Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Да избереш ли живота в себе си (статия) - Общество
Да избереш ли живота в себе си

Автор: Крематория, сряда, 04 април 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Общество [65]

В началото на месец март свещеник от Сливен наруши тайната на изповедта и публично анатемоса гинеколожка от същия град за извършването на аборти, които според него и Църквата се приравняват на убийство. В следващите няколко дни свещенослужителите се обявиха в защита на живота и хукнаха да се показват по телевизии и вестници в името на своята кауза – забраната на абортите, a и в името на поизгубения си напоследък авторитет. Те прославиха живота... и анатемосаха правото на избор.

Защото животът в теб е избор. Не сме под властта на Римокатолическата църква, която забранява абортите, а папа Бенедикт XVI е дори против контрацептивите. Не живеем и в 12-ти век, когато църквата е била основната опора на населението, основен източник на знания и основен управляващ. Живеем в 21-ви век, в светска България, където абортът е законен. И където, за съжаление, абортите все още са почти равни по брой на живите раждания.

Но все пак да поговорим за личния избор, който носи всяка жена от момента, в който разбере, че е бременна. Решението да запазиш или не живота в теб зависи от много условия. На първо място – не всички бременности са желани. Колкото и да се стремим да ограмотяваме децата си, учениците си, грешки винаги се случват. Ако грешката се “случи”, когато си на 25, завършила си образованието си и можеш да се справиш дори сама в живота, ако бащата няма желание да бъде с теб, имаш пред себе си два пътя. Но ако фалът стане, когато си на 16, не си нито психически, нито физически готова да бъдеш майка, още по-малко можеш да издържаш детето си и да му предложиш качествен живот, то тогава, дори да имаш два варианта, абортът е правилното решение. Както и ако едно момиче е бременно в следствие на изнасилване и не може да понесе шока. Както и в много други случаи.

Тук Църквата би могла да опонира с варианта с раждане и оставяне в дом. Не знам обаче дали въпросните свещенослужители скоро са ходили в дом за деца, лишени от родителска грижа. Където малките дечица се нахвърлят да те прегръщат и искат да ги гушкаш, защото им липсва усещане за сигурност и топлота. А в домовете за по-големи мъката и мизерията е двойно по-голяма. Да, детето може да бъде осиновено. Процедурата в България обаче все още е твърде утежнена, а чакайки подходящо семейство, децата губят шанса си, защото много малко от бъдещите родители осиновители биха взели дете над 3 годинки. Ако шансът за живот е детето да отрасне отритнато и без любов, то по-добрият вариант за една нежелана бременност според мен е абортът.

Има и други случаи, в които се взима това трудно решение. Благодарение на “качеството” ни на живот и различни други фактори, много ембриони се увреждат. Някои от тежките малформации биват автоматично отхвърлени от организма на бъдещата майка чрез спонтанен аборт, но други оцеляват и продължават да се развиват. В такъв случай се разбира, че плодът е увреден около четвъртия месец на бременността, когато все още може да бъде направен аборт по медицински показания. Дали има смисъл да дадеш живот на същество, което няма да може да го живее пълноценно и през целия си живот ще страда? Наистина, от друга страна, никой не може да гарантира раждането на здраво бебе, или че то няма да се разболее, докато расте. Но все пак – тогава не можеш да избираш и продължаваш с мъка и любов да се грижиш за него. Егоистично или не обаче, абортът на увреден плод е по-доброто решение за жената и нейното семейство.

Повечето статии и други произведения на тема “против аборта”, на които съм попадала, са били с автори мъже. Някои от тях са писани по начин, от който оставаш с впечатление, че по тяхно мнение взимането на такова решение е нещо много лесно. Просто виждаш двете чертички, решаваш, че сега хич не ти е време за бебе и отиваш при лекаря. После си тръгваш по живо, по здраво, едва ли не с усмивка на уста, все едно нищо не се е случило. Но не е така. Решението да направиш аборт, и впоследствие самият аборт, влияят много тежко в психическо и физическо отношение на жената. А ако е взето по желание на бащата или против неговото желание, е още по-трудно, защото тя се чувства объркана и самотна, без подкрепа в този черен етап от живота й. Абортът не се понася леко и оставя трайни следи в женската психика. Много малко са случаите на серийни аборти и тогава най-често става въпрос за психическа нестабилност.

Абортът не е убийство. Не трябва да бъде забраняван и криминализиран, защото това ще доведе до много тъжни статистики на починали жени вследствие криминални прекъсвания на бременността или стерилитет, причинен от същото. Да избереш или не живота в себе си е право на всяка съвременна жена. Личен избор, за който ние жените нямаме сила и желание да понасяме и да се борим с обвиненията, соченето с пръст и линчуването от Църквата или от когото и да било друг. Защото носим в душата и съвестта си последици завинаги.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6465






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 3251 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.