Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Калиакра, Балчик, Аладжа манастир или защо не ядохме миди (статия) - България, Пътепис, Туризъм
Калиакра, Балчик, Аладжа манастир или защо не ядохме миди

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 11 април 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Както обикновено се случва, и тази година мързеливото ми летуване на българското Черноморие достигна до тази критична точка, в която бездействието и слънчевите изгаряния взимат връх над желанието за бягство от действителността. Затова решихме вкупом да изоставим временно приличните на мравуняк варненски плажове и да си организираме еднодневна туристическа разходка сред красотите на родината. В жежкия августовски ден се натоварихме в колата и поехме дългия път към северния нос Калиакра с идеята в обратен ред на връщане да посетим и другите забележителности по пътя.

Без никакви перипетии преминахме през новоизлюпения рок център Каварна и поехме на север към румънската граница. Почти неизвестното градче, както знаех от миналата година, заслужава по-особено внимание единствено през време на музикалните празници, които кметът организира. А за тази си дейност човекът заслужава всички възможни похвали, които могат да бъдат измислени. Сравнително прохладна, дори и в летните жеги, Каварна няма типичните характеристики на курорт, лишена от хубав плаж, а и намираща се на прилично разстояние от наличния. Все пак личи желанието и тежката работа по привличането на нови туристи в пренаселеното ни крайбрежие и дано тези опити се увенчаят с пълен успех, защото отзивчивите и приятни хорица заслужават много повече, отколкото природата им е дала.

Нататък пътят едва ли може да заслужи определението “китен”, но не е и неприятен, поне докато не се мине през Българево, гордото не без основание село. Последва дълъг преход през брулени от вятъра поляни, незащитени откъм морската шир. С автомобила разбира се положението изглежда много по-различно спрямо предишното ми посещение, когато няколкото километра минахме пеш. Калиакра ни посрещна такава, каквато я помнех отпреди, пътешествие, с което смятам за интересно да ви запозная.

Тогава, на сутринта след запомнящ се концерт поехме по същия маршрут, къде на стоп, къде уповавайки се на собствените си крака поради липсата на автобус. Трябва да знаете, че когато видите заветната цел нови сили се вливат в изнурените ви крайници и багажът олеква, което далеч не приближи носа така, както ни се искаше. Притиснати от липсата на пари и парещото слънце се добрахме до бариерата, на която с мъка платихме входната такса. Нос Калиакра обаче си заслужава всички тези премеждия. Гледката от отвесните скали е внушителна, а кокетните рибарски корабчета, порещи бурното море изглеждат като мравки в далечината. От паркинга още те посрещат сергиите с различни вкусотии и сувенири, ръчно изработени плетки и украшения от каквото морето е дарило.

Още в началото се намира обелиска, символ на героичността на 40-те български девици. Както трябва да се знае, Калиакра е била център на княжеството на Добротица, което последно пада под османско иго. Тогава, когато положението било вече безнадеждно, девойките завързали косите си една за друга и предпочели да се хвърлят в морската бездна, отколкото да живеят под чужд ярем. Дали е само легенда, това могат да кажат историците, а за обикновените пътници като мен остава само гордостта и срамът от собственото ни бездушие.

След това се минава през портата и се озоваваш сред руините на различни постройки от древните крепости и дълбоки кладенци, сякаш слизащи до центъра на земята. Голяма част от носа е недостъпна заради метеорологичната станция или затворена за разкопки, но това, което може да се види, е добре организирано.

Има малък музей в една от пещерите, където могат да се разгледат намерени при разкопките предмети на бита, както и находчив макет на целия нос, осветен и озвучен подобаващо. На няколко места човек може буквално да се надвеси над морето, стига да не усеща паника при подобни гледки. Друга сравнително запазена постройка е параклисът на Свети Никола, покровителя на моряците, и една ниша с прекрасен изглед.

На връщане тогава бяхме реално заплашени да дочакаме и прочутия залез поради нежеланието на автобусите да идват, та се наложи отново на стоп да поемем нелекия път обратно. С голямо удоволствие си спомням румънците, които благородно ни превозиха поне до средата на пътя.

