Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: IV. Хенри Морган (статия) - Биография, История, Мореплаване, Пирати
Из пиратските хроники: IV. Хенри Морган

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, събота, 29 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Без никакво съмнение Хенри Морган е един от най-известните пирати на всички времена, а когато става въпрос за буканиери и XVII в. – той е безспорен лидер в класацията по легендарност. Никой друг от буканиерските капитани не е бил обвиван с повече легенди, както никой друг от тези дръзки и жестоки мъже не се е покрил с повече слава от него. Хенри Морган е останал в историята като сигурен защитник на Ямайка и истински терор за Испанска Америка – класически буканиер! Вероятно в детските си години сте чели чудесния роман “Адмирал Морган” на Чарлс Мун Бенет и той е разпалвал въображението ви към далечни, екзотични страни и жестоки, кървави битки из Карибския басейн. Романът е великолепна художествена измислица, основаваща се на историческа истина и макар че в него не липсват жестокости, образът на Морган (и буканиерите като цяло) е в голяма степен идеализиран. Аз ще се постарая да се придържам максимално близо до реалността, дори с риск да бъда отегчителен. Дали Морган заслужава своята неувяхваща слава и днес, повече от три века след смъртта си, или не – ще ви оставя лично да прецените.

Ранните години на прочутия пират са забулени в мъглата на времето. Малко неща се знаят със сигурност. Син на едър земевладелец, Морган се родил около 1635 г. в Уелс. Двайсетина години по-късно пристигнал на Ямайка, която още била в зората на британското си владичество. Участвал в някои от акциите на Мингс в края на 50-те и началото на 60-те години. Явно се е отличил в тях, защото през 1662 г. бил капитан на собствен каперски кораб. Малко по малко за Хенри Морган започвало да се говори все повече и повече. През 1664 г., заедно с други буканиерски капитани, дивял из крайбрежните испански градове на полуостров Юкатан, като дори предприел поход навътре в сушата и плячкосал местната столица Вилахермоса. На следващата година същата неприятна изненада сполетяла и Гренада – град, близо до съвременната столица на Никарагуа, Манагуа, –на който отдалечеността от Карибския бряг никак не помогнала.

Явно Хенри не ще да е бил от случайно семейство, защото след Реставрацията в Англия, чичо му бил назначен за вицегубернатор на Ямайка. След множеството набези Морган се завърнал там с достатъчно пари, за да си купи плантация и да се ожени за неговата дъщеря и своя братовчедка. Освен това, той и губернаторът, сър Томас Модифърт, станали доста гъсти. Това приятелство било от съществено значение, защото на колониалния шеф била подчинена не малка флота – 11 фрегати с 81 топа и 740 души екипаж, която се ръководела от Едуард Менсфийлд – и освен това, губернаторът имал всички права да издава каперски писма от името на Англия. Късметът на Морган проработил през 1666 г., когато Менсфийлд повел акция по завладяването на остров Каталина и повече не се върнал. Дали е успял да избяга от испански плен или е бил екзекутиран, не знае, но буканиерите избрали Морган за свой главен капитан. Той бързо-бързо бил произведен в чин адмирал и назначен за главнокомандващ флотата на Ямайка. В края на 60-те години на XVII в. Хенри Морган имал под свое командване стотици буканиери, ползвал се с благоволението на губернатора, и фактически бил най-могъщият човек в столицата Порт Роял. Нека сега да се пренесем за малко в онова диво време и място, да се опитаме да почувстваме неговата атмосфера...

Порт Роял по онова време бил Дивият Запад на Карибско море. Макар че градът официално бил столица на британска колония, практически той бил оставен изцяло във властта на буканиерите – “по-голямата част от населението се състоеше от пирати, главорези, курви и някои от най-отвратителните хора на света” тъжно се изповядва един свещеник, който имал нещастието да го посети. Тесните и мръсни улички били претъпкани с кръчми, бардаци, игрални домове и таверни, а пазарите и складовете му предлагали идеален черен пазар за огромната плячка, която идвала от буканиерските експедиции – град, в който мръсотията процъфтявала във всичките си форми, “Содом на Новия свят”, както красноречиво го описал един съвременник. Кръчмари, проