Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: In memoriam: Джони Кеш (статия) - Кънтри
In memoriam: Джони Кеш

Автор: Асен Цветков, вторник, 14 октомври 2003.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Трудно е човек да пише за един от идолите на детството си. Особено, когато вече е пораснал. И все пак ще се опитам мъничко да ви предам нещата, които почувствах, когато научих за смъртта му.

Първото нещо беше невероятна болка, която проникна до мозъка мии остана там. (Спокойно де не съм чак такъв манияк, просто бях на зъболекарския стол. ) Всъщност просто нещата вече не бяха същите. Аз не бях същия. Вече не търчах до музикалните магазини, за да търся негови касети. Музиката му ще остане вечна, също като тази на Елвис. И все пак жалко, че повече няма да има шедьоври като “I walk the line” и “Folsom Prison Blues.” Но нека все пак погледнем нещата така, както ги измисли леко поизпушилия ми напоследък мозък:

Накратко

Виж още: Кънтри [3]

Тези четири думи кънтят през света, както “In God We Trust” и други познати фрази, които са оцелели изпитанието на времето. И все пак представянето не повече задължително, отколкото назоваването на Мона Лиза, пред някой гледащ картината. Джони Кеш е известен повече време, отколкото по-голямата част от хората могат да и спомнят, а кариерата му минава през почти 5 десетилетия. Малко творци в историята могат да се похвалят с толкова успешна кариера. Някои го описват като митична фигура по-голяма дори от самия живот. Други като един от най-великите музиканти на новото време.

И все пак няма нито едно описание, което напълно и изцяло да описва Мъжа в Черно. Като човек и творец, той е сложен и непредсказуем, възел пращящ от енергия и тлант, който никой не може да определи или категоризира, да не говорим пък да вкара в някакви рамки.

Огромното му наследство ще остане. Музиката и делата му ще оцелеят. Това, което е направил за хората не може да се измери.

Но какво всъщност го прави чак толкова велик? Нека да погледнем в кариерата му:

Записал е повече от 1500 песни, които могат да бъдат открити в повече от 500 албума, при това само Американските и Европейските им издания. Повечето творци могат само да мечтаят да сътворят 45 албума, всеки от които със своя душевност и заряд. И те да бъдат търсени десетилетия след излизането им.

Той е най-младият човек записан в Залата на Славата на Кънтри музиката и единственият човек записан и в Залата на Славата на Рок’енд’Рола чак до 1998, когато Елвис Пресли е включен в тази на Кънтри музиката. Има 48 сингъла включени в Billboard Hot 100 Pop charts, горе-долу колкото и Rolling Stones и Beach Boys. Сътворил е повече поп хит сингли от Барбра Стрейзънд, Майкъл Джексън (като броим и хитовете му с Jackson 5), Дейвид Бауи, Елтън Джон, Били Джоел, Кени Роджърс, Рой Орбисън, Б.Б. Кинг и още много други легендарни за музиката фигури.

Ако забелязахте, написах поп хитове (Ако не сте – марш веднага да забележите!). Може би защото поп музиката е нещо повече от Бритни, Спайс и цялата сюрия хлапета, които се смятат за поп звезди напоследък.

Спечелил е 11 награди Грами, най-скорошната през 1999 за цялостно творчество и през 2002 разделена за най-добър кънтри албум. Две от наградите му са за албума At Folsom Prison и за написване на музиката на Nashville Skyline на Боб Дилан Наградата му през 1987 година е за участието му в записите на The Class Of '55 заедно с Рой Орбисън, Карл Пъркинс и Джери Лий Луис. Този проект всъщност е прераждане на “The Million Dollar Quartet” съставен от Джони Кеш, Карл Пъркинс, Джери Лий Луис и Елвис Пресли и, което интересно, е преди участието на Орбисън в The Traveling Wilburys.

Мъжът в Черно има успех в класациите както като солов изпълнител, така и като част от дует, водещ в трио и естествено като част от великия квартет Highwayman. Друго нещо, което аз лично да си призная научих чак сега и ме, ме изуми: дълго преди терминът “ концептуален албум да бъде измислен, Джони Кеш създава няколко теметично обединени албума: Ride This Train (1960), Blood, Sweat, & Tears (1963), Bitter Tears (1964). and Johnny Cash Sings Ballads Of The True West (1965). Хората забравят колко известен и популярен е бил той в зенита на кариерата си. В края на 1969 той е бил една от най-известните личности в света, продавайки 250,000 копия на месец от неговите албуми Folsom Prison и San Quentin. По това време той дори има по-големи продажби от Бийтълс.



Един от неговите биографи преди 10 години отбелязва, че той ”заздравява връзките между фолк музиката (което като понятие за една толкова многонационална държава като САЩ е крайно раз ито и неясно – бел. Моя – В. Ларк), така че и двете страни виждат приликите и разликите си. Той помага Нашвил (Столицата на кънтри музиката. Бел моя – В. Ларк) да бъде либерализиран и да започне да приема различните, нетрадиционните дори понякога скандални изпълнители и повече от всеки е помогнал да се роди феноменът 'outlaw' (феноменът представлява възпяване на престъпниците, хората извън закона, скитниците ) Все пак няколко от албумите му (най-вече световно известните Folsom Prison и San Quentin ) освен че носят имената на затвори, са съставени от песни посветени на обитателите на подобни места. Тази му любов в началото учудва и дразни, но когато човек вникне в смисъла на песните и посланията им разбира истината.

