Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Леле, к'во стана... (статия) - Актуални събития, Гражданско общество, Медии
Леле, к'во стана...

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 25 юли 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

За медиците, медиите и политиците

Новината безспорно е голяма за всеки българин – медиците се прибраха, бяха помилвани още на аерогарата и сега само остава да изчакаме медицинските изследвания във ВМА и ако дай боже няма нищо да въздъхнем с облекчение, че тази драма вече приключи. Тук бих искал да изразя безкрайната си благодарност към всички българи, които се включиха с някаква инициатива в подкрепа на каузата на един народ. Бих искал да благодаря и на онези евродепутати и комисари, президенти, външни министри, които с усилията си за успешното разрешаване на тази история ме накараха да се почувствам поне малко европеец. И последно, но първо по значимост искам да поздравя медицинските сестри и палестинския лекар, както и техните семейства за успешното приключване на драмата, която ме караше да изтръпвам всеки път като видя Либия във вестника и да преглеждам приоритетно тези новини с надежда, с отчаяние и откровен гняв.

Досега не бях писал по проблема, в крайна сметка има професионалисти, които да го отразяват, а понякога в такива ситуации една дума случайно прочетена от някой може да предизвика обратен ефект. Дори сега няма да напиша възмущението си от терористичния акт проведен от една цяла държава срещу невинни хора. Няма да го напиша, защото хиляди медии по света го пишат и не мога да кажа нищо ново. Но ще напиша друго...

От големият трън на малката глогинка

Медиите, ах медиите. И ние сме от тях, така че не върви да плюя колеги, но все пак опитите да се доберат до сестрите, само и само да „произведат новини”, което изглежда е цел всеки ден, всеки час навсякъде да има материал, па дори за местното издание на кметството в село Долно Уйно, ми направиха изключително лошо впечатление. Можеше да им оставите един коридор на жените, да могат да се видят с най-близките без решетки – нещо бленувано през тези дълги години, а не да ги обсадите по този начин. Малко приличие към човешкото щастие и нещастие никому не вреди, другото му се вика жълта журналистика. Съгласен съм, че всички искахме да се докоснем до този миг, но начинът беше малко грозен. Тук трябва да поздравим президента, премиера или на който и да му е хрумнала идеята да настани медиците в резиденция Бояна, защото иначе щяха да попаднат в медийна обсада.

Биенето на тимпаните

Изключително ме радва биенето в гърдите на знайни и незнайни герои на социалистическия, либералния и консерваторския труд, което започна да прилича на оглушителния шум на 200 тимпана, за това как всеки един от тях бил допринесъл за тази развръзка. Радва ме, защото успява да похрани цинизма ми и да изостри горчивата ми ирония до невиждани равнища. Не знам дали Командира излезе да се снима със сестрите и да обясни на знайни и незнайни медии как той е положил първия камък на градежа на каузата за освобождаването на заложниците на един режим, но ако не го е направил със сигурност ще го направи – в крайна сметка, за да си политик трябва да си гьонсурат. Та в тази връзка си спомням думите му: „Ами ако са виновни?”, гарнирано с едно гигантско почесване на Външно, докато други държави изтегляха гражданите си от Либия.

Виждайки Соломон Паси пък си спомням и тихата дипломация, тайните ходове на гигантската държавна машина, имащи за цел да не правят нищо, но да си личи, че се върши много. Спомням си го и сравнявам с шумната европейска и американска позиция, последвана от бързата развръзка. Защото полк. Кадафи искаше да успокои една размирна провинция и да изврънкя някой лев, екзекутирайки няколко жени, чиято съдба явно (следейки реакциите ни) не вълнува никой. Виж, друго е като половината ООН ти реве на главата и постоянно се надига призрака на санкции (което съвсем няма да успокои размирната провинция) - тогава ставаш гъвкав, готов за преговори... Ама това по принцип е ясно на всеки, който се е запознал поне малко с историята на дипломацията.

Настоящото правителство и то имаше доволно количество изцепки, включително мърморенето под носа по повод „онова” гласуване в европейския парламент, явно и то искаше да чучне на тихия пристан на тихата дипломация (която, както се разбрахме, може нищо да не постига, но пази стабилно правителството, защото и да стане най-лошото - никой не знае какво е свършено и никой не знае кого да вини, щото може пък да не е виновен тоя). Е, за жалост на цялата коалиция, патакламата беше добила световни размери та остана само да яхнат гребена на вълната и после да се снимат с медиците.

И в заключение ще се върна към началото – спомняте ли си как разбрахме изобщо за случая? И колко време след като вече беше станало? В тази връзка, благодаря на същите тези недискретни (и оплюти от мен) медии, че произведоха новина, която едно правителство искаше да смете под килима.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=9414






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3336 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (33) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.