Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Хенрик Сенкевич (1846-1916) (статия) - Биография, Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич (1846-1916)

Автор: Асен Цветков, вторник, 10 юли 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Първата ми среща с творчеството на Хенрик Сенкевич беше с направения на комикс в дъга "Стас и Нели". Не си спомням точно на колко години съм бил, но подозирам е било някъде преди десетата. Приключенията на Стас Тарковски и Нел Ролинсън много напомняха на нещо писано от Емилио Салгари или Карл Май, чийто голям фен бях тогава (а и все още съм). Реших да потърся още негови книги и бях разочарован безкрайно много, когато в детския отдел на нито една от библиотеките не намерих. С течение на времето името на автора остана само блед спомен.

Когато бях на 12 походът срещу домашната библиотека ме изправи пред "Кръстоносци". Историческите романи винаги са ми били слабост, а и имах смътен спомен, че този автор ми е харесал. Въпреки че книгата беше с доста странен език не се предадох и я дочетох докрай. И останах очарован. Отдавна вече не гледам с онези очи на книгите и не мога да кажа какво точно ме привлече към книгата тогава. Може би приликата с романите на Уолтър Скот, близостта до странния език на Томас Малори или просто идеята за рицарството така красиво описана. Тогава се опитах да чета и "Quo Vadis?", но си спомням, че въпреки че вече бях свикнал с езика ми беше много странна и затова я оставих.

Последва разказът "Янко Музиканта" - предполагам повечето от вас си го спомнят от ученическите години. Когато учителката по български попита: "Някой от вас чувал ли е за друга книга на същия автор?" отговорих с: "Да. "Кръстоносци." И дори съм я чел." Тя ме погледна учудено и каза: "Ама тя не е ли малко тежка като за теб". Моят отговор подсилен от цялата детска увереност и незнание беше: " Ами малко да, ама аз чета предимно легнал и тогава не ми пречи."

След това се опитах да намеря малко повече неща за автора, отколкото имаше в учебника по литература. Вече не си спомням какво съм успял да намеря, но си спомням, че задоволи любопитството ми. Тук ще се опитам поне малко да запозная читателите с човека Хенрих Сенкевич и да се опитам да опиша поне рамките на творчеството му, което заслужава поне по статия на книга.

Хенрик Адам Александър Пий Сенкевич е роден на 5 май 1846 г. в селцето Вола Окшеска в обедняло шляхтишко (дребно благородническо) семейство. Родителите му се местят няколко пъти, докато накрая се установяват във Варшава през 1861, където от три години Хенрик учи в гимназия. Според желанието на родителите си се явява успешно на изпитите медицинския факултет на Главното училище (бъдещ руски университет, но по това време нещо като колеж), но променя решението си и се прехвърля в Юридическия. Накрая учи до последните изпити в Института по филология и история. Напуска университета през 1871 г., без да се дипломира.

Като журналист за първи път публикува през 1869 рецензия върху театрални представления. Началните му литературни опити излизат през 1872 г. (“Хуморески от чантата на Ворошило”, “Напразно”). От 1872 до 1887 Сенкевич редовно се появява на страниците на варшавския печат като репортер и фейлетонист.

През 1874-75 г. е съсобственик на двуседмичника “Нива", а по-късно работи като редактор в консервативния вестник “Слово”.

Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната “Газета полска" Едуард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го праща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка се появяват под псевдоним “Литвос” и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза. През 1878 са публикувани самостоятелно като “Писма от пътуването до Америка”. Докато живее в Калифорния, Сенкевич опитва да създаде земеделска комуна с други полски емигранти.

През 1878 се връща в Европа като прекарва в Лондон и Париж около година. Във Франция се запознава с натурализма, ново течение в литературата.

Престоят му в Америка и писмата му публикувани в пресата го правят известен и насочват интереса на обществото към него. Болеслав Прус в специална статия посветена на Сенкевич публикувана във в. Варшавски куриер показва популярността му: “Когато се разбра, че се е върнал от Америка почти всяка жена се припознаваше в него във всеки висок и красив мъж. ... Когато забелязах, че всеки мъж има прическа като неговата, а младите един след друг пускат кралски бради и се опитват да придобият същата поза и благороден израз на лицето, осъзнах, че искам да го срещна лично... От ъгъла на стаята, където се намирах се виждаше ясно, че тя е препълнена с представителки на нежния пол. Някои от мъжете тук, дошли или за да забавляват дамите или за да пишат репортажи за Сенкевич очевидно са толкова повлияни от женското присъствие, че са започнали да говорят като жени. "

През 1879 в Лвов Сенкевич държи лекция озаглавена "От Ню Йорк до Калифорния". През 1880 в хотел "Базар" той чете новелата си "За хляба", в която се разказва за живота на полските емигранти в САЩ. В Шчавница, на път от Лвов през 1879 той държи друга лекция за престоя си в Америка. Там среща за първи път бъдещата си съпруга Мария Шеткевич. Научава, че цялото й семейство ще пътува до Венеция. Сенкевич също пътува натам и се среща лично с нея. Романтика, да пропътуваш половин Европа, за да се видиш с любовта си и да се върнете обратно. Женят се през 1881, като Сенкевич има проблем с набавянето на документите за сватбата. Един от тях трябва да бъде издаден от общински чиновник. Условието да бъде издаден е да остане 6 седмици на едно място, което се оказва направо невъзможно за него, защото животът му е едно голямо пътуване. Но все пак документът е набавен и сватбата осъществена. Семейството има две деца - Хенрик Йосиф и Ядвига Мария, но щастието им не продължава дълго, Мария умира през 1885 от туберкулоза.

