Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Три часа в град Шумен (статия) - Туризъм
Три часа в град Шумен

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 16 февруари 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Пътеводител на случайния турист в България
Из пътеписите на един несериозен писател


Накратко

Виж още: Туризъм [23]

Случи ми се така, че по някакви свои си дела трябваше да пътувам за Варна, а междувременно прелюбезните ми домакини преподаваха в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски”. Затова се отвори и възможността да сляза от трена в непознатия за мен град Шумен, откъдето да продължа пътуването с автомобил. Тази малко излишна стъпка бе продиктувана от нежеланието ми да се скитосвам сам из морския град и да издирвам мястото на крайната ми цел, а директно да бъда заведен там, особено в края на октомври, когато морето не е благоразположено към потенциалните плажуващи.

На ЖП гарата се озовах късния предобед, в приповдигнато настроение, но все още сънен заради ранното ставане, и потупвайки доволно джеба с командировъчната сума се настаних в първото попаднало ми такси и убедено насочих шофьора към централния корпус на университета. Трябва да знаете, че единствено сградите на Софийския университет правят впечатление на вековна монументалност и отблъскват с лъхащата мараня на мръсотия и мухъл. Дотолкова тези величествени постройки са планирани като огромни надвиснали паметници на образованието, че бедният студент се чувства смачкан и нищожен, като жадува ежечасно да напусне по-бързо тази гробница на свободния дух. За сметка на това повечето други университети, макар и не толкова реномирани и поолющени от времето и недоимъка, са кокетни сгради, разположени в разкошни паркове и създават по мое мнение една атмосфера на спокойствие и облекчение, която предразполага към дълги часове на почивка и наслаждение, вместо многочасово спортуване в задимените кръчми.

Стоварих се с цялото си величие в кабинета на домакина си и учтиво отклоних любезната покана да повися няколко часа в интернет, докато станем готови и тръгнем, като в замяна изказах желанието си да направя една кратка разходка из този непознат тогава за мен град. Воден от вещото упътване и целеустременост, присъща на всеки пишман турист, аз замарширувах по улица “Университетска” надолу към центъра на Шумен. Пред очите ми се опна като на длан този кокетен български град, осакатен в интерес на истината от една чудовищна сграда, надвиснала като ястреб над възрожденската обстановка. Наистина, едва ли може човек да си представи нещо по-мащабно и грозно, подобно на софийското НДК, спуснато ни в клин, ни в ръкав посред самобитните къщички в центъра и, което създава най-лошото впечатление, недовършено, прилично на гниещ скелет на някакъв великан.

Тук е моментът да спомена една своя особеност, донякъде оправдана, но внасяща паника в спътниците ми и често довеждала до непредвидени ситуации в скромния ми туристически опит. Ако има нещо, което да ме ужасява и от което да страня по всички възможни начини, то това е да приличам на турист. Обичам, по възможност, да се сливам с обстановката, да приличам на обикновен гражданин, забързан в своето ежедневие и тайничко да разглеждам непознатите забележителности, понякога доста встрани от предначертаните маршрути. Поради тази причина рядко имам план на поселището, а когато имам, го разглеждам скришом, само в крайни случаи, когато трябва да се ориентирам. Затова не е и чудно колко пъти съм се лутал, напълно загубил представа къде точно се намирам и по някакво щастливо стечение на обстоятелствата още не съм се озовавал в сериозна неприятност.

В настоящия случай не притежавах ни най-малка представа какво точно мога да разгледам в Шумен, нито откъде трябва да мина или коя забележителност да посетя. Подгонен от необичайно топлото време, поне що се отнася до сравнение с мъгливите софийски утрини, и от нуждата да получа някаква насока от единствения пътеводител в себе си – туристическата книжка с печати на стоте национални обекта, започнах да се оглеждам за подходящо кафе, в което да изпия едно Ш...ш...ш...шуменско. Какво бе учудването ми обаче, когато установих изобилието от Загорка и Болярка, както и липсата на аборигиналното пиво в местните заведения. Не мога да си обясня тази особеност на някои от българските градове, но сигурно и не съм търсил особено усърдно, притискан от напиращата жажда.

При бързия преглед на потенциалните дестинации, към които да се насоча, и за мое голямо съжаление, отпадна възможността да достигна до останките на величавите стари български столици Плиска и Преслав, както и до многобройните разкопки на тракийски селища и Мадарския конник, затова обърнах вниманието си към намиращите се в непосредствена близост национални туристически обекти и, на първо място, “Томбул-джамия”. След кратко лутане в опит да разгадая кафявите табелки, сложени за улеснение на неориентирани туристи като мен, и дълъг преход по течението на река Поройна, най-сетне достигнах до заветната цел. В интерес на истината това първо впечатление от града не донесе търсените положителни емоции, къде заради намаляващото време и губещата се в неизвестност забележителност, къде заради кипящата строителна дейност, превръщаща бавно, но сигурно красивите ни архитектурни постижения в забързана маса от бетон и сивота.

