Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Амадеус (1984) (статия) - Биография, Драма, Исторически филми, Класическа музика, Милош Форман, Ф. Мъри Ейбрахам
Амадеус (1984)

Автор: Александър Арсов, неделя, 10 юни 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ужасен от хорското незнание, тесногръдие и незаинтересованост реших да напиша няколко реда за този филм. Нещо средно между ревю, есе, исторически бележки и още нещо, неизвестно дори и на мен. Няма да ви занимавам с глупости от сорта на колко Оскара има или колко е рейтингът му в IMDb. Ще се опитам да ви разкажа неговата история такава, каквато е и неговия смисъл – такъв, какъвто го виждам аз. Нямам представа какво ще излезе. Надявам се, че след прочитането на тези редове, ще станат по-малко хората, които смятат за излишно да гледат филми отпреди 20 години, в които действието се развива преди 200 години и, най-важното, които третират някои от вечните въпроси. Да видим.

[first lines]
Salieri: Mozart! Mozart, forgive your assassin! I confess, I killed you...

Тези лирични отклонения на английски са цитати от филма. Не ги подминавайте, а ги прочете внимателно! Той разказва за живота на Волфганг Амадеус Моцарт и най-вече за последните десетина години от него – прекарани във Виена, където създава много от своите музикални шедьоври. Интересното е, че е избрана необичайна гледна точка – тази на Антонио Салиери, който, на стари години и вече в лудница, си спомня за Моцарт, пречупвайки образа му през собствената си призма на атеизъм и посредственост. Впрочем, вие знаете ли въобще кои са Моцарт и Салиери? Е, въпросът беше риторичен – не съм очаквал да знаете.

Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791) е едно от онези редки явления в историята на човечеството, които ме карат да вярвам, че Господ не е сбъркал като е създал човека – този трънен венец на Неговото творение, ако смея да парафразирам думите на Станислав Лец. През своя 35-годишен живот Моцарт създава повече от 600 композиции, практически във всички музикални жанрове на времето си – от първите си клавирни пиеси на 5, през първата си симфония на 8 и първата си опера на 11 години до незавършения си Реквием. Естествено, не е възможно всички те да са на една и съща художествена висота, но повечето са наистина, без никакво преувеличение, шедьоври. Днес, повече от 250 години след рожението му, Моцарт е един от най-често изпълняваните, записвани и слушани композитори, един от малкото, за които може спокойно да се употреби думата “гений”. След него също е имало деца-чудо, оставили изключителни музикални творби – Шуберт, Менделсон и Сен-Санс са може би най-ярките примери – но никой никога не е успял да сътвори музика, в която по толкова неповторим начин да се съчетават простота и красота. Волфганг Амадеус Моцарт наистина е бил “любимец на Бога” – на латински “амадеус” значи точно това. Моцарт заменя с това име рожденното си “теофилос”, което значи същото, но на гръцки. По-подробно за Моцарт обаче ще ви разкажа в друга статия.

Кой е Антонио Салиери? Един от най-значителните музиканти на своето време. Показателен е факта, че повече от 30 години, между 1788 и 1824 г., е бил Kapellmeister в австрийския императорски двор. Написал е огромно количество музикални творби – само оперите му са 40. Освен това Салиери е бил и забележителен педагог – сред учениците му са били Бетовен, Лист, Майербер, Шуберт. Днес обаче Салиери е почти напълно забравен. През 2003 г. небезизвестното мецосопрано Cecilia Bartoli записа един диск с арии из негови опери. За повечето от тези арии това бяха първи записи в света. В последните двайсетина години на някои негови опери бяха направени пълни записи, постановки на други бяха издадени на DVD. И толкова. Днес Салиери се изпълнява, слуша и записва изключително рядко. Безспорно той е бил талантлив музикант и важна фигура в тогавашния музикален живот. Веднъж слушах негова увертюра по радиото – прекрасна музика. Тъй като живеем в субективен свят, винаги трябва да сравняваме нещата, за да се опитаме поне отчасти да ги оценим. В сравнение с Моцарт Салиери е бил посредствен композитор. Има стотици като него – талантливи, популярни през своето време и впоследствие забравени (почти) напълно. Истински през мъглата на времето блестят само гениалните творци. Като Моцарт.

