Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Grip Inc. - Power of Inner Strength (статия) - Метъл
Grip Inc. - Power of Inner Strength

Автор: Александър Арсов, понеделник, 13 август 2007.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Grip Inc. - Power of Inner Strength
1995, Metal Blade

Line-up:
Gus Chambers – vocals
Waldemar Sorychta – guitars
Jason Viebrooks – bass
Dave Lombardo – drums

Track Listing: 1. Toque de Muerto (1:22); 2. Savage Seas (Retribution) (3:11); 3. Hostage to Heaven (3:57); 4. Monster Among Us (4:22); 5. Guilty of Innocence (3:37); 6. Innate Affliction (3:34); 7. Colors of Death (3:04); 8. Ostracized (3:08); 9. Cleanse the Seed (4:55); 10. Heretic War Chant (5:23); 11. The Longest Hate (5:01)

Накратко

Виж още: Метъл [149]

Много отдавна, на младини, бях голям почитател на Slayer. Вечер не можех да заспя, ако през деня не бях изслушал поне два техни албума по два пъти, а Dave Lombardo беше любимият ми барабанист и, общо взето, основната причина, поради която слушах тази група. Отново заради него прослушах и Grip Inc. Времената се променят, променям се и аз. Сега не мога да понасям Slayer – едните барабани, пък били те и феноменални, никак не са ми достатъчни и трета поредна песен вече много сериозно ми опъва нервите. Интересното обаче е, че все още слушам Grip Inc. – рядко наистина, но с нещо повече от голямо удоволствие. По тази причина, а и защото групата е общо взето не особено известна, реших да споделя няколко думи за тези момчета и техния дебютен албум.

През 1993 г., малко след раждането на първото му дете и напускането на Slayer, Dave Lombardo обединява силите си с китариста Waldemar Sorychta (издевателствал над жиците в Despair и Voodoocult), който съвсем между другото е и небезизвестен продуцент (Tiamat, Samael, Moonspell, Therion, Lacuna Coil). Към тях се присъединяват басиста Jason Viebrooks и напълно откачения вокалист Gus Chambers. Така се ражда Grip Inc. През октомври и ноември 1994 г., в The Woodhouse Studios (Хаген, Германия), четиримата записват дебютния си албум – Power of Inner Strength, който е продуциран от китариста и издаден през март 1995 г. от Metal Blade.

Албумът представлява 11 парчета, които следват едно след друго без никаква пауза помежду си – 40 минути режещ, безкомпромисен и брутален звук; от ония, дето можеш с нож да ги режеш. Така че, ако очаквате мелодичен хеви метъл с изящни китарни сола, по-добре не си пускайте този албум. Тези, които очакват някакви прилики със Slayer, също могат да прескочат. Винаги съм смятал последните за доста агресивна, макар и не чак толкова тежка група. В сравнение с Grip Inc. обаче, Slayer звучат като “Аз съм Сънчо”. За стила на албума можете да срещнете горе-долу толкова определения, колкото са песните в него. Няма да ви занимавам с подобни глупости и направо ще ви кажа, че това е агресия. Агресия в най-чист вид! Ако сте в отвратително настроение, светът ви е крив, искате да убиете някого или да потрошите нещо – това е идеалният албум, с който можете да си изкарате агресията си в безобидно куфеене, без да я стоварвате върху околните одушевени или неодушевени предмети.

Един от най-добрите албум на Dave Lombardo, който съм чувал. Несъмнено! Може би само The Gathering на Testament (1999) и двойната концертна диващина на Slayer от 1991 г. (Decade of Aggression) могат да се сравняват с него. Тук има всичко, което през годините направи Dave Lombardo легенда в тежката музика – бързина, мощ, прецизност, картечни (и вероятно вече изтърбушени) каси, продънени барабани, напукани чинели, разнообразни и винаги подходящи ритми. Точно когато си мисля, че този човек вече е достигнал върха на възможностите си, вземе че се появи един албум като този и ме убеди в обратното. Казах, че това е един от най-добрите албуми на Dave Lombardo най-вече защото е един от най-разнообразните му и опровергава тези, които го смятат просто за “дръм-машина” и казват “Кой се интересува, когато той свири бавно?!”. Чудесното обаче е, че тук барабаните съвсем не са всичко. Поне за мен.

Waldemar Sorychta е продуцент, основен композитор и съвсем между другото – китарист. Неговите тежки, агресивни, жестоко изкривени рифове (и чат-пат сола) до голяма степен придават специфичния звук на албума и често ме карат да потръпвам докато го слушам. Той е и основният “виновник” за разнообразието, което се простира от почти мелодични моменти до пълна какофония на места. Допада ми простотата (да не се бърка с простотията!) на неговия стил, липсата на каквато и да е показна виртуозност. Чиста емоция!

За десерт съм оставил най-впечатляващия член на групата според мен – Gus Chambers. Англичанин по народност, пънкар и абсолютна откачалка, това е човекът, който внася най-много агресия тук. Между другото, съвсем не е вчерашен – на пънк сцената е познат от началото на 80-те години. Не знам дали неговите вокали биха могли да се нарекат “пеене”, но определено влияят много силно на съзнанието ми. Те се простират от почти говорене до (обикновено) нечовешки ревове с такава поразителна мощ, каквато рядко съм чувал. Има някаква първична енергия в гласа на този човек, която ме кара да настръхвам целия, но и неудържимо ме привлича да го слушам отново и отново. За първи път го видях на клипа на песента Ostracized и се убедих, че външният вид и поведението му напълно отговарят на гласа. Всъщност, не мога да се сетя за друг глас, който така перфектно да въплъщава в себе си понятието “агресия”. Интересно е, че той е съчетан с една отлична за тази музика дикция, благодарение на която може да се разбере почти всяка дума от текстовете. Впрочем, те са дело на самия Gus Chambers и са изключително социално ангажирани – расовата дискриминация (The Longest Hate), съдбата на ветераните от войната (Ostracized) и сексуалното насилие над деца (Monster Among Us) са само някои от темите, които засягат. Надали биха могли да се нарекат поезия (на моменти са и откровено гадни!), но определено имат своето въздействие и своя принос за облика на албума.

В заключение бих препоръчал този албум на всички почитатели на хеви метъла. Имайте предвид, че тук не става въпрос за банда младоци, който забиват в гаража, а за утвърдени на метъл сцената музиканти. Те са създали не само един виртуозен и технически изпипан албум, но и свой собствен, уникален стил – мощен, зловещ, но и сравнително разнообразен. И все пак, основното в Power of Inner Strength е агресията, така че, ако предпочитате леки и мелодични неща, по-добре не слушайте този албум. Ако искате да опитате нещо наистина диво, агресия (за n-ти път, съжалявам) в най-чист вид – това е албумът! Понякога леко се притеснявам, че нещо толкова агресивно и брутално може толкова много да ми харесва. Но... Защо пък не?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=186116#186116






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3046 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.