Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Имало едно време в България: Васил Найденов (статия) - Българска музика, Естрада
Имало едно време в България: Васил Найденов

Автори: Александър Арсов, Ангел Генчев, понеделник, 03 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Напоследък ме е обзела невероятна носталгия по българската естрада. Не знам защо, но като че ли няма и значение. Обобщавам я с характерното соц-название не поради самата носталгия, а заради факта, че от началото на 90-те насам нещо стойностно като популярна музика у нас така и не е излязло, изключая Дони и Момчил. А то естрадата е точно това - поп, само думичката е различна и с нея са се класифицирали малко повече типове изпълнители, в това число и класическите рокаджии като Жоро Минчев. Но изключението е важно, тъй като ми позволява да оставя култови бунтари от соя на Кръпката или пък Контрол и Хиподил извън тематиката и да си завържа гащите с тия "90-те", като се разгранича в по-определен стил музика.

Но като оставим настрана сложните презастраховки, българската неотдавнашна популярна музика - или естрада - днес, в ерата на силиконовите цици, шамарите по устите и екстра ниските талии, предизвиква основно презрителна усмивчица. Жалко (за тия старци). Наистина, естрадата е плод на едно доста по-романтично и нежно, кадифено време – 60-те, 70-те, 80-те - когато ежедневието не течеше със сто километра в час, спор няма, и идеята на музиката беше да докосва слушателя, да го разтоварва или наелектрелизира. Имаше и плява, разбира се, но се случва и на най-добрите гледачи на кучета. И затова по онова време нямаше и толкова безсмислени текстове.

Не може да не сте чували за Васил Найденов – композитор, текстописец и преди всичко певец – един от най-емблематичните гласове на нашата естрада. Вече се разбрахме да използваме този термин, за да е ясно, че става дума за едно друго време, чиято музика няма нищо общо с днешните... жалки подобия на... да кажем „нещо”. Все пак, възможно е да не сте чували за Васил Найденов, но покрай ушите ви няма начин да не са минавали прякори като Васко Кеца, Васко Синевата, Васко Адаптацията... Е, става въпрос за един и същи човек и той няма абсолютно нищо общо с онзи небезизвестен Васко, който покрай китайските си вкусове от време на време става Василка.

Васил Найденов е роден на 3 септември 1950 г. в София. Родителите му се разделят, когато е съвсем малък – отглежда го майка му. Тя пее в хор “България” и е основната причина малкият Васко да се занимава с музика. Той започва да учи пиано и скоро вече изпълнява блестящо пиеси от Шуберт. В крайна сметка завършва Естрадния факултет на Музикалната академия с пиано, след което години наред следва трупане на музикантски опит. Пътят към върха не е нито кратък, нито лесен.

През далечната 1969 г. е пианист на “Златни струни”, от които по-късно се ражда “Сигнал”. В периода 1976–78 г. е вокал на “Диана Експрес”. В състава на легендарната българска група той изпява, смея да твърдя, една от най-красивите песни в историята на българската поп музика – “Синева”. Композицията на Александър Йосифов, текстът на Павел Матев и гласът на Васил Найденов са неповторима и несравнима с нищо друго комбинация. Ненапразно певецът дълго време е известен като Васко Синевата, макар че за кратко е член на друга голяма българска група – “Тангра”. Години по-късно Васко споделя, че годините с Митко Щерев и “Диана Експрес”са били за него “страхотна школа” .

Звездата на Васил Найденов изгрява през 1979 г., когато песента “Адаптация” към едноименната телевизионна поредица става “Мелодия на годината”. И до днес тази прекрасна песен (музика – Митко Щерев, текст – Иван Пейчев) е една от визитните картички на Васко, на когото заради нея, естествено, му излиза прякорът Адаптацията. По-важното обаче е, че именно с тази песен на небосклона на българската естрада официално изгрява една от най-ярките й звезди.

През 80-те години Васил Найденов е един от най-популярните и обичани български естрадни певци. Макар че сравнително рядко се проявява като композитор или текстописец, богатият му, с необикновена изразителност и отлична дикция, глас съществено допринася редица песни да се превърнат в хитове, на които не им липсва и официално признание. “По първи петли” и “Любовта продължава” печелят II награда на “Златният Орфей” съответно през 1980 и 1982 г., а “Телефонна любов” (1982), “Чудо” (1983) и “Сбогом казах” (1985) са обявени за “Мелодия на годината”. Днес тези песни са българска естрадна класика и приносът на Васил Найденов като техен изпълнител е оценен още навремето – присъдена му е I награда на “Златният Орфей” през 1981 г. Слушателите на БНР се надпреварват да гласуват за него – често е първи в анкетата на “Музикална стълбица”. Получава признание и извън България, поне там, където тоталитарната идеология позволява – II награда на “Шлагерфестивал” в Дрезден през 1981 г. и II награда на фестивала в Хавана през 1982 г.