През 1886 Сенкевич прави обиколка из Истанбул, Атина, Неапол и Рим. През 1888 г. пътува до Испания, а през 1890 г. отива в Занзибар като член на ловна експедиция.

През 80-те години авторът се включва активно в политическия и обществен живот на Полша. През 1882 г. става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 г. основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза, както и противотуберкулозен санаториум в Закопане. През 1899-1900 г. е председател на варшавската Литературна каса. През 1904 г. публикува анонимно “Отворено писмо на един поляк до руския министър”, в знак на протест срещу държавния терор в полските земи от страна на руснаците.

През 1905 г. става съосновател на просветната организация Полска училищна младеж и до 1907 г. ръководи нейния надзорен съвет. През 1906 г. публикува отворено писмо до пруския крал и немски император Вилхелм II, осъждайки преследванията на поляци на територията на Прусия. През 1908 г. Сенкевич организира международна анкета “Прусия и Полша”, в която няколко десетки европейски общественици порицават берлинската репресивна политика спрямо поляците.

Най-напред Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на натуралистичната белетристика, редом с друг емблематичен полски автор от същия период, Болеслав Прус (чийто коментари за популярността на Сенкевич, вече видяхме). Основно творбите му могат да бъдат разделени на групи: животът на поляците в Америка, окаяният селски живот, децата.

Връх в творчеството на Сенкевич са неговите исторически творби. Приемани с колебание от критиката в началото, те излизат като подлистници в пресата и така си спечелват огромна популярност. Първи е разказът “Татарски плен” излязъл през 1880 . В писмо от 1884 до Станислав Смолка - редактор в краковския в. "Час" авторът пише “Най вероятно романът, който се получава, ще е озаглавен "Вълче гнездо"(Wilcze gniazdo)" Романът който се споменава в писмото започва да излиза в подлистници на в. Слово от 2-ри май 1883 до 1-ви март 1884 под името "С огън и меч". По същото време с помощта на Смолка излиза и в "Час".

"С огън и меч", поставя началото на тематична историческа трилогия продължила в “Потоп”, иазлязъл през 1886 и “Пан Володиовски” , през1888. В нея Сенкевич въвежда схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия използвана от сър Уолтър Скот. Както казах, това е едно от нещата, които ме привлякоха към романите му Авторът акцентира главно върху големи сътресения на устоите на Жечпосполита и войните през втората половина на 17 век и войните от: въстанието на Хмелницки, шведското нашествие, войната с турците. Във всеки от трите романа наред с измислените персонажи е обрисуван и полски национален герой - Йереми Вишньовецки в "С огън и меч", Стефан Чарнецки в "Потоп", Ян Собески в "Пан Володиовски").

По подобен начин Сенкевич създава и следващия си роман – „Quo vadis“ излязъл през 1896. Тук пресъздаването на римската история и автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Наместника на Св. Петър. "Quo vadis" носи на автора си огромно международно признание, преведен е на много езици включително арабски и японски. Популярността му е толкова голяма, че Шедьовърът на живота на Сенкевич е романът „Кръстоносци“ (1900), посветен на войната с Тевтонския орден в края на 14 и началото на 15 век, достигнала своя епичен връх в битката при Грюнвалд през 1410.

През 1900 г. Хенрик Сенкевич е почетен с тържествено честване на 25-годишния му творчески юбилей. В знак на признателност полската общественост му дарява имението Облегорек край Келце, купено с пари, събрани чрез подписка.

Най-голямото световно признание е Нобеловата награда за литература от 1905 година. В речта си при приемането той казва, че тази чест е особено висока за един син на Полша. "Тя беше обявена за мъртва, но ето доказателство, че Тя е жива" и добавя " Беше обявена за победена, но ето доказателство, че Тя е победител."

Сенкевич става почетен доктор на Ягелонския университет през1900 и на Лвовския през 1911, член на Краковската академия на науките от 1893, на Варшавското научно дружество от 1907, на Царската академия на науките в Петербург е от 1896, на Чешката академия в Прага от 1900 и на Сръбската академия на науките от 1906, както и почетен гражданин на Лвов от 1902.

Първата световна война принуждава Сенкевич да се премести в неутралната Швейцария, където сформира с други полски бежанци и родолюбци Швейцарски генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове, Швейцария. През 1924 г. тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата “Свети Ян”.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=7210






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 4785 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.