Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Бари Хюгарт и неговите истории за Господаря Ли (статия) - Бари Хюгарт, Далечен Изток, Фентъзи
Бари Хюгарт и неговите истории за Господаря Ли

Автори: Ангел Генчев, Николай Николов, сряда, 10 септември 2003.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Следното излезе изпод нервно потреперващите пръсти на Райстлин и Кселос, с вещата намеса на Клио...

Един разказ за Китай такъв, какъвто никога не е бил... Подходящо мото за изключително оригиналната фантазия, предлагана от Бари Хюгарт. Скромната библиография на автора включва едва три книги: “Мостът на птиците” (Bridge of Birds, 1984), “Легенда за камъка” (The Story of the Stone, 1988) и “Осем ловки демона” (Eight Skilled Gentlemen, 1991). За сметка на това, обаче, всяка от тях заслужава оценка минимум 11 по десетобалната система и най-малко двадесетина препрочитания. Иначе, Бари Хюгарт се подвизава сред сценаристите на няколко филма, част от тях познати, където е работил над диалоговата част - Devil's Bride, Honeymoon with a Stranger, Man on the Move, The Other Side of Hell, Welcome Home Johnny Bristol, Snow Job, Special Effects, и When the Bough Breaks. Той обаче далеч не си спомня този период от “авторството” си с добро, най-вече поради изваяното под вещите ръце на.. редакторите.

Биографията му също е скромна. Роден на 13 март 1934 година в САЩ, в семейство на военен и архитект. След университета прекарва десетина години на военна служба в Близкия и Далечен изток, от където и когато датира и интереса му към тези култури. После става съдържател на книжарница в Ню Йорк, а от 1970-та започва да се подвизава като писател. Хонорован преподавател в Аризонския университет. През 1985 г. е лауреат на Световната награда за фантастична новела именно с “Мостът на птиците”, а през 1986 г. – на Mythopoetic Award за най-добро фентъзи (така и не успях да си го преведа с нормално звучене :)).

Действието ни пренася, както вече бе казано, в древен Китай или по-точно във времето преди около тринадесет столетия. Самият въздух е изпълнен със суеверие и магия, могъщи богове и ослепителни императори, мъдреци и философи, пленителни красавици и отвратителни демони, и най-вече... изключителен, блестящ и невероятно тънък хумор. В този ред на мисли мога да изрина тон суперлативи и пак убедено да твърдя, че нещо не достига. Все още не съм чул за човек, който да не е прочел тези книги и да не се е влюбил в тях...
Централните фигури в трите истории са едни и същи. Вол Номер Десет, просто момче от село с биволски мускули, който в първата книга попада в трудната ситуация да спаси децата в мъничкото си родно място, покосявани от непозната болест. Въоръжен с няколкостотин медни монетки, той се запътва към големия град в търсене на подкрепа и.. мъдрец. Това далеч не се оказва лесна работа - високопарните пекински философи далеч не работят за жълти стотинки. Червени, пардон. В крайна сметка, обаче, късметът на Вол... се усмихва?, приел образа на сто и няколко годишен махмурлия в мръсна и забутана колибка, с висящо на стената най-високото отличие, давано някога в имперския двор.
Името му е Као. Ли Као. Има лек недостатък на характера.. А всъщност името му произлиза от као ли лян – най-силното вино, произвеждано някога в Китай, с цвят, дъх и сила на лакочистител.
Срещата на Вол Номер Десет с Господаря Ли и две ключови.. купички кисело мляко.. ще бъдат отправната точка на фантастичен лабиринт от приключения. Самоотвержеността и простичката рационалност на Вола се напасват до последния милиметър към безкрайния фонд, представляващ паметта на Ли, хилядите му връзки, интригантсвото и тежката форма на цинизъм.