Ако да бях си носил фотоапарат, сигурно щях да бъда разочарован от металното скеле, опасващо религиозната сграда, но в моя случай ни най-малко не обърнах внимание на загрозената гледка и с известно неудоволствие платих входната такса, доста солена за българските стандарти, и навлязох в непознатите за мен дебри на първата посетена в живота ми джамия. Трябва да се има предвид, че в повечето определяни от нас като “бели” държави подобни забележителности се ремонтират постоянно, но обикновено нещата се планират така, че поне две от стените да остават открити, блестейки за пред туристите, докато останалата част е подложена на поредица от освежителни операции. Например катедралата “Св. Стефан” във Виена целогодишно отново и отново е изчиствана с типично австрийска прецизност от натрупаната чернилка, така че поне едната страна на фасадата да изумява с белотата си.

Не бих искал да занимавам случайния читател с личните си впечатления от тази джамия, най-вече защото ми бе първата джамия и ми приличаше на всяка друга джамия, която не съм посетил отвътре. С присъщия си респект към религията, особено когато е непозната за мен, а и притеснен от функциониращото духовно училище, аз припряно изслушах обясненията на учтивия касиер, след което набързо и стъпвайки на пръсти обходих с поглед вътрешността на сградата. Трябва да се знае, че джамията “Шериф Халил паша”, наричана “Томбул” (заради купола) и завършена през 1744 година е най-голямата в България и втора по големина на Балканския полуостров. Куполът се издига на 25 метра височина, а извисяващото се минаре е на 40 метра, които обаче някак се губят в общия размер на храма. В комплекса влиза и красив двор с дванайсетте помещения на медресето, запазили автентичността си, но все още функциониращи.

Спускайки се обратно към центъра, успях да мина през възрожденския квартал, където с неудоволствие, но притискан от времето преминах покрай къщите-музеи на видни шуменски граждани като Панайот Волов, Добри Войников, Панчо Владигеров и Лайош Кошут. Там отново направих един завой по страничните улички, така че да се озова в епицентъра на социалния живот в Шумен. Успоредно на шосето се намира красива пешеходна зона, изпълнена с кафенета и различни източници на забавления, които отново пропуснах, целеустремен към регионалния исторически музей. В близост до него се намира и факултета по “Артилерия, ПВО и КИС” на Националния военен университет “Васил Левски”. Не бива да се пренебрегва наличието на подобна сграда в сравнително малък град като Шумен, защото това на първо място е едно елитно учебно заведение, което в немалка степен доминира ежедневието.

Това, което обаче наистина ме очарова в Шумен, е историческият музей. Дори само отношението на уредничката, която специално заради мен запали лампите и ме разведе лично из цялата експозиция, не без основание обидена от желанието ми това да стане за не повече от 30 минути, ме накара вътрешно да повярвам в надеждата да спасим културното си наследство. Сама по себе си, сбирката е изключително богата и добре подредена, събрала в няколкото зали цялата история на Шумен и околността от тракийски времена, та чак до съвремието. Сред забележителните експонати трябва да спомена двете тракийски гробници, пренесени и реконструирани в своята цялост (едната беше уникална с нещо, но не помня с какво точно), огромната колекция от монети, посветената на Панчо Владигеров и изобщо на културния живот експозиция, както и множеството икони, сред които ми направи впечатление едната, изографисана върху череп на сом, и една друга, на която под различни ъгли можете да видите образите на Исус и Дева Мария (така и не запомних термина, с който се наричат подобни икони).

Разделихме се с изключително добри чувства, като аз поех две обещания, от които, уви, не изпълних едното. Така и не успях тогава да си наредя програмата, за да мога да присъствам на възстановката на битката на Владислав Варненчик с османците край Шуменската крепост, а и нея самата не успях да видя, но по снимки и разкази съдя, че е била внушително защитно съоръжение, макар и запазено в много малка степен. Обещанието, което обаче смятам да изпълня, е да се върна за доста по-пространна разходка из този красив град, сгушил се сред хълмове и исторически събития. След това се наложи да бързам, поемайки дългия път към недалечната Варна и едни други случки, които не са предмет на този разказ.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6221






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3184 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.