Като водещ на The Johnny Cash Show по ABC-TV (1969-1971), той има като гости звезди като Боб Дилън, Стиви Уондър, Линда Ронщад, Рей Чарлс, Нийл Йънг, Джеимс Тейлър, Нийл Даймънд, Джони Мичъл, Гордън Лайтфут, Кени Роджърс, Рой Орбисън, Ханк Уилиамс младши, Мърл Хагард и още звезди, които много рядко са се появвявали на екрана.
Автобиографията му от 1975 – “Мъжът в черно” до момента е продадена в над 1 500 000 копия от които 300 000 в луксозно издание с твърди корици.

Той е от малкото изпълнители в историята на музиката продали повече от 50 милиона копия. В кънтри класациите има поне по два негови хита в продължение на 38 поредни години, включително невероятните 25 No 1 хитове между 1958 и 1960.

Продуцент и съсценарист на филм за живота на Иисус – “Евангелски път”

Участвал е още в огромно количество филми (35) Включително и един от последните велики уестърни – “А Gunfight” с Кърк Дъглас. В добавка има роли в 7 сериала и телевизионни филми включително и “Гордостта на Джеси Халам” (филм, който се въртеше и по българските кабелни телевизии), който се превръща в символ на борбата с неграмотностт в САЩ.

Има почти 38 години турнета по целия свят. (за съжаление така и не можахме да го видим тук, просто по време на последните му 3 европейски турнета, така и никой не се нае да го покани). Има стотици хиляди фенове в Япония. (Наистина започвам да се дразня на японците, все те получават най-готината музика) Австралия, Нова Зеландия Европа и Азия. (Африкански фен сайтове намерих само 2, така че тях не го включвам, ама къде ти Интернет в Африка) Участвал е в концерти във Виетнам след войната, нещо непосигнато от нито една звезда. Имал е концерти в Унгария, Полша и Чехословакия преди и след падането на желязната завеса.

Някъде по пътя между записите, концертите и голямата му социално дейност се е сдобил с 5 (пет) деца. 4 дъщери Розан, Тара, Синди и Кати и син на име Джон Картър. Всички те са изпълнители и дори Розан е тръгнала по пътя на баша си към върховете, само че предимно като композитор. Те има участие в някои от последните му албуми.

Влиянието му над младите изпълнители на Рок’енд’Рол и поп музика е все така силно от 60-те насам. Малко известно е, че той е гост солист в албума ZOOROPA на U-2.

Последните му 3 албума печелят Грами American Recordings за най-добър фолк албум през 1994, Unchained – най-добър кънтри албум през 1998 и Solitary Man – Най-добър мъжки кънтри вокал през 2000. През 1999 Кеш получава Грами за цялостно творчество. Освен това получава и награда на Център Кенеди за принос към американската култура през 1996.

Ето и малко допълнителна информация: Дискографията на Джони Кеш, неговата Филмография и Списък на наградите и почестите, които е получавал.

Тук по-долу са текстовете на три от любимите ми песни, мисля че когато ги прочетете ще разберете поне малко от същността на творчеството на Джони Кеш. Със смъртта му светът загуби един велик музикант и още повече – един велик човек, който никога през живота си не е делил хората по цвят, вяра, занимание или социално положение. Нека Бог пази душата му.

FOLSOM PRISON BLUES

I hear the train a comin' it's rollin 'round the bend and I a'int seen the sunshine since I don't know when. I'm stuck in Folsom Prison, and time keeps draggin' on. But that train keeps a movin' on down to-San-An-Tone

When I was just a baby my mame told me, "Son Always be a good boy, don't ever play with guns." But I shot a man in Reno, just to watch him die. When I heat the whistle blowin' I hang my head and cry.

Well, if they freed me from this prison, if that railroad train was mine. I bet I'd move it all a little farther down the line. Far from Folsom Prison, that's where I want to stay. And I'd let that lonesome whistle, blow my blues away.

WALK THE LINE

I keep a close watch on this heart of mine. I keep my eyes wide open all the time. I keep the ends out for the tie that binds. Because you're mine, I walk the line.

I find it very, very easy to be true. I find myself alone when each day is through. Yes, I'll admit I'm a fool for you. Because you're mine, I walk the line.

As sure as night is dark and day is light. I keep you on my mind both day and night. And happiness I've known proves that it's right Because you're mine, I walk the line.

You've got a way to keep me on your side. You give me cause for love that I can't hide. For you I know I'd even try to turn the tide. Because you're mine, I walk the line.

LONG BLACK VEIL

Ten years ago,on a cold dark night. Someone was killed ,neath the town hall light. There were few at the scene,but the all agreed that the slayer who ran, looked a lot like me.

The judge said son what is your alibi. If you were somewhere else.then you won't have to die. I spoke not a word,thou it met my life. For I'd been in the arms of my best friends wife

Chorus:

She walks these hill.in a long black veil. She visits my grave.when the night winds wail. Nobody knows,nobody sees. Nobody knows but me

Oh the scaffold is high and eternity's near. She stood in the crowd and shed not a tear. But late at night,when the north wind blows. In a long black veil,she cries o're my bones.

Repeat chorus.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=836






Допадна ли ви този материал? (14) (0) 9476 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (11) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.