Съдията пада, след него като повехнали цветове всички мъртви се свличат. Падат зомбите, които държат детектива, пада и Фейт. Кастели се навежда и я взима на ръце. Очите й продължават да го гледат, а в устните й има копнеж, усмивката замръзва върху тях, докато той я носи пред завесите и коленичи с нея. Завесите зад тях се затварят. А над сцената постепенно се развиделява. Звучи самотен инструментал.

Край на пиесата


--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5028






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2880 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.