Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Как да си направим динозавър (статия) - Биология, Еволюция, Майкъл Крайтън, Холивуд
Как да си направим динозавър

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 01 март 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Как да си направим динозавър
(по Майкъл Крайтън)

Вероятно повечето от вас са гледали хитовите екранизации на Jurassic Park по романите на Майкъл Крайтън. В първия роман писателят поставя една любопитна научна теория как в действителност биха могли да се възродят тези отдавна изчезнали властелини на планетата. Но нека си зададем въпроса “Възможно ли е това?” и всъщност дали би било възможно някога, ако не на съвременното ниво на развитие на науката. Преди всичко, дори и напълно да се изчисти откъм фактологически грешки и някои дребни пропуски, в теорията на Крайтън са заложени някои фундаментални проблеми, които вероятно не биха могли да се решат дори и в далечното бъдеще. А и акцентът във филма е поставен не толкова върху прогреса на науката или ползата от подобни експерименти, а точно наопаки, върху опасностите, които крие и дълбокото убеждение, че човек не е Господ и не трябва да се опитва да му подражава.

Алгоритъмът, предложен от автора и приложен на практика от екип учени включва няколко основни стъпки:
1. Извличане на кръв от динозавър от вкаменено в кехлибар кръвосмучещо насекомо.
2. Изолиране на ДНК от динозавър с попълване на липсващите сегменти с жабешка ДНК и създаване на зигота чрез клониране.
3. Излюпване на самия динозавър в инкубатор и отглеждането му до възрастен индивид.

Разглеждайки стъпка по стъпка тази теория, не е трудно да открием множеството трудности, с които бихме се сблъскали. На първо място, откриването на кехлибар с кръвосмучещо насекомо на възраст между 65 и 230 милиона години е нелека задача. Фосилизираните по този начин организми запазват донякъде меките си тъкани, останали обвити от вкаменената смола, затова и теорията, че от тях може да се извличат интактни молекули не е нова, нито напълно невъзможна. Също така с голяма доза вероятност можем да предполагаме, че динозаврите също са имали ектопаразити, смучещи кръв. За съжаление обаче подобни находки не са толкова чести, колкото би ни се искало, а и вероятността тези паразити да са попадали в дървесна смола е пренебрежимо малка.

Стигаме до момента, в който сме открили консервиран в кехлибар комар (вероятно първото инстинктивно предположение, което би направил човек, но аз бих заложил на кърлеж) и почваме да се надяваме да е бил застигнат от бавна смърт, докато си е почивал след обилно преяждане с динозавърска кръв. Изолирането на ДНК от определени кръвни клетки не е някакво кой знае какво предизвикателство, но в момента ние нямаме еднозначна представа дали например са били топлокръвни или студенокръвни, или и двете, в зависимост от групата, дали червените им кръвни клетки са имали ядра и т.н. От стомаха на фосилизираното членестоного не могат да се извадят живи кръвни клетки, следователно самото изолиране би било невероятно сложно и никога не бихме могли да бъдем сигурни дали получените ДНК-молекули са от динозавър, от друга група животни или са на самото насекомо.

Самата ДНК е доста лабилна молекула, така че в най-добрия случай можем да се надяваме да получим само отделни фрагменти. До момента постигнатият успех в това направление е получаването на около една милионна част от ДНК на древно насекомо, при това в “насипен” вариант. Ясно е, че подобен добив не стига, за да може да бъде допълнен с чужда генетична информация. Странен е и изборът на Крайтън да намери липсващите фрагменти в жаба, след като дори според по-старите схващания динозаврите са влечуги, а не земноводни, а последните данни показват, че са доста близки с птиците, без да сме сигурни, че изобщо са близки до някоя от сега съществуващите групи животни. В тази връзка, дори и да съумеем да клонираме пълния геном на динозавър, да успеем да развием ембриона в яйце на птица или влечуго, ако изобщо такова е подходящо, то положително ще убием новоизлюпената гадинка, още преди да е проходила, с незнанието си за живота и нуждите й. Можем само да предполагаме какви са били хранителните им навици, имунната система, температурния оптимум, кислородното съдържание на въздуха и още хиляди фактори.

Цялата процедура обаче придобива параметри на невъзможност още на ниво клониране. Експериментите за връщане към живот на наскоро изчезналия торбест вълк, от който има сравнително запазена ДНК и много по-сигурни данни относно биологията му, се увенчават с неуспех, та какво остава за създание, изчезнало преди милиони години. Развитието на зиготата до ембрион зависи от все още неясни механизми на регулация, от клетката-акцептор, от заобикалящата среда, от белтъчната опаковка на ДНК в ядрото и от още стотици неизвестни фактори, които не биха могли да се пресъздадат, дори и да бяха ясни. Простото вкарване на генома в каква да е яйцеклетка на близък според нас вид не би могло да проработи не само на този етап от развитие на биологията, но и на теория.

От една страна искрено се надявам да звуча като критиците на онези безумци, които преди векове са твърдяли, че човек може да полети като птица, да се разходи в космоса или да прави сложни изчисления за секунди. От друга обаче се питам трябва ли човек да се опитва да надмине своя създател и дали това няма да му донесе единствено нещастие. Защото съществуват и далеч по-мрачни перспективи от това да бъдеш изяден от тиранозавър.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6284






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 8561 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (275) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Transporter 3 (2008)
Великата теорема на Ферма
Заселниците на Катан
Bright Star (2009)
The Rebound (2009)
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.