Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Тя (статия) - Творчество
Тя

Автор: Асен Цветков, сряда, 16 август 2006.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Тя се събуди далеч преди изгрева. Знаеше, че днес е Денят. Никой не й беше казал, а и тя никога не беше изпитвала нуждата да брои изгревите и залезите. Събуди я чувството, че нещо важно ще се случи днес. За този ден се беше готвила през целия си живот. Беше слушала за него от майка си още от съвсем малка. Беше посветила на него много сутрини и вечери на подготовка. Но още нещо караше пулсът и да се ускорява.
Днес щеше да го види. Не го беше виждала от зимата. А и тогава той се появи съвсем за малко, после си тръгна. Липсваше й.
Измъкна се от леглото и се зае да се раздвижи и да оправи тоалета си. Днес трябваше да е хубава, да бъде най-красивата и най-добрата от всички, за да не му позволи дори да си помисли, че може друга да заеме мястото й. Вгледа се във водата пред себе си, усмихна се на отражението си и после му се изплези.
Отваряне на врата някъде в двора я накара да трепне. Тя се обърна и погледна натам, а сърцето й заблъска в гърдите. Това беше той.
Не го беше виждала досега в такова облекло, но определено цветът и кройката на униформата му отиваха. Защо ли не я носеше постоянно? Може би защото днес беше Денят и той се беше пременил така специално заради нея? Дано.
- Добро утро, слънцеока. Виждам, че нямаш търпение - усмихна се той, когато се приближи към нея. Тя му се усмихна и го прегърна в отговор. После двамата излязоха.
Вървяха без да продумат. Когато накрая стигнаха до мястото на срещата, видяха, че всички останали вече са там и чакат. Заеха местата си и тя се обърна към него за знак. В отговор той кимна и тя направи няколко крачки напред в тревата. Вдигна глава и пое с пълни гърди въздух. Да. Днес беше Денят. Нещо във въздуха я подразни, тя се вгледа пред себе си и замръзна на място. Те бяха там.
Тя се усмихна и остави вродените инстинкти и дългите часове тренировки да поемат контрол над тялото й. Отблясък на слънчев лъч й показа, че той е приготвил оръжието си.
- Дай - извика той.
Тя излая и трите пъдпъдъка се вдигнаха във въздуха.
Днес беше Денят. Ловът започна.

На Рина и Рина.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5424






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2732 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.