Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Приказка за Червената Шапчица (статия) - Творчество
Приказка за Червената Шапчица

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 19 юни 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Имало едно време едно малко момиченце, някъде около 11ти клас, което се казвало Алисия. Всичките й съученици й викали Червената Шапчица, защото в някакъв момент от познанството им прическата й била тип Зара от Биг Брадър, само че с червен цвят на косата. В момента разбира се косата й била съвсем друг цвят, а дори и тя не си спомняла, какъв бил естественият, но това за шапката си останало.

Та нашата мома не се славела като примерна ученичка. Рано-рано била открила сладостта на удоволствията, които предлагал животът, а и заработвала джобни като сервитьорка в МакДоналдс, та затова си позволявала някои волности. Баща й, който бил бизнесмен изобщо не се интересувал от нея, понеже бил зает да пере пари по цял ден, а пък майка й била избягала още преди години с някакъв кубински танцьор, та затова предпочитала да казва за нея, че е починала при катастрофа. Радвайки се на относителната си свобода, Червената Шапчица прекарвала по цели нощи в дискотеката, бягала от училище и се наливала с ликьор от горски плодове.

Единственият човек, от когото имала известен страх и ненавиждала, това била баба й. Мирната старица я тормозела постоянно, не одобрявала обицата на носа й и освен това Алисия ненавиждала мазните й манджи и ретро кавърите на фолк хитовете, които огласяли цялата й къща. Налагало се обаче да я посещава, макар да живеела в блок на другия край на парка, защото бабата гледала на балкона си най-добрата ганджа в квартала, а Червената Шапчица я преработвала в учебната лаборатория по химия и я пласирала сред съучениците си. Ето, затова през този слънчев ден Червената Шапчица била тръгнала с една торба тор и 200 гр. Зелен мед® Ред Кап Ltd. към бабината кооперация.

Както си вървяла и си тананикала “Едно ферари с цвят червен”, пред нея изненадващо изскочил вълкът Кънчо. Той всъщност не бил вълк, ами чистокръвен помияр с кръв от поне 12 породи, който много се гордеел със злия си нрав и някакъв далечен роднина, доберман.
- Накъде си тръгнало, момиченце?
- Чиба! Марш оттук помияр недьен.

Червената Шапчица не се славела с особено добро възпитание. Кънчо, силно възмутен, но и с възбудено от голямата торба любопитство, подвил опашка и се скрил в храстите, след което се затичал по една пряка алея към блока на бабата, защото знаел къде живее от криминалната хроника.

Когато стигнал до жилищния блок, Кънчо учтиво позвънил на вратата на бабата, след което зачакал, въртейки опашка и с най-миловидната си физиономия, която могъл да докара. В това време бабата се била събрала с комшийките да поиграят покер на по чашка абсент и да обсъдят организацията на ТКЗС-то, което основавали в този момент. Бабата излязла и като видяла кученцето, сърцето й се разтопило. Дълбоко в себе си тя имала нежно сърце, затова съжалила помияра и отишла в кухнята, за да му даде някой и друг изостанал кренвирш. В това време Кънчо отхапал от парчето сапун, което си носел и след като се разпенил достатъчно, нахълтал в панелката с нервно ръмжене. Горките старици толкова се уплашили, че избягали незабавно с викове “Бясно куче, бясно куче”.

Кънчо не чакал дълго, защото скоро щяла да дойде Червената Шапчица и се пременил с перуката и очилата на бабата, след което легнал в леглото й. И тъкмо навреме. Алисия тъкмо влизала през входната врата.

Малкото момиченце директно отишло в кухнята, където си отворило бутилка бира и чак след това потърсило баба си.
- К’во става дърто? Как е хавата?
- Ми добре е, мила моя – Кънчо успешно преправил гласа си, да прилича на бабата – Гледам тук 3422-ри епизод на “Вдовицата в бяло”.
- А, значи мързелуваш по цял ден.

Макар да имало нещо неестествено в баба й, Червената Шапчица се въздържала от излишни въпроси, защото погледът й бил леко замъглен от ганджата. Все пак решила да попита:
- Абе, дърто, очите ти нещо ми изглеждат подпухнали, трябва да спреш с ганджата. А и гласът ти е променен, много пушиш на тия години.
- Не е така, моето момиче. Не съм пушила от месеци, няма какво. От толкова време те чакам да дойдеш да ми донесеш Зелен мед® и някой и друг лев от семейния бизнес.

Тъкмо Червената Шапчица да каже нещо, и влетяла истинската й баба, заедно с кварталния пияница и бракониер, Кольо Шимпанзето. Без изобщо да дава някакви обяснения, косматия мъжага извадил електрошокова палка и погнал горкият Кънчо. Помиярът едвам имал време да изскочи от леглото и право през притворената врата се впуснал да бяга. За негово нещастие на улицата го погнала и кварталната глутница, която си охранявала територията, та Кънчо едва успял да си спаси опашката, криейки се в гъстите тръни на градинката.

Кольо, вече поизтрезнял, огледал критично Алисия и засуквайки мустак, казал:
- Абе моме, много си лепа. Ела да живееш с мен. Имам хилядо марки незаконен доход и москвич, 412-ка, от 67-ма година, както и 68 квадрата апартамент у съседния вход.
- С теб ли бе, маймуно – възмутила се Червената Шапчица – по добре да запиша висше образование!

След което Алисия си допила бирата и си извикала такси по ДжиЕсЕм–а. За нищо на света не искала пак да минава през парка, а било немислимо за мацка с нейната репутация да се вози в градски транспорт.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6999






Допадна ли ви този материал? (8) (1) 7698 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.