Това интервю с Бари Хюгарт е проведено по e-mail през Януари 2000 от Дж. Кунц:
ДжК: Всички почитатели на книгите за Господаря Ли искат да знаят защо сериите спряха след Осем ловки демона. Бихте ли обяснили?
БХ: Книгите за Господаря Ли бяха много деликатна и тежка за писане история, а и, уви, не много доходни. И все пак бих продължил, както планирах първоначално, ако имах подкрепящо ме издателство. За съжаление аз разполагах само със St. Martins, които дори не си дадоха труд да ми изпратят пощенска картичка, когато спечелих Световната награда за Фентъзи; Ballantine, който беше баровец, докато главният ми редактор не умря и наследниците му забравиха за моето съществуване; и Doubleday, които пуснаха Историята на Камъка три месеца преди обявената дата, гарантирайки, че и едно копие на книгата няма да остане на рафтовете, което би било прекрасно, ако издателят ми не беше починал и нейните наследници не бяха забравили за съществуването ми. Както и куп неразбории с издаването.
ДжК: Откога датира Вашият интерес към китайската култура? От годините, когато сте служил в армията?
БХ: Работата ми във флота не позволи да посетя страната, макар че се интересувах от нея. Посещавах Китай чрез библиотеките.
ДжК: Кое дойде първо: идеята за историята, развиваща се във въображаемия Китай или четенето на тонове материали, които да бъдат претворени в историята?
БХ: Китайската история и литература, които бях чел в армията, чакаха спящи в съзнанието ми, докато реших, че искам да напиша нещо, което да забавлява лично мен. Нещо необичайно. Нещо, правено за пръв път. А кое ме е радвало най-много? “Островът на съкровищата”... “Тримата мускетари”... “Приключенията на Шерлок Холмс”... голяма част от “Приказки от 1001 нощи”... китайски истории... и накрая, книгите за Господаря Ли.
ДжК: Дали читателите на Господаря Ли ще познаят някой от диалозите, които сте писал за Холивуд? Бихте ли казали, че диалозите са най-силната част на писателските Ви умения? Или обичате и описанията?
БХ: Съмнява ме, че някой ще направи връзка. Диалогът преминава през продуцента/режисьора/главния редактор/актьора и е променен отвъд всякаква възможност за разпознаване. Мисля си, че описантелната част в проиведенията ми е доста добра, особено в екшън сцените, където пътеводната ми светлина е Робърт Луи Стивънсън.
ДжК: Каква беше реакцията към романите от страна на академичните среди? Очаровани ли бяха те от тях или ужасени от смесването на елементи от различни епохи и места?
БХ: Мисля споменал бях преди, че те избягват всички произведения, в които текстът е повече от бележките под линия. Единственият отклик в тези среди беше от един “задник” в Станфорд, който ме обвини в плагиатстване за “танца със саби” в “Птиците”, което беше интересно, тъй като той беше едно от малкото неща, който сам бях измислил там. И толкоз.
ДжК: Всичките ли песни и стихове в книгите ви са ваши произведения?
БХ: Почти всички са оригинални, оттук-оттам из епохите, макар с малки промени от моя страна с цел да пасват повече. Има и няколко лични рими, като стихчетата за нефритената табла в “Птиците”.
ДжК: Някакви шансове да видим Господаря Ли на кино?
БХ: Всички се извърнаха освен Paramount, където евентуално е стигнало до бюрото на някой по-издигнат в йерархията бюрократ, който го е отхвърлил.
ДжК: На една от кориците някой от редакторите беше сложил "SF?" Имаше известно колебание към какъв жанр да се причислят книгите ви. Съгласен ли сте с етикета “Фентъзи” и целевата аудитория на издателството?
БХ: Абсолютно НЕ. Не съм съгласен с този етикет, но трябва да призная, че няма по-подходящ. Мислех, а и все още мисля, че съм създал някакъв нов стил и решението на Doubleday да разпространяват с етикета “Fantasy/SF” не е най-удачно за мен.

Накрая малко почти спойлери за историите в трите книги.

Мостът на птиците

В селото нa уважаемия Вол Номер Десет, повечето децата са повалени внезапно от странна болест, която може да “брои”. Вола е изпратен в Пекин да намери мъдрец, който да реши загадката и спаси децата. Скъпо начинание, както се оказва, докато съдбата не му посочва една табела където е нарисувано едно полузатворено око. В мизерната колиба Вол открива един “Мъдрец с лек недостатък на характера.” Тоест най-интелигентния и зловреден старец в цял древен Китай, който според всички околни е "роден за да бъде обесен" скоропостижно. Болестта оказала се силна отрова ги изпраща на едно дълго “случайно” пътешествие в търсене на лека наречен “Коренът на силата”. Пътя е дълъг и опасен, но твърде забавен и прекрасен за да не бъде проследен до края.


Легенда за камъка

Неразделните вече Вол Номер Десет и Господаря Ли са в тежка скука и депресия поради липса на развлечения. Кисненето в най-пропадналата кръчма в Китай, бива прекъснато от дребен будистки монах, който търси тяхната помощ. Един умрял от ужас игумен, странен звук унищожаващ като с нож, един гениален, но фалшив ръкопис, И един луд княз, зверствал до скоро в областта, който явно отказва да се гътне кротко и да прекара едната вечност в ада. Един камък, едно цвете, една божествена интрига изпълнена с още повече хумор, цинизъм и “мини за горчица”. Една изпълнена с напрежение и мистика поредица от загадки с неочакван край.


Осем ловки демона

Третата книга ни разкрива една още по-цинична и кървава история от предишните. Насред публична екзекуция (в която за съжаление е само загатнато друго приключение на двамата герои с един “човеколюбив” ханджия 6-та степен) се изтърсва един Чих-Мей (трупояден таласъм да го наречем). В разследване на неразгласената смърт на един виден мандарин, чиято глава таласъма използва за ордьовър, както и да замеря раздразнилите го иманяри, Господаря Ли нявлиза в най-опасното от всичките си приключения. Натоварен да разкрие загадката преживяна от “Небесния Господар” (най- видния Таоист в империята и приятел на Господаря Ли), двамата с Вол се забъркват в няколко свързани случая, кой от кой по-опасен и загадъчен. Една история на завист лудост и гордост превърнала се с времето в мъглява легенда е на път да унищожи пак света. Поради липсата на 8-те древни шамана с огромни способности сега е ред на един мъдрец и един Вол да опитат да спасят света със сърцатост и лек недостатък на характера. А ние е по-добре да не питаме как, а да се помолим за спасението на душите им.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=830






Допадна ли ви този материал? (8) (0) 6551 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.