Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Интригите в ролевата игра (статия) - Ролеви игри
Интригите в ролевата игра

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 15 март 2007.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Не е особено прозрение, че за да се не се разпадне едно приключение, камо ли пълноценна кампания, на разказвача се налага да поддържа известна интрига. Сама по себе си обаче, интригата е нож с две остриета и неслучайно част от водещите я избягват и се втурват в крайни концепции на поведение от сорта на hack & slash & smash & run, или пък тотална импровизация, които от една или друга гледна точка са по-незатормозяващи и лесни за изпълнение. Защо? Защото интригата изисква както известна систематичност, така и по-внимателно следене на играта. Не се изненадвайте – за всеки разказвач, който не е абсолютен новобранец, е безпроблемно да "пропуска покрай ушите си" известна част от събитията, без това да се отрази особено на действието.

Въвеждането на качествена интрига в повествованието, както вече намекнах по-горе, не е шега работа. Затова нека си разградим този сложен и тежък процес на три отделни съставки, които – както ще се окаже – в крайна сметка можем да смесим в коктейл от най-различни комбинации, и даже пропорции.

Първата ни основна съставка е значимостта, или "крупността" на интригата – а тя може да варира от битов скандал до интернационални взаимоотношения. За да можем да оценим нуждата си в тази насока, трябва да си пресметнем наум един основен фактор – колко време искаме да й отделят нашите приключенци. Или, да си го кажем в правилния словоред, колко време искаме приключението да се върти около нея. Защото спор между две съседни хасиенди може да удържи две-три или четири сесии, но е нереално да вкарваме играчите си в дипломатическия корпус за една вечер.

Втората съставка е сферата, в която се състои интригата. Тя трябва да е в "ресора", ако може така да го наречем, на поне един от героите, за да може някой да се ориентира поне бегло в нея. Нередно е да въвлечем три танкиста, весели другари, Анка Картечарката и св. Иларион в дълбокото блато на политикономическо-криминалните взаимоотношения на мафията, да речем. Тук има две принципни забележки, или частни случаи. Веднъж, ако разполагаме с опитни играчи с чувство за ориентация и такова за хумор, можем да ги "накиснем" буквално във всичко – естествено рискувайки да не "захапят". Втори път, дори и да не разполагаме със споменатите, съществува наказателният вариант, наречен тривиално "насаждане на пачи яйца". Не мога да прогнозирам в какви случаи на разказвача може да се наложи да взема мерки, но се случва.

Третата съставка е нивото й на реализация, или "рангът". Колкото безсмислено е да създаваме интрига във висшия църковен клир за някой простоват селски клисар, толкова безпочвено е и да занимаваме група сенатори с терзанията на жената на свинаря от Рим, Джорджия. Така стоят нещата от живота и няма защо да си кривим езика – рангът трябва да е съобразен с общественото положение на приключенците.

Ако вземем тези три съставки предвид, можем да забъркаме почти всякаква интрига. А за да стане тя още по-пълнокръвна, съществуват няколко универсални "подправки", които не само няма да ни подлъжат, но дори могат да се ползват самостоятелно като дребни интрижки. Безспорният и безпрекословен лидер сред тях е вечната бюрокрация.

Бюрокрацията води полуживот навсякъде, и може да се лансира и като дребна, и като едра монета. Както нищо не ни пречи да поразходим приключенците по офицерската верига от длъжности в походния лагер докато си съберем мислите, така можем да ги оставим и дни наред да скитат из секретариата на кралския двор или в търсене на формуляр Хъ и бланка Кафяво-Зъ. Можем да ги прехвърляме между институции. Да ги поставяме в режим на почти безкрайно изчакване, или пък напротив – с извинение за израза – да ги пращаме на майната си за нещо дребно и в добрия случай незначително. А в лошия – ненужно. С две думи, бюрократичната машина може да ни спечели всяка секунда, от която имаме нужда. Тук ще дам пример:

Представете си, че сте си наумили следното – групата ще да прекарва няколко дни в пристанищен град. На третия Розовият пират щурмува крепостта, отвлича дъщерята на губернатора, и – о, чудо! – последният обявява огромна награда за връщането й невредима (и даже втора – за някои съществени телеса на Пирата), където очаквате вашите приключенци да се втурнат през глава. И върху това доволно планирате шестнадесет сесии и половина приключение. Какво обаче се оказва? Нашите влизат в Порт Дубълве, напазаруват си солена сланина и люти чушки и се подготвят още на идния ден да хванат първата шлюпка за накъдето им видят очите. Ето нещо, което просто не става. А какво по-лесно от това да им пуснете лека проверка на документите – като на всеки чужденец, разбира се, положение породено от честите изяви на злокобния Розов пират – и да ги позадържите в безкрайния полицейско-бюрократичен водовъртеж до Деня Три?

Вторият универсален елемент са, да ги наречем, любовно-семейните завръзки. Далечен братовчед, отдавна загубен чичо, тетка, шурей или баджанак затрогва всеки герой с малко семейна съвест. А на вас реално не ви трябва повече от това да се обърне малко внимание на нужното място. Колкото до миловидното девойче или секс-символът, изпаднал в беда, те винаги събират погледите точно където ги искате. От деца са такива. Нали никой не си е представял Малката кибритопродавачка или Червената шапчица като пъпчиво плондирче с диоптър, противоречащ на съвременната физика, и крака с овала на казак? В името на сериозността, добре знаем, че подобни персонажи излъчват или чаровна невинност, или сексапил на огромни порции. Третият вариант отсъства.

Следващият универсален подход е "финансовата страна на нещата". Не насочващ като предишния, но също един от най-семплите начини да "накарате" приключенците си да ви се подведат по принцип. Защото дори и най-възвишената морално, отрекла се от всякакви материални блага група има нужда да яде, да се облича и ремонтира. Дайте й награди, дайте й възможни преференции, отстъпки и услуги – с финансите се навлиза в една безкрайност от възможности. И то двуостра – можете да си поиграете и на тото с тях, принуждавайки ги да плащат тук и там с цел предвидената по-голяма печалба. За да нагазят още по-дълбоко и да си осигурите невъзможността да се отвърнат.

Можете да опитате и някой по-"гаден" трик. Също така универсален подход е да концентрирате интригата си само върху личността на определен персонаж. Това също ви решава голяма част от проблемите – където вие не съумявате да придърпате действието, ще го поведе той. И то без значение дали ще ползвате някой от горните прийоми, или друг, който не съм споменал. Още повече, ако имате – в зависимост от света – каузистка ситуация, можете спокойно да въвлечете и два-три персонажа. Излишно е да споменавам, че известен конфликт във вътрешността на групата, чрез създаденото напрежение, поддържа играта жива.

Та, така е то. Макар и за по-опитния в жанра тази статия да не носи нищо особено любопитно, а и да не е абсолютно изчерпателна, се надявам да задоволи интереса на новобранеца. Защото ролевата игра всъщност е съвсем мъничко ръчни и клъцни, и много повече възприемане на пълноценна роля в чужда обстановка.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6360






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 3037 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.