Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Андрей Макин: "Френското завещание" (статия) - Автобиография, Андрей Макин, Руска литература
Андрей Макин: "Френското завещание"

Автор: Ангел Генчев, вторник, 12 юни 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"Френското завещание" е абсолютно първият ми сблъсък с Андрей Макин. Честно казано, първоначалните ми очаквания бяха за доста по-забързан роман, и може би подведен от френската жилка на автора отпървом малко се запънах на уводните страници, изпълнени с типичния руски стил. Трябва да призная, че не се разбирам особено добре с класиката на русите - имат един такъв много специфичен плавен и изключително обстоятелствен изказ, на места до дребнава детайлност, благодарение на който наистина се потопяваш в обстановката, но и се движи на тънката граница на отегчението, когато вече очакваш и очакваш с нетърпение развитието на действието.

Оказа се, че Макин не е от досадния тип автори, и още няколко страници по-нататък, след като преодолях това първо препятствие, успя напълно да ме погълне в произведението си. Но първо две думи за самия него, тъй като "Френското завещание" е автобиографичен роман. Роден в Сибир преди петдесет години, от смесено руско-френско потекло. Преподавател по философия, в не съвсем добри отношения със съветския режим, емигрира във Франция по време на Перестройката. Издава с трудности първите си романи на френски, преди да се наложи като един от добрите руски/френски романисти.

Тази му книга е книга за сблъсъка на три вселени, имали съмнителното щастие да попаднат в една пресечна точка - демократична Франция, от една страна, и царска Русия преди, и комунистическа Русия след Революцията, от друга - и плодът на този фойерверк. И този на другият катаклизъм - двете Световни войни. Особено силен е контрастът между сибирската Саранза и лелеяният Париж, двете страни на монетата в подрастващото съзнание на главния герой, буквално диаметрално противоположни - не само географски.

Оставам с впечатлението, че Макин залага основно на впечатления и настроения - не бих казал, че романът му поставя някакви конкретни въпроси, нито пък дава особени отговори. По-скоро поднася плод за размисъл, в един малко меланхоличен и доста тъжен, типично по руски разказ за нещата, които някога са били, без да подчертава изрично дали би трябвало да бъдат и занапред, или не, и оставя цялото решение в съзнанието на читателя.

--
Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6946






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4018 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.