Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Cliff Burton (10.02.1962 - 27.09.1986) R.I.P. (статия) - Биография, Метъл
Cliff Burton (10.02.1962 - 27.09.1986) R.I.P.

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, сряда, 27 септември 2006.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"Клиф беше див, хипарлив тип..."

Накратко

Виж още: Биография [80]; Метъл [149]

Днес се навършват 20 години от смъртта на Клиф Бъртън.

Клиф е роден на 10-ти февруари 1962 в Сан Франциско. Внук на цветята, защото родителите му Джен и Рей Бъртън са именно деца на цветята, Клиф от малък е откърмен с хипи идеите - обичал е бирата, пушенето на Каквото И Да Е, щурите неща и винаги е бил спокоен, усмихнат и щастлив. За детството му не знам почти нищо, освен, че от малък е бил запален по музиката (слушал е Бах, свирил е на пиано) и е харесвал хорър литература (Лъвкрафт).

Започва като басист в "Easy Street" още в ранните си тийнейджърски години. Забивали са предимно кавъри в долнопробни кръчми, но той бързо се отегчава от подобни изпълнения. След това за кратко време сменя няколко групи, докато започне с "Trauma". Не че не му омръзва бързо и с тях, Клиф не харесва нискокачествените и комерсиални кавъри, които е принуден да свири, но именно на сцена с "Trauma" го открива за MetallicA Браян Слейгъл - президент на Metal Blade Records. По това време Рон свири на бас с MetallicA, но Ларс Улрих и Джеймс Хетфийлд чувстват, че нещо му липсва, затова не се оставят дълго да бъдат убеждавани и отиват до Лос Анджелис да чуят Клиф на живо. Още от първия миг той ги грабва със сценичното си поведение и с майсторското си свирене. Наистина басът в ръцете на Клиф сякаш оживява, и неговите солови изпълнения могат да полудят всеки човек (или поне мен, макар да съм го слушал само на записи). Ларс и Джеймс разбират, че са открили Човека за тяхната група. Клиф отпърво отказва да смени групата, но след това се съгласява, когато Ларс и Джеймс приемат неговото предложение да свирят в Сан Франциско. Така на 5-ти март 1982 Клиф излиза за пръв път на сцена с новата си (и последна) група.

Следват редица клубни изяви и по-големи концерти, където си проличава, че Клиф пасва идеално на групата и се приема от публиката много добре. Това се дължи не само на музикалните му способности (особено откачените импровизации), но и на цялостното му излъчване. Просто Клиф е човек, който няма как да не харесаш от пръв поглед. След като групата пробива на локалната сцена и придобива някаква макар и само местна известност идва време за първи албум.

"Kill 'em All" излиза година след дебюта на Клиф с MetallicA на 25-ти юли 1983. Клиф макар и участвал в записите и преработките на песните, практически има значима роля само в една от тях - а именно "Pulling Teeth". Това е един бас инструментал, който многократно е взривявал феновете с наситеното си звучене и експерименталния си звук. Наистина малцина музиканти биха включили дисторшън и уау-уау към баса си било и само на сцена, а трябва да си наистина луд, за да запишеш подобно нещо в албум. Е, Клиф е от тези луди хора... Радвам се, че годината е била 1983-а, защото в наши дни самата идея да се запише нещо толкова некомерсиално звучи абсурдно.

Нова година, нов албум. "Ride the Lightning" излиза на бял свят на 16-ти ноември 1984. Тук вече влиянието на Клиф се чувства доста по-пълно. Участва в почти всички песни от албума, като инструментала "The Call of Ktulu" е изцяло негово творение, в което определено се чувства влиянието на Лъвкрафт.

Изминава още година и половина, с множество концерти (на все по-големи стадиони) и идеи за песни, реализирани в третия албум.

На 21-ви февруари 1986 излиза "Master of Puppets". Клиф участва само в три от песните - "Master of Puppets", "Damage Inc." и разбира се "Orion". Още един инструментал, в който се чувства великолепния му стил. Доста често неговите изпълнения се бъркат със соло китара, което няма как да не ни впечатли. След Клиф бас китарата не е само поддържащ инструмент, който гради някаква основа, а може да играе главната роля.

Есента след издаването на албума групата е на европейско турне. За края на септември за предвидени няколко концерта в родината на Ларс. След изпълнението в Стокхолм на 26-ти септември, автобусът потегля към следващия град в програмата - Копенхаген. Дали шофьорът е бил пиян, или пътят е бил хлъзгав, ... Това вече не можем да кажем... Четиримата от групата са били заспали (всъщност Кърк Хамет е трябвало да спи на леглото на Клиф, но теглили чоп и Клиф изтеглил асо пика, жребий, който го настанил на смъртното легло), когато рано сутринта на 27-ми септември автобусът катастрофира. Всички се отървават невредими, само с уплаха. Всички освен Клиф, който умира на място...

За мен Клиф си остава най-добрият басист в света (но вероятно съм пристрастен), който със своето присъствие на сцената (и в студиото разбира се) до голяма степен направи MetallicA, това което е. Всеки път щом чуя "Pulling Teeth" нещо вътре в мен изтръпва. Всъщност всяка една песен от старите албуми ми действа доста силно, но този бас инструментал просто ме разтреперва. Макар от няколко години да съм се отдалечил от метъла мисля, че никога няма да спра да слушам тази музика до голяма степен заради Клиф. Пак заради него в края на 90-те започнах да свиря на бас (не съм го пипал от години). А сега като се замисля може би трансформацията метъл -> хипи в моята личност пак е повлияна от него, знам ли... Наистина въпреки режещите звуци от неговите песни се излъчваше някаква благост, нямаше агресия, а спокойствие, вместо конфронтация призиви за мир (или само аз така ги чувам). Но съдбата не пожела да запази таланта му, но въпреки късият му жизнен път, Клиф остави доста неща след себе си. Преди двайсет години от нас си отиде един великолепен музикант и човек. Днес двайсет години по-късно мога да кажа само Клиф, поклон за това, което си направил. Няма да бъдеш забравен.

When a man lies, he murders
some part of the world.
These are the pale deaths which
men miscall their lives.
All this I cannot bear
to witness any longer.
Cannot the kingdom of salvation
take me home?



---
http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5651






Допадна ли ви този материал? (9) (0) 6559 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.