Най-жестоки критики и най-много помия по “Amadeus” се е изляла във връзка с редицата исторически неточности във филма. Мнозина твърдят, че той представял Салиери в крайно неблагоприятна светлина – злобен и завистлив човек, посредствен композитор, убиец на Моцарт. Е, второто си е вярно, но най-голямо възмущение предизвиква третото. Историята, че Салиери е отровил Моцарт не е никак нова – твърди се, че самият композитор е признал това в последните си години (така започва и филмът). Едва ли обаче може да му се вярва, защото тогава е бил в лудница. Няколко години след неговата смърт Александър Пушкин пише пиеса по този случай, по-късно Николай Римски-Корсаков създава и опера. Историята добива най-широка известност с премиерата на пиесата Amadeus от Peter Shaffer – през 1979 г. в Лондон, следващата година и на Бродуей. Пет години по-късно авторът и режисьорът Milos Forman я преработват в сценарий и създават филма, за който става дума тук.

Днес историците са единодушни, че отравянето на Моцарт от Салиери не е нищо повече от мит. Между другото, във филма Салиери крои планове да убие Моцарт, но така и не се разбира дали наистина извършва това пъклено дело. В него има още редица сцени, за които се знае със сигурност, че съвсем не съвпадат с историческата истина. Така например Реквиемът на Моцарт не му е поръчан от Салиери, който искал да се прослави с него на погребението на “слънчевия гений”, а от граф Валсег, който искал да почете съпругата си, която много обичал и която била починала твърде млада – само на 20 години. Нито Салиери му е помагал с писането на Реквиема, когато Моцарт е бил на смъртно легло. Има и редица сцени, които, ако не напълно измислени, то са доста съмнителни в историческо отношение. Например, дали Моцарт е писал творбите си на един дъх, без да нанася каквито и да било корекции по тях или доколко неговият прочут смях е звучал по този начин. Признавам си, че когато гледах за пръв път филма, тези инфантилни, направо идиотски звуци малко ме шокираха, но впоследствие започнах да ги приемам като едно все по-подходящо допълнение към цялостния му образ. Спори се много и по въпроса доколко този образ отговаря на истината – бил ли е Моцарт такъв бохем и пияница, говорещ простотии и мръсотии от всякакъв калибър? Тъй наречената историческа достоверност обаче е нож с две остриета. От една страна, всеки може да се порови в Интернет и да провери кое е вярно, кое – не, що за хора са били двамата композитори и какви отношения са царяли между тях. От друга страна, човек трябва да е историк, специалист в областта и да е работил години с автентични документи от епохата, за да е сигурен в каквото и да било. Аз обаче няма да ви занимавам повече с тези неща около историческата достоверност. Не защото не съм специалист по музикална история, а защото това е без абсолютно никакво значение. Именно тук, уважаеми читатели, е разковничето на въпроса. Това разковниче, което мнозина жалки и ограничени хорица не могат или не искат да приемат. Те започват да обясняват как това не било така, а било еди-как-си и задълбават все по-надълбоко в историята, а остават слепи за философските прозрения във филма. А те, ако щете ми вярвайте, си заслужават да се замисли човек над тях!

Peter Shaffer и Milos Forman не веднъж са заявявали, че съвсем не са имали за цел да създават биография на Моцарт. Тяхното произведение е една фантазия, която само е базирана на историческата истина. Изглежда малко хора се замислят защо филмът се казва “aмадеус” и кой всъщност е главният герой в него. Не, не е Моцарт. Салиери е! А какво се крие зад неговия образ? Музикалното съперничество между двамата композитори е идеалната историческа сцена, върху която Peter Shaffer и Milos Forman създават една гениална приказка, която е исторически измислена, но третираща въпроси със съществено значение за цялата историята на човечеството – геният и посредствеността, Човекът и Бога. Зловещо съперничество предадено с неповторима сила и огромен драматизъм, излизащо далеч извън рамките на музиката и XVIII в.

Salieri: Do you know who I am?
Father Vogler: It makes no difference. All men are equal in God's eyes.
Salieri: Are they?

F. Murray Abraham в ролята на Антонио Салиери ме кара да си припомня, че киното е изкуство най-вече заради актьорската игра. Малцина актьорски превъплъщения са ме покорявали толкова пълно. Какво значение има дали този образ е исторически достоверен?! Това е игрален, а не документален филм. Киното е изкуство, историята е наука – не е необходимо те да имат нещо общо. Всъшност, дори е желателно да нямат. Но как да се очаква от тези жалки същества, хората, да се замислят по-дълбоко върху посланието на филма? Значително по-лесно е да се правят на исторически грамотни и да плюят върху историческата недостоверност на филма. Да, да се плюе е лесно, да се мисли – никак даже.