При настоящото пътуване такава опасност разбира се нямаше, та затова спокойно се взирахме край скалите и около рибарските корабчета с надеждата да зърнем някой тюлен или поне порещ вълните делфин, но уви, и този път нямах късмет. В общи линии нос Калиакра е задължителен за посещение поне веднъж в живота, но не бива да зачестяват тези посещения, защото се губи вътрешната тръпка от това величие.

Поехме по обратния път с твърдото намерение да слезем до мидената ферма край Българево. От много разкази, а и опитвайки сварените миди оттам, достигнах до убеждението, че това е правилното място за угаждане с морския деликатес. Малко преди разклона обаче решихме, че пътят не е подходящ за мъничката ни и притежаваща френска крехкост кола, та затова се отказахме да посетим спечелилите всенародна слава ресторантчета и спряхме за кратък обяд в едно от многото крайпътни заведения в Българево. Там попаднахме на планински миди, приготвяни по тайна рецепта и горещо препоръчвани от собственика. Липсата на месо в тях ни преориентира към класическите кебапчета с пържени картофи и студена бира. И до днес не мога да си обясня защо пропуснах да опитам този уникат в кулинарното майсторство, но тържествено съм се зарекъл при следващото посещение да го дегустирам.

В интерес на истината и пред страха от оборване от очевидци трябва да отбележа, че с натежали стомаси и уморени от жегата решихме да пропуснем и посещението на Балчик, та затова ще си позволя отново да върна лентата с една година назад и да нахвърлям впечатленията си от онова, споменатото пътуване.

Тогава, отново ударени от неуспехите с автобусния транспорт, успяхме да попаднем на изключително отзивчив шофьор, който да ни откара до самата ботаническа градина. А тя наистина си заслужава славата. Преминахме през новосъздадената сбирка от сухолюбиви растения и се разходихме из сякаш безкрайните градини, изпълнени с всякакви цветя и дървета, каквито бихте си представили. Като неизменна част от нея влиза и “Дворецът”, бивша лятна резиденция на румънската кралица Мария от началото на 20-ти век. В днешно време, освен като туристически обект, комплексът е атрактивен и за посвещаване в тайнствата на брака, въздействащ с романтичност и спокойствие. Красотата, създадена от вещата ръка на природата е в неизменна хармония с кокетния архитектурен паметник, граничещ с плажната ивица. Не знам как е изглеждала Райската градина, но ме изпълва увереност, че ако Адам и Ева бяха живели в ботаническата градина в Балчик, то биха се замислили по-сериозно дали да отхапят от ябълката.

Тогавашният ден бе очевидно белязан от транспортни перипетии, така щото без малко да останем да спим там, но нека се върна на настоящото пътуване. Последната ни спирка преди очакваното посещение на варненските кръчми бе средновековният Аладжа манастир. Не можех да имам никакви очаквания от това бегло означено на картата място, та сигурно затова останах и толкова очарован. В ниското човек може да сръбне ледена вода и да закупи някоя от уникалните иконки, изографисани върху мидени черупки, след което да поеме краткия път нагоре до самата забележителност.

Входната такса е леко стряскаща, но пък има какво да се види. Самият манастир е много слабо запазен, изсечен още през 12-13 век в меките скали на прилична височина от земята. Поради тази причина е заплашен и от разрушение, защото е много труден за консервиране. Запазени са съвсем откъслечни стенописи и някои други следи от човешкото пребиваване. Все пак това е уникален паметник на културата и християнската религия, където монасите са пребивавали в пълен аскетизъм и откъснатост, погълнати от вярата си в Бог. Дори днес понякога нуждаещи се от уединение и упование във вярата хора прекарват по няколко месеца на това свято място. Освен основната част, наблизо се намират изсечени в скалата катакомби, а от самия манастир тръгват няколко туристически еко-пътеки.

В бързината сигурно сме пропуснали някоя и друга съществена гледка, но къркоренето на стомасите и напредващият мрак ни подтикнаха да побързаме да се приберем, още повече че в този ден вече бяхме объркали пътя веднъж. Все пак, ако летувате във Варна или околността и имате възможност и време, подобна разходка напълно компенсира изпуснатия ден на плажа. Ще останете удовлетворени, а и с успех ще можете да славите българската история навсякъде по света.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6503






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 5601 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.