|
Сивостен :: Майкъл Крайтън: "Жертвата" (статия) - Изкуствен интелект, Компютри, Майкъл Крайтън, Научна фантастика
 | |
 Никога не съм обичал компютрите. Вярно, за секунди вършат работа, която на ръка отнема дни наред, но също така създават огромни проблеми, а най-ужасното е, че сме напълно зависими от тях. Винаги съм смятал, че главоломното развитие на информационните технологии значително ще ускори самоунищожението на човечеството, но никога и през ум не ми беше минавала идеята, която тази книга по невероятно завладяващ начин ми представи.
Името на Майкъл Крайтън едва ли се нуждае от представяне и макар че не съм запознат подробно с творчеството му, „Щамът Андромеда”, „Юрски Парк” и „Конго” отдавна са на почит в личната ми библиотека и определено са сред най-добрите комбинации на научна фантастика и напрегнат трилър с елементи на приключенски роман, които съм чел. Съвсем наскоро ми попадна една от по-новите му книги, издадена през 2002 г., която наистина ме заинтригува.
“Жертвата” е едно фантастично виждане за последиците от реалното сливане на три твърде различни технологии. От една страна застава работещата в порядъка на милиардни от метъра нанотехнология, която вече е способна на неща, които само преди десет години бяха немислими. Горе-долу същото е и положението с биотехнологиите, които вече са толкова напреднали, че са способни да сглобяват молекули като LEGO или кола на конвейер. И накрая – компютърните технологии, за способностите на които дори и най-блестящите програмисти идея си нямат. Три твърде различни технологии. Само на пръв поглед! Но да не избързвам.
Изкуственият интелект може и някога да е бил бум, но днес е история. Сега е времето на разпределения интелект. Това е основата на изкуствения живот. Всичко започва с т. нар. “програми за разпределена обработка”, които симулират поведението на различни биологични видове със сложна социална организация и създават мрежа от виртуални агенти за решаване на реални проблеми. Отделните агенти обаче – независимо дали става дума за програмни модули, процесори или микророботи – могат да се програмират да си взаимодействат по всякакъв начин, но резултатът от това взаимодействие не може да се програмира по никакъв начин. В един момент се оказва, че програмите се държат повече като живи същества, отколкото като изкуствени създания, а това колкото очарова програмистите, толкова и ги вбесява. Те започват да използват аналогии с поведението на различни животни, за да установят поне известен контрол над собствените си творения. Възможностите се разширяват неимоверно – роенето на мравките, строежа на термитниците и танците на пчелите дават огромен материал за писане на програми, които изненадващо лесно се справят с разписания на самолети, пакетни маршрутизации и езикови преводи. Тогава това чудно същество, човекът, решава да обедини тази сила с останалите две технологии, за които ви споменах и логично стигаме до един прост въпрос.
Докъде може да доведе човешкото безумие? “Това е въпросът” вероятно би казал един Хамлет на XXI в. Отговорът: до създаването на колективен интелект под формата на рояк от милиони нанороботи, които са хиляда пъти по-малки от диаметъра на човешки косъм. Той се самоорганизира, самоподдържа, самообучава, трупа опит, възпроизвежда се и би могъл по всички правила да се нарече живо същество, макар и изкуствено създадено. Освен това, роякът еволюира за броени дни и дори часове, като по-този начин праща биологичната материя, с нейната еволюция, осъществяваща се за геологични епохи, в девета глуха. Нещо повече – този рояк от наночастици може да убива за секунди, защото програмистите са си позволили да черпят вдъхновение от един от най-старите ритуали в живата природа – този на хищника и жертвата. Човекът - венец на еволюция от милиони години (ако такава въобще е съществувала, разбира се, но това е съвсем друг въпрос), в един момент се оказва изправен пред едно от най-ужасяващите си творения – един нов, изкуствен живот, който придобива страховити измерения по-бързо, отколкото може да се предвиди или реагира.
Майкъл Крайтън несъмнено е много талантлив писател и човек със солидни познания в най-различни области на науката – от компютърните технологии, през популационната биология, та до нанотехнологиите. Той обаче има един малък проблем, който ясно си проличава в тази негова творба. Често твърде много набляга на трилъра и шеметното действие. С напредването на страниците все повече се губи основната идея на книгата, а нейната научна част става твърде налудничава и се превръща в покорен слуга на екшъна, което леко избива на търсене на евтино възхищение и изумление у читателя. Първата половина силно ме впечатли с изключителните идеи за разпределения между наночастици интелект и почти необятните му възможности, накара ме да се замисля много сериозно за човешката природа, науката и бъдещето. Втората половина прочетох с напрежение, но така и не открих нещо в нея, което да ме накара дори за малко да оставя книгата и да се замнсля. Дори за малко.
Майкъл Крайтън определено има по-добри книги, но въпреки това “Жертвата” е забележителна творба, която си заслужава да се прочете. Макар че много от идеите в нея не са никак нови и могат да се срещнат в публикувания преди повече от 40 години (1964) роман на Станислав Лем “Непобедимият”, тук научната достоверност, освен на впечатляващо високо ниво, е и особено реалистична. Е, само донякъде, разбира се, но достатъчно, за да бъде стимулиран читателят към дълбок размисъл за света около самия него. В края на книгата има подробна библиография за тези, които се интересуват повече от биологията, разпределения интелект, нанотехнологията и връзките между тях, които стават все по-тесни и по-тесни.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=185420#185420 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