Salieri: On the page it looked nothing. The beginning simple, almost comic. Just a pulse - bassoons and basset horns - like a rusty squeezebox. Then suddenly - high above it - an oboe, a single note, hanging there unwavering, till a clarinet took over and sweetened it into a phrase of such delight! This was no composition by a performing monkey! This was a music I'd never heard. Filled with such longing, such unfulfillable longing, it had me trembling. It seemed to me that I was hearing a voice of God.

Salieri: All I wanted was to sing to God. He gave me that longing... and then made me mute. Why? Tell me that. If He didn't want me to praise him with music, why implant the desire? Like a lust in my body! And then deny me the talent?

Образът на Салиери в Amadeus съчетава по изумителен начин изгарящата завист и лицемерното плетене на интриги от посредствения с искреното му възхищение и преклонение пред гения на Моцарт. Всичко това е предадено брилятно с мимика, жест и глас от F. Murray Abraham. Тук неговият герой е много по-зловещ, отколко в „Името на розата” примерно. А там играе фанатичен служител на Инквизицията. Кулминацията на тази болна душевност е тотално отричане на Бога!

[addressing a crucifix]
Salieri: From now on we are enemies, You and I. Because You choose for Your instrument a boastful, lustful, smutty, infantile boy and give me for reward only the ability to recognize the incarnation. Because You are unjust, unfair, unkind, I will block You, I swear it. I will hinder and harm Your creature on earth as far as I am able.

Не, това не е удължено начало на песента Warheart на Children of Bodom. Това е атеизъм в най-чиста форма. Следва изгаряне на дървеното Разпятие! Цялата омраза на Салиери към Бога не може да остане само в съзнанието му. Затова се насочва към най-чистото Негово превъплъщение, което може да същестува на Земята – гения. Моцарт.

Милосърдният Бог, който ни дава копнежи на душата и тялото, а след това ни отнема възможността да им се насладим, който унищожава собствения си любимец само и само посредствеността да не сподели частица от неговата слава. Той е виновникът! Той е убиецът! Бог!

Salieri: Your... merciful God. He destroyed His own beloved, rather than let a mediocrity share in the smallest part of His glory.

Наистина е много тъжно, че атеизмът може да бъде също толкова мощна движеща сила на човешкото съществуване, колкото и вярата в Бог; че омразата може да замени любовта в осмислянето на живота. Но живот ли е това? Или просто съществуване? Оставям на вас да прецените.

Salieri: That was Mozart. That! That giggling dirty-minded creature I had just seen, crawling on the floor

Mozart: Forgive me, Majesty. I am a vulgar man! But I assure you, my music is not.

Tom Hulce в ролята на Моцарт е великолепен. Странните му, неадекватни и откровено просташки на моменти думи и реакции стават лесно обясними, когато се намеси музиката. Там геният е разкрива в своя пълен блясък. И Моцарт го съзнава отлично – не си прави илюзии около собствените си способности, ни най-малко не се подценява. А нима геният не е сериозно отклонение от нормалното поведение? Защо тогава трябва да се учудвам или дори възмущавам на инфантилния смях, мръсните шегички и просташките изявления. Когато композира, Моцарт твори за вечността. Наистина сякаш под диктовката на самия Господ.

Salieri: But they showed no corrections of any kind. Not one. He had simply written down music already finished in his head. Page after page of it as if he were just taking dictation. And music, finished as no music is ever finished. Displace one note and there would be diminishment. Displace one phrase and the structure would fall.

Mozart: They say I have to rewrite the opera. But it's perfect as it is! I can't rewrite what's perfect!

Salieri: The restored third act was bold, brilliant. The fourth... was astounding.

Salieri: I heard the music of true forgiveness filling the theater, conferring on all who sat there, perfect absolution. God was singing through this little man to all the world, unstoppable, making my defeat more bitter with every passing bar.

