|
Сивостен :: Как да си направим динозавър (статия) - Биология, Еволюция, Майкъл Крайтън, Холивуд
 | |
Как да си направим динозавър
(по Майкъл Крайтън)
Вероятно повечето от вас са гледали хитовите екранизации на Jurassic Park по романите на Майкъл Крайтън. В първия роман писателят поставя една любопитна научна теория как в действителност биха могли да се възродят тези отдавна изчезнали властелини на планетата. Но нека си зададем въпроса “Възможно ли е това?” и всъщност дали би било възможно някога, ако не на съвременното ниво на развитие на науката. Преди всичко, дори и напълно да се изчисти откъм фактологически грешки и някои дребни пропуски, в теорията на Крайтън са заложени някои фундаментални проблеми, които вероятно не биха могли да се решат дори и в далечното бъдеще. А и акцентът във филма е поставен не толкова върху прогреса на науката или ползата от подобни експерименти, а точно наопаки, върху опасностите, които крие и дълбокото убеждение, че човек не е Господ и не трябва да се опитва да му подражава.
Алгоритъмът, предложен от автора и приложен на практика от екип учени включва няколко основни стъпки:
1. Извличане на кръв от динозавър от вкаменено в кехлибар кръвосмучещо насекомо.
2. Изолиране на ДНК от динозавър с попълване на липсващите сегменти с жабешка ДНК и създаване на зигота чрез клониране.
3. Излюпване на самия динозавър в инкубатор и отглеждането му до възрастен индивид.
Разглеждайки стъпка по стъпка тази теория, не е трудно да открием множеството трудности, с които бихме се сблъскали. На първо място, откриването на кехлибар с кръвосмучещо насекомо на възраст между 65 и 230 милиона години е нелека задача. Фосилизираните по този начин организми запазват донякъде меките си тъкани, останали обвити от вкаменената смола, затова и теорията, че от тях може да се извличат интактни молекули не е нова, нито напълно невъзможна. Също така с голяма доза вероятност можем да предполагаме, че динозаврите също са имали ектопаразити, смучещи кръв. За съжаление обаче подобни находки не са толкова чести, колкото би ни се искало, а и вероятността тези паразити да са попадали в дървесна смола е пренебрежимо малка.
 Стигаме до момента, в който сме открили консервиран в кехлибар комар (вероятно първото инстинктивно предположение, което би направил човек, но аз бих заложил на кърлеж) и почваме да се надяваме да е бил застигнат от бавна смърт, докато си е почивал след обилно преяждане с динозавърска кръв. Изолирането на ДНК от определени кръвни клетки не е някакво кой знае какво предизвикателство, но в момента ние нямаме еднозначна представа дали например са били топлокръвни или студенокръвни, или и двете, в зависимост от групата, дали червените им кръвни клетки са имали ядра и т.н. От стомаха на фосилизираното членестоного не могат да се извадят живи кръвни клетки, следователно самото изолиране би било невероятно сложно и никога не бихме могли да бъдем сигурни дали получените ДНК-молекули са от динозавър, от друга група животни или са на самото насекомо.
Самата ДНК е доста лабилна молекула, така че в най-добрия случай можем да се надяваме да получим само отделни фрагменти. До момента постигнатият успех в това направление е получаването на около една милионна част от ДНК на древно насекомо, при това в “насипен” вариант. Ясно е, че подобен добив не стига, за да може да бъде допълнен с чужда генетична информация. Странен е и изборът на Крайтън да намери липсващите фрагменти в жаба, след като дори според по-старите схващания динозаврите са влечуги, а не земноводни, а последните данни показват, че са доста близки с птиците, без да сме сигурни, че изобщо са близки до някоя от сега съществуващите групи животни. В тази връзка, дори и да съумеем да клонираме пълния геном на динозавър, да успеем да развием ембриона в яйце на птица или влечуго, ако изобщо такова е подходящо, то положително ще убием новоизлюпената гадинка, още преди да е проходила, с незнанието си за живота и нуждите й. Можем само да предполагаме какви са били хранителните им навици, имунната система, температурния оптимум, кислородното съдържание на въздуха и още хиляди фактори.
 Цялата процедура обаче придобива параметри на невъзможност още на ниво клониране. Експериментите за връщане към живот на наскоро изчезналия торбест вълк, от който има сравнително запазена ДНК и много по-сигурни данни относно биологията му, се увенчават с неуспех, та какво остава за създание, изчезнало преди милиони години. Развитието на зиготата до ембрион зависи от все още неясни механизми на регулация, от клетката-акцептор, от заобикалящата среда, от белтъчната опаковка на ДНК в ядрото и от още стотици неизвестни фактори, които не биха могли да се пресъздадат, дори и да бяха ясни. Простото вкарване на генома в каква да е яйцеклетка на близък според нас вид не би могло да проработи не само на този етап от развитие на биологията, но и на теория.
От една страна искрено се надявам да звуча като критиците на онези безумци, които преди векове са твърдяли, че човек може да полети като птица, да се разходи в космоса или да прави сложни изчисления за секунди. От друга обаче се питам трябва ли човек да се опитва да надмине своя създател и дали това няма да му донесе единствено нещастие. Защото съществуват и далеч по-мрачни перспективи от това да бъдеш изяден от тиранозавър.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6284 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
