Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: В командировка... с неприятен вкус в устата (статия) - Администрация, Бюрокрация
В командировка... с неприятен вкус в устата

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 13 юли 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Днес, значи, в многоизтерзаната ми глава се роди една теория, която смятам да изложа с няколко кратки думи. Индустриалната революция рязко промени съотношението на силите на пазара за работна ръка. Ако навремето една кола се сглобяваше от 200 нискоквалифицирани работници, то сега за тая цел си има пет робота и двама висококвалифицирани оператори. Това ни води до момент, в който имаме свръхпроизводство, но и твърде много хора (да кажем по 198 на автомобил), които остават без работа. Респективно след като те са без работа, няма кой да купува МПС-тата и да ги кара по шосетата.

И тук, дами и господа, гениалният икономически мозък е създал администрацията. Защото световната икономика не може да си позволи мнозинството да е безработно, или пък работещото малцинство да изхранва на аванта тия, дето не са успели да се уредят зад някое роботче. Колкото сме по-напреднали, толкова повече администрация ни трябва, за да тънем в благоденствие. Което между другото решава и проблема с многото свободно време, защото нали знаете, че който има твърде много време да мисли, обикновено му идват на акъла някакви безумни революционни идеи. Пък на нас не ни трябват революции, доста добре си живеем и в процес на еволюция.

По тази скромна логика се очакваше, че щенията ми да се разходя нагоре по течението на Дунав с цел, славене на високото научно ниво на родината и раздуване на скромната ми автобиография следва да се сблъскат с вездесъщата администрация. Мина ми доклада, подписаха го както си следва и зачаках да ми преведат таксата правоучастие в мъгливо неведение, че е редно и аз да допринеса с нещо за този процес.

Паниката започна да ме обзема някъде в момента, в който изтеглих авансово парите (в левове) и се запътих към банката, откъдето да ги преведа на другата банка (в евро). Заповедта за командировка се чакала другият месец. Отидох аз в първата банка на пътя, то си е банка като банка, всичките са като по калъп. Даже вложих малко интелект, реших да е в банката акцептор на благата, барем стане по-лесно.

“Имате ли тука сметка?”
“Не, нямам.”
“Еми нема да стане.”

Дотук добре. Срокът изтичаше като ситен пясък между пръстите ми, а аз препусках в жегата към централния офис на Моята банка, с главно б, където имам сметка. Охраната за пореден път ме посрещна учтиво и ми съдейства, с каквото можеше, след което проведох поредният усмихнат разговор с усмихнатата служителка срещу мен. Тук трябва да отворя скобата, че всички тия долни инсинуации за намръщените служителки, които се лакират на работното място отдавна не са актуални. Почти навсякъде, особено по частните учреждения, те посрещат едни наистина усмихнати дами, които веднага разбират, че сте с ориентацията на японски турист в лабиринта на минотавъра и правят всичко възможно да ви улеснят живота, дори и с риск да обидят интелигентността ви.

Там значи разбрах, че да, мога да внеса парите на касата, и да, тя може да направи превода след това, но не, не може да стане по тази сметка, защото тя е блокирана за работа с дебитна карта. От своя страна откриването на нова сметка не е много удачно да става в края на работния ден.

Тръгнах си умърлушен, и вече притискан и от наближаващия с пълна пара пореден светъл празник, се опитах да заспя по някакъв начин. На следващия ден осъществих превода чрез чужда сметка, след няколко дни даже се добрах и до заветното официално писмо, с което да се отчета и зачаках по-добри времена да си търся заповедта за командировка.

Антракт.

Действие второ започна с отчитането на преведената сума, когато разбираш, че едно евро не е точно два лева, а разликата за сума над 500 лева става сериозна. Проблема си е мой естествено, в крайна сметка тая глава на раменете ми трябва от време на време да влиза в употреба. Следващото приятно откритие, пак за сметка на моята глупост, беше, че в подобни доклади не е целесъобразно да пропускаш някое от трите пера – път, квартира, дневни.

Продължих аз да се движа по редичката и се почна едно ходене по сгради, едно раздаване на оригинали. Накрая за мен не остана, ама какво да се прави, нали си имам ксерокопия. На единия етаж си заявяваш парите, след което препускаш към друг етаж, където да си уредиш пътя.

Какъв е крайният извод? Тая работа е като оная работа с карането на колело. Трябва опит. Всеки следващ път нещата стават все по-безболезнено. Има и друг извод. Питайте, ако трябва да ви начертаят схема и да ви надраскат кратко ръководство като ония, за микровълновите фурни (дето пише да внимавате, като пипате това, което сте стоплили). Може да ви помислят за малоумен, но пък ще спестите такова количество калории, каквото не можете да си представите. А ако все пак кръстосвате учреждения в жегите, пийте много вода, поне по литър на час, за да не ви изнасят на носилка.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=7256






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3026 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.