Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Любен Дилов: "Пътят на Икар" (статия) - Българска литература, Българска фантастика, Любен Дилов, Научна фантастика
Любен Дилов: "Пътят на Икар"

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 21 януари 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"Пътят на Икар" се счита за най-мащабната и най-значима творба на известния български писател фантаст Любен Дилов... Но тъй като това вече сме го чели някъде, ще премина към личните си впечатления. Ден след като го прочетох си мислех, че това е най-скучният и безинтересен научнофантастичен роман, който някога съм чел. Година по-късно на втори прочит осъзнах, че това е една изключително дълбока творба, която успя да ме плени и оттогава не ме е пускала. Явно първия път в главата ми е веел повечко вятър от необходимото.

"Пътят на Икар" ни представя един свят, изправен пред своето непознаваемо бъдеще, но вторачен в миналото. На пръв поглед всички герои са закостенели учени, консервативни творци и злокобни медици, срещу които титанично се изправя главният герой Зенон Балов - един от двамата родени по естествен път жители и пътници на астероида Хидалго, прекръстен на устремения към слънцето Икар. Ако всичко беше така, романът наистина щеше да е безинтересен. Защото това вече сме го чели, че даже и в по-добро изпълнение.

Но освен това "Пътят на Икар" е роман за сблъсъка между поколенията, роман за проблемите на обществото, за смелостта, саможертвата и любовта. С напредването на фабулата Зенон от бунтар се превръща в отговорен човек, затваря се пропастта между него и "старото поколение", преживява и душевните терзания на ранната и на зрялата любов, но докрай остава човек, който носи промяната, макар че сам той няма способностите да довърши започнатото от него. Говори се и за консервативността на науката, но дори на "младият празноглавец" в един момент му става ясно, че една необоснована теория може да бъде интересна, забавна, но без достатъчно научна обосновка си остава в сферата на общите приказки.

"Природата е такова нещо, че каквато и глупост да кажеш за нея, все може да се окаже вярна". Литературата също - надявам се, че поне нещо вярно съм казал.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6087






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 6632 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.