Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ърл Стенли Гарднър (1889-1970) (статия) - Биография, Криминален, Ърл Стенли Гарднър
Ърл Стенли Гарднър (1889-1970)

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 31 май 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ще си призная без бой – обожавам криминалетата. Навремето четях де що излезе и има думата убийство, разследване, детектив, адвокат... Е, като всяка мономания и тази беше сравнително краткотрайна, но все още се възхищавам на един-двама автори в жанра. Когато седнах да пиша тези редове, имах намерението да направя ревю на конкретна книга от един от тези автори. След като прегледах набързо „Случаят с палтото от визон”, „Племенницата на сомнамбула”, „Давещата се патица”, открих, че ще си направя много трудна задачата, ако реша да пиша ревю на друга книга от Ърл Стенли Гарднър. Защото всичките си приличат толкова много, колкото и са различни. Ето защо реших да напиша нещо за самия автор и творчеството му като цяло.

Гарднър е роден на 17 юли 1889г. в Масачузетс, завършил право през 1911 година, практикувал в Калифорния, което обяснява местоположението на практиката на героя му. Увлечен основно по създаването на стратегията на процеса и отегчаващ се от процесуалните действия, Гарднър захвърля тогата и хваща перото, в резултат на което на бял свят се появяват над сто криминални романа. Героят му, Пери Мейсън, също като него се увлича по разследването и изграждането на стратегия на процеса. В резултат книгите на Гарднър се отличават с изключителна динамика на редуването на сцените, което гарнирано с атмосферата, която създава, и хитроумното изграждане на случая ги прави толкова интересни за четене дори след половин век.

Историята, която разказва Гарднър, винаги е по-същество една и съща. Преди да има престъпление или преди да се разкрие, че има престъпление, някой решава да наеме Пери Мейсън да защитава интересите на този, който след известно време ще се окаже, че според властите е извършил някое загадъчно убийство. Тъй като Мейсън обича загадките, след кратък диалог с Дела (секретарката му) решава, че трябва да изясни защо го наемат за толкова тривиално нещо, при положение, че е известен като адвокат по криминално право и по-специално в областта на убийствата. Естествено, когато лъсне истината, Мейсън започва да разследва, защото по правило клиентите му никога не казват обективните обстоятелства, които са довели до обвиняването им в престъплението. И тъй като Мейсън винаги защитава само невинни, разследването води до установяване на факти, които в съдебна зала, обикновено още на предварително заседание, доказват невинността на клиента му. И за да има тортата черешка – изяснява случая дотолкова, че на лейтенант Траг му остава само да арестува истинския престъпник.

Може би започвайки с кратък анализ на общата схема на книгите на Гарднър, направих лоша реклама на автора. Затова бих искал да добавя, че случаите винаги са уникални, малкият, но ключов факт открит от детективското бюро на Дрейк и обективният анализ на ситуацията, който прави Мейсън, са винаги различни, винаги логични и никога не можеш да предвидиш кой, как и защо е извършил убийството. Мистерията по правило остава скрита до последните страници, а напрежението е винаги огромно, а развръзката е поднесена на читателя на сребърен поднос, с позлатено ръбче. И точно тези детайли, както и умението на Гарднър да ни опише ситуацията по начин, който да ни направи съпричастни към нея, който да ни накара да съчувстваме на героите и да се опитваме да бъдем един ход пред Мейсън, прави книгите толкова приятни за четене. Лично аз обожавам историите, в които съдебната зала, заема по-централно място. За жалост авторът не обича да описва самия процес. В „Очарователният призрак”, например, по време на кръстосания разпит можеш да почувстваш напрежението, което буквално се реже с нож. Фактите изплуват един по един, изяснявайки цялата картина... и случаят е разрешен. Всички въздъхват, а истинският престъпник отива зад решетките.

Така че ако не сте чели нищо от този автор, ви препоръчвам да се запознаете с поне една негова книга. Моите фаворити са „Очарователният призрак”, „Ленивият Любовник” и „Пери Мейсън и русото момиче”. Но на която и творба на Гарднър да попаднете, няма да останете разочаровани от отделеното време.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6887






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4001 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.