Не мога да си представя друг в тази роля, макар че за нея са били обмисляни Mel Gibson, Kenneth Branagh (първоначалният избор на режисьора, който обаче впоследствие си променил решението), Tim Curry (играл на Broadway-ската премиера през 1980 г.) и Simon Callow (изпълнявал ролята в първата театрална продукция в Лондон през 1979 г.). Интересна подробност е, че в премиерата на Broadway ролята на Салиери се изпълнявала от Гандалф (упс, исках да кажа от Ian McKellen), а в продукцията от 1983 г. Моцарт пък се изпълнявал от Люк Скайуокър, т. е. от Mark Hamill. Също като него, впрочем, и Tom Hulce си остана с една известна роля - тази на Моцарт. Наистина жалко за толкова талантлив актьор. В по-късни години има само една епизодична роля в Frankenstein на Kenneth Branagh и толкова. Но не съвсем. Не винаги известните неща са стойностни и обратно - ако ви попадне, гледайте The Inner Circle (1991). В този филм Tom Hulce прави изключително изпълнение в ролята на Иван Саншин - личният прожекционист на Сталин от 1939 г. до смъртта на диктатора. Творбата е по действителен случай и в нея брилятно участват още Lolita Davidovich, Bob Hoskins (като Берия), Aleksandr Zbruyev (като Сталин) и режисьорът Andrei Konchalovsky. А сега да се върнем на Amadeus.

Макар че в сравнение с дълбоките философски послания на филма, изразени изключително в образите и думите на Моцарт и особено на Салиери, всичко останало някакси бледнее, не мога да пропусна отбележа още няколко неща, които все пак допринасят значително магията да бъде пълна.

Естествено, на първо място сред “второстепенните” неща е Milos Forman. Той не би трявало да се нуждае от представяне – One Flew Over the Cuckoo's Nest (1975) и особено Hair (1979) са достатъчно красноречиви. Ако не сте ги гледали – не се ослушвайте, а ги гледайте. Неговата режисура е идеалното допълнение, даващо възможност за внушителна и въздействаща актьорска изява. Освен това, двамата с Peter Shaffer работят четири месеца, за да превърнат стилизираната театрална пиеса във филмов сценарий – добавят сцени и характери, преработват се диалози и монолози.

Не са за подценяване също така костюмите и декорите, които съчетани с заснемаването на филма изцяло на дневна светлина в Прага (родния град на Milos Forman) създават неповторима по своята автентичност атмосфера. Епизодичните роли също допринасят в значителна степен за драматичното въздействие – и като подбор на актьори, и като изпълнение. Elizabeth Berridge като Констанце Моцарт (съпругата), Roy Dotrice като Леополд Моцарт (бащата), Simon Callow като Емануел Шиканедер (за когото трябва да благодарим за съществуването на “Вълшебната флейта”, тъй като я е поръчал на Моцарт) и Jeffrey Jones като император Йосиф II (повтаряйки редовно изключително дълбокомислената си реплика ‘Well, there it is.’) са великолепни.

Естествено, музиката заема централно място във филма. Даже според някои оперните откъси били твърде много и твърде дълги. Не и според мен обаче. Почти изключително на Моцарт, разбира се, музиката е подбрана много внимателно и има силно емоционално въздействие там, където думите са безсилни. А и в най-добрите сценарии има такива моменти. Как може да се опише смъртта на един гений и изхърлянето му в общ гроб посред мрачен и дъждовен ден? С думи – много трудно, с музика - много лесно. Confutatis и Lacrymosa из Реквием от Волфганг Амадеус Моцарт...

Между другото, творбите са записани специално за филма от Academy of St. Martin in the Fields под палката на Neville Marriner, който на следващата година е удостоен с рицарско звание. Саундтракът, който включва почти цялата използвана във филма музика, и до днес е един от най-популярните двойни дискове с класическа музика, които някога са записвани.

Филмът има две версии. Обикновената е 160, а режисьорската – 180 минути. И в двете няма нито една излишна сцена, нито една излишна дума, нито една излишна нота. Впрочем, едва ли има друг филм, в който да има толкова много комични моменти и който въобще да не може да се нарече комедия.

Ненапразно толкова често използвах цитати от филма, и то на оригинален език. Те са далеч по-красноречиви и по-въздействащи от моите думи. В тези реплики, дори и така сухо изброени върху страниците, се крие цялата потресаващо дълбока философия на филма. Затова и завършвам с тях... и ви оставям да размишлявате за гения и посредствеността, за Човека и Бога.

[to a priest]
Salieri: I will speak for you, Father. I speak for all mediocrities in the world. I am their champion. I am their patron saint.

[last lines]
[Salieri is wheelchaired through the insane asylum]
Salieri: Mediocrities everywhere... I absolve you... I absolve you... I absolve you... I absolve you... I absolve you all.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6834






Допадна ли ви този материал? (15) (2) 9703 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.