Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: III. Кристофър Мингс (статия) - Биография, История, Мореплаване, Пирати
Из пиратските хроники: III. Кристофър Мингс

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, сряда, 19 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Когато става въпрос за история на пиратството, това име определено не е сред най-известните. Затова избрах да започна серията си пиратски портрети именно с него. В историята на буканиерите от втората половина на XVII в. Кристофър Мингс – защитникът на Ямайка и пионерът на грандиозните буканиерски акции срещу испански пристанища – заема особено място, което незаслужено се пренебрегва.

Вляво: Карта на Карибския басейн, натисни за по-голям размер

Не се знае кога точно е дошъл на бял свят, но това най-вероятно е станало през 1620 г. някъде в Норфолк. През ранните си години се отличил като капитан във флота на Английската република по време на т. нар. Първа Англо-Холандска война (1652–54), която се водила в Европейски води. Вероятно по тази причина през 1655 г. му било поверено командването на фрегатата “Марстън Мур” – солиден за времето си, въоръжен с 52 оръдия, кораб – и през януари 1656 г. бил изпратен в Карибско море. Там служил първоначално като заместник командир на английската ескадра в Ямайка, а през февруари 1658 г. станал неин главнокомандващ, като основната му задача била защитата на острова от испански нападения.

Ямайка станала английско владение през 1655 г. и със своето отлично стратегическо местоположение във вътрешността на Карибско море била трън в очите на испанците. Англия по времето на Кромуел бързо оценила колко полезни могат да бъдат буканиерите не само за защитата на Ямайка, но и за нанасяне на всякакви злини на испанските владения в Новия свят. Скоро Порт Роял (който до 1660 г. носел името Кагуей) станал основната база на английските буканиери, които на драго сърце участвали в авантюрите на Мингс, стига да имало изобилна плячка. Тези дръзки разбойници по суша и вода били основният фактор, който в крайна сметка осигурил не само запазването на Ямайка, но и залеза на Испания като колониална сила. Войските и флотът на Английската република (или корона, малко по-късно) били далеч на заден план и тяхното участие било силно ограничено. Англия хитро се възползвала от мощта на буканиерите в Карибския басейн, като ги подкрепяла – явно или не, – когато имала нужда от тях в борбата срещу изконния католически враг – Испания.

През следващите около осем години (1658–65) Кристофър Мингс доказал на практика колко вярна е прочутата максима “най-добрата защита е нападението”. След като през 1658 г., със смесен отряд от войски на Републиката и буканиери, отблъснал едно малко испанско нашествие на Ямайка, той не си губил времето да строи укрепления, нито да прави морски блокади около острова, а направо се отправил към северното крайбрежие на Южна Америка – на борда на “Марстън Мур” и придружаван от няколко по-малки буканиерски кораба. В следващите две години, с благоволението на Парламента, Мингс плячкосвал на поразия испанските пристанища там, заграбил солидно количество богатства и хвърлил испанците в паника. Най-много му провървяло в Коро, малко градче в днешна Венецуела, където в ръцете му паднало испанско сребро на стойност четвърт милион британски лири. Опиянен от успеха, Мингс нарушил всички заповеди, като разделил плячката с екипажа си и буканиерите веднага. Когато се върнал на Ямайка, губернаторът побеснял и забравяйки легендарната учтивост на английския джентълмен го нарекъл “неуравновесен и неподходящ”. Мингс бил обвинен в незаконно присвояване (сякаш плячката била придобита по най-законния възможен начин) и изпратен в Англия, където го очаквал процес. За негово щастие личната му драма съвпаднала с тази на Англия – настъпила Реставрацията и със завръщането на монархията случаят бил потулен.

Кристофър Мингс явно е бил не само дързък разбойник, но и умел дипломат, защото бързо спечелил доверието на новия крал, Чарлс II, и през август 1662 г. отново бил на Ямайка, този път като капитан на екипирания с 40 топчета кралски военен кораб “Центурион”. Въпреки спокойните (като никога!) отношения между Англия и Испания, новият губернатор на острова, Лорд Уиндзор, си падал доста по атакуването на испански колонии. Това било, видите ли, част от секретна национална политика. Нещо повече – губернаторът освободил от служба всички остатъци от Републиканската армия в Ямайка, като по този начин обогатил редиците на буканиерите с не малко, добре обучени бивши войници. На Мингс точно това му трябвало и той съвсем не си губил времето. Само два месеца след завръщането си на Ямайка организирал първата в историята мащабна буканиерска операция, която в следващите 30 години щяла да бъде последвана от множество други.

Пристанището Сантяго де Куба се намирало в южната част на най-големия остров в Карибско море и било най-голяма голяма испанска база в опасна близост до Ямайка (виж картата). Затова през октомври 1662 г. Мингс, начело на 1300 (!) буканиери, се отправил точно натам. Слезли на сушата на няколко мили източно от целта и се отправили пеша към него. Испанският гарнизон превъзхождал по брой буканиерите и излязъл да ги посрещне пред града, но свирепото нападение на Мингс и компания го помело за отрицателно време. След като солидните градски укрепления били изравнени със земята, Мингс се завърнал в Порт Роял с цяла флотилия испански кораби, натъпкани до пръсване с плячка. Никой буканиерски капитан не бил посягал толкова дръзко на испанска собственост – с десант на цяла една малка войска, в състава на която имало множество бивши войници, оказали се от решаващо значение в битката пред стените на града.

Разгромът на Сантяго де Куба донесъл не малко слава на Кристофър Мингс, но той не бил от хората, които почивали на лаврите си. Още същата зима славният капитан обявил, че подготвя нова, още по-амбициозна експедиция. В Порт Роял започнали да се стичат буканиери отвсякъде, включително много французи и холандци. През февруари 1663 г. Мингс командвал 12 кораба с 1400 души на бордовете, които се отправили към една от испанските перли на Мексиканското крайбрежие – Кампече. Градът бил ограбен, буканиерите се върнали в Порт Роял с доста богата плячка, но по време на атаката Мингс бил ранен тежко. Трябвало да се върне в Англия, за да се възстанови напълно.

През това време на Ямайка бил назначен нов губернатор, който не бил голям почитател на грабежите в мирно време. След като се възстановил, Мингс предпочел да остане в Европа, където през 1665 г. бил повишен до вицеадмирал и взел дейно участие във Втората Англо-Холандска война (1665–67 г.). Година по-късно, през юни 1666-та, участвал в прочутата Четиридневна битка – една от най-дългите в морската история, – след която бил удостоен и с рицарско звание. Не можал обаче да му се порадва дълго, тъй като два месеца по-късно намерил смъртта си при поредното жестоко сражение с холандците.

Сър Кристофър Мингс несъмнено е един от най-успешните буканиерски капитани, които XVII в. познава. Изненадващо е, че неговото име, името на човека, направил кажи-речи революция в неофициалната каперска война в Карибския басейн, е толкова пренебрегвано. Почти през целия си живот той е бил преследван от успешни пиратски набези, богати плячки, военни триумфи и официални почести и кой знае докъде е щял да стигне, ако трите шестици на 1666-та година не са се били оказали фатални за него. Мнозина буканиери са тръгнали по неговите стъпки, но малцина са имали негови успехи. Но за тях – следващия път.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188643#188643






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4460 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (19) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.