Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Течното злато на България (статия) - България
Течното злато на България

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 14 юни 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: България [38]

Розовото масло е дълбоко залегнало в бита и културата на българина, че и увековечено в литературата. Нека си спомним за Бай Ганьо и скъпоценните му мускалчета, или пък дори за Карл Май, който в незабравимия си роман “Преследване из Ориента” разказва за това прочуто производство и бедните берачки на рози. Но какво всъщност представлява тази ароматна течност и защо е толкова скъпоценна, и каква е историята й?

За разлика от повечето аспекти, формиращи националната ни гордост, като виното, златните изделия и фолклорното изкуство, розовото масло е сравнително младо и е пренесено в България от османските завоеватели. Първите насаждения с розови масиви по нашите земи датират от началото на 18-ти век, а оформянето на Розовата долина - от 19-ти. Тогава маслодайната роза се е появила в областта между Казанлък и Карлово и си е паснала като ключ в ключалка. Преди това производството на розово масло и розова вода е било характерно за Индия, Персия и Турция. Неслучайно именно Турция е основният износител, но пък за сметка на това българското розово масло се слави като далеч по-качествено.

Сред маслодайните видове рози първо място заема Rosa damascena, от която произлиза и казанлъшката роза, Rosa damascena var. trigintipetala. Самото масло се натрупва във венчелистчетата и се извлича оттам чрез дестилация. За да може да се постигне максимално качество и ефективност се налага листенцата да се берат ръчно, още преди изгрева и задължително преди топлите часове на деня, което означава от 5 докъм 10-11 часа. На това се дължи и огромната романтика, с която е обвита маслодайната роза, розобера и славата на Казанлък. Методите на извличане дори и в днешно време не се различават значително от тези, които са използвали дедите ни.

Добивът е изключително нисък, около литър от един тон розови листенца, който литър се оценява на около 4000 евро, а в определени моменти пазарната му цена достига и задминава тази на златото. Етеричното масло е комплексно, с над 300 идентифицирани съставки, от които процентно най-много е фенилетиловия алкохол (до 60%), гераниол (30-40%) и цитроненол (20-30%). Ароматът се дължи предимно на алкалоидите бета-дамасценон, бета-дамаскон и “розов оксид”. Съставът може да варира драстично в зависимост от климатичните условия, в масиви, намиращи се на 50-ина километра един от друг може да липсват над 100 от съставките, с което пада и качеството на продукта.

Множеството изследвания в крайна сметка са довели до извода, че климатът в Розовата долина е оптимален, благодарение на голямата температурна амплитуда нощ-ден и други фактори. Поради това парфюмерийните гиганти предпочитат българското розово масло пред доста по-масовото турско, френско и китайско производство. Подобно реноме изисква и подържането му, поради което в Казанлък е създаден Институт по Маслодайната Роза, а получаването на ценния продукт е строго контролиран процес.

Процеса на дестилация не е нещо особено. Извършва се в медни казани, където се смесват розовите листа с вода и след това се събират в съдове, в които маслото като по-леко остава в горната част и се отделя пред специална комисия, която да удостовери спазването на условията. През останалото време съдът е запечатан с восък. Дестилаторът работи само около месец-два в годината, а през останалото време е неизползваем. Не се допуска получаване дори на други етерични масла в същите съдове.

Водата, която остава като отпаден продукт съдържа много нисък процент, около 0,1 от водоразтворимите фракции в маслото и също намира приложение в козметиката и хранително-вкусовата промишленост. Всъщност това е розовата вода. Освен за парфюми и козметични препарати, маслодайната роза е включена и в други разнообразни производства, включително за конфитюр и алкохолни напитки. Гюловата ракия се отличава с неповторим аромат и пивкост.

Макар крайните продукти, които обикновено достигат до потребителя да не се отличават с нещо по-особено, то трябва да отбележа, че натуралното, концентрирано масло е неповторимо като аромат и съм сигурен, че без него голяма част от парфюмерията нямаше да е и наполовина това, което е. С увереност трябва да заявя, че това производство е преживяло смутните времена на “промените” в родината ни и е запазило блясъка си, така че да можем да се гордеем с този истински символ на родината ни.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6953






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 6406 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.