Васил Найденов, както сигурно вече сте забелязали, има доста прякори. Наричали са го дори “Казанчето”, защото правел един специфичен жест на сцената, като че ли дърпал невидимо казанче. Безспорно обаче най-известен е като Васко Кеца. Историята датира още от времето, когато бил пианист на “Тангра”. Качил се на сцената с легендарните китайски гуменки не за друго, а защото били удобни. От телевизията се хванали за главите как да снимат, за да не се види тази толкова екстравагантна подробност. Така или иначе, оттам тръгнал не само прякорът “Кеца”, но и цяла нова мода, която преминала дори държавните граници, за да достигне до братския Съветски съюз. Васко често е имал проблеми със сценичните си костюми. Копринено сако на едри цветя? Къси панталонки? Абсурд! Посред “Мелодия на годината” са го връщали да се преобува, защото пак носел... кецове. Твърде показателен е случаят с обицата с диамант, която си позволил да си купи след участието на Евровизия в Белгия. Не само си я купил, но и о!каква-наглост – сложил си я. В Белгия – никакъв проблем. В България – истински скандал! Последвало диво преследване да я свали тази обица. Нямало значение какво и как пее, само да не носел бижуто. Пял с разкопчан цип на сцената, бил подпалвач на Партийния дом и т. н. Куриози много. Днес изглеждат забавни, но навремето не е било така. Заради малко по-особен, с лесно разкопчаващ се цип, модел панталон или заради неволна грешка в пиротехниката и няколко пламнали завеси е можело лесно да станеш олицетворение на разврата и саботажа.

Тези случаи са само малка част от цялото, но са твърде показателни за патологията на тогавашната идеология. Чудовищна ограниченост, тесногръдие или – направо казано – малоумие на най-високо ниво. Не можеш да мръднеш без разрешение свише от Партията. Днес е точно обратното – слободия до шия. “Певица” може да излезе на сцената с напълно прозрачен панталон и без бельо. И никой нищо няма да каже. Промяната е наистина огромна. Вижте само как се е отразила. Днес визията е всичко. Музиката не означава нищо.

Последният голям хит в изпълнение на Васил Найденов (също като първия) е свързан с киното – песента “След края на света” (музика – Стефан Димитров, текст – Богдана Карадочева) към едноименния филм на Иван Ничев. Макар че от края на същата 1998 г. (за около две години) Васил Найденов, заедно с Богдана Карадочева, се изявява като автор и водещ на предаването за българска музика “Почти полунощ е...” по Нова Телевизия, той продължава да пее и да издава албуми. Не прекъсва връзката му със Седмото изкуство – така например в издадения през 2003 г. албум е включена песента “Едно море” към филма “Завръщане в Йерусалим” (отново на Иван Ничев), а година по-късно записва “Старата любов” за телевизионния сериал “Хотел България”. Васко Адаптацията се адаптира по свой собствен начин към новото време. Работи с млади групи като “Сленг” и “Акага”. Може би като един носталгичен порив към групарската му дейност през 70-те, но все пак – работи. Класически негови хитове звучат в нови аранжименти – хаос вариантът на “Телефонна любов” или хард-рок версията на “Рали” примерно се радват на голям успех. Но дует с поп фолк “певица” все още не е направил. И все още пее наживо, колкото и да е рисковано.

Последният албум на Васил Найденов излиза през 2006 г. Той се разпространява (тъжно!) само на музикалния пазар в Италия и включва (още по-тъжно!) песни на италиански и английски. Защо е тъжно ли? Защото това е едно своеобразно потвърждение, че днес, в ерата на поп фолка и всякакви други поп чудеса, вече няма изпълнители като Васил Найденов. Той самият споделя, че докато е бил в съвета по музика към Министерството на културата, са постъпили предложения за 11 денонощни фолк канала... Има ли смисъл да пиша повече?!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187779#187779






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 8477 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (19) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.