Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Котешки премеждия

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 19 август 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Рисът се придвижваше внимателно, с елегантна походка, като умело избягваше опасните храсти и прескачаше бодливите пипала. Не веднъж беше идвал в тази жива гора, почивайки си в безопасните й предели, недостъпни за едрите хищници. Дори веднъж една огромна мечка неблагоразумно го беше проследила и дългата й агония в прегръдката на отровните пипала го беше забавлявала в продължение на часове. Твърде глупаво от нейна страна, наистина.
Навеждайки се под провесена като бесило лиана, рисът продължи да навлиза все по-навътре и по-навътре, докато не зърна царицата. Щеше да е трудно да продължи незабелязан, затова игриво подплаши колония дървесни прилепи и погледа как се разлитат, взирайки се недоволни в него. Едва в този момент гората забеляза присъствието на натрапника и зашумоли гневно, свивайки се в защитна позиция, докато няколко близки храста безпомощно се опитаха да го достигнат с ластарите си.

Рисът подигравателно се направи, че залита към тях, след което с присъщата му пъргавина отскочи и изтича до следващото дърво, чието стебло беше плътно покрито с прилепи. Дребните негодници си въобразяваха, че са незабележими с дървесната си маскировка и едва ли очакваха нападението на едрата котка. Всъщност рисът не възнамеряваше да убива никой от тях, харесваше му гледката на облака косми и плът, лутащи се почти слепи под палещите лъчи на слънцето. А месото им беше отвратително на вкус, не заслужаваше да се появи на трапезата дори на въшливите вълци.

Скоро хищникът си хареса нова игра. Намери една от свързващите лиани, чрез която царицата контактуваше с периферните храсталаци и започна да я човърка с нокът. Първоначално направи тънък разрез, след което огледа с любопитство пулсиращия дънер на главното растение и присвиващите се поданици. Намираше се в пълна безопасност, а гледката на отчаяните опити на растенията да го достигнат галеше гордостта му. След всяко негово посещение разположението на гората се променяше, царицата се опитваше да му прави капани и да го докопа, но това ни най-малко не го притесняваше. Всички опити бяха обречени на неуспех, все пак за него беше като детска игра да разпознава опасните от безопасни храсталаци и да преценява много точно какво е безопасното разстояние от тях.

Скоро и това занимание се превърна в досада, затова рисът изостави разкъсаната лиана и се разположи удобно на любимия си камък. Огромна скала, близо до центъра на гората, покрита с мекичък мъх, това беше любимото му място за почивка и мързелуване, което освен всичко друго даваше и отлична видимост към околността. Полегнал блажено върху наблюдателницата си, той започна да приглажда няколкото непослушно щръкнали косми върху иначе перфектното му кожухче, като отделяше специално внимание на всеки един. Същевременно се замечта за някое сочно прасенце, за любимите му език и плешка, които да похапне с удоволствие. Сутринта беше убил някакъв смешен гущер, летящ непохватно със задните си, оперени крака, но месото му се оказа жилаво и доста под достойнството му, затова го заряза на мършоядите далеч извън територията си.
Малко по-късно през деня слънцето напече прекомерно, затова рисът бавно се надигна от сладката си дрямка, прозя се, докато опъваше елегантното си тяло и заслиза бавно от скалата, внимателно, да не би случайно да се подхлъзне по червеникавия мъх. Далечен вълчи вой привлече вниманието му и го накара, да се върне обратно на високата си наблюдателница. Нямаше съмнение, глутницата се приближаваше, а скоро усети и миризмата на прясно пролята кръв, и, нямаше никакво съмнение, на омразните гарки. Бавно го обзе възбуда и възмущение, как тези скверни създания бяха дръзнали да се появят в неговата територия.

Съвсем скоро забеляза и безредната пасмина, опърпани и раздрани гадини, които в луд бяг навлизаха в гората. Скоро вълците осъзнаха, че са попаднали в опасна близост с отровните пипала на храсталаците, но причината за това се оказаха стройните редици на облечени в желязо човеци, които ги преследваха и непрекъснато обстрелваха със стрели. Част от гарките и верните им зверове се опитаха да се престроят и да дадат отпор в периферията на гората, но срещу тях явно не бяха някакви си селяни. Воините имаха вид на западняци, такива, каквито рисът беше виждал в далечното си детство, като малко коте в двора на аристократ. Скоро започнаха да падат трупове, съсечени през торса или пронизани във вратовете космати мърши. Безмилостната сеч принуди гарките да навлязат още по-навътре в гората, в смъртоносния капан на зелената прегръдка.
Представлението беше невероятно, прекрасно и неочаквано разнообразие в мързеливия ден на риса. Затова и той, поддаден на възхищението си дори не забеляза как се е приближил неразумно до един близък храст. Едва когато беше късно и пипалото обхвана задната му лапа, едва тогава болката накара хищникът да се огледа и под влияние на обзелата го паника да се окаже в още по-неблагоприятна позиция, обграден от стрелкащи се бодли и извиващи се лиани.

След кратка борба рисът успя да се измъкне, с проскубана кафеникава козина и вадички кръв, които оставяха диря по тревния килим. Намираше се вече далеч от живата гора, задъхан и сврян в дебелите корени на вековно дърво. Все още се оглеждаше жално, очаквайки опасност от всяко разклащане на клони, но не след дълго страхът и тревогите отстъпиха място на дълбок гняв. Не го беше толкова яд за невниманието му, колкото заради съсипаната му премяна. Няколко дни нямаше да може да крачи гордо през просеките, за да не стане за присмех на събратята си, а едва ли скоро би се върнал в живата гора. Но някой ден щеше да го направи и тогава царицата щеше да му плати. Тази случка щеше да й струва скъпо.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=186807#186807






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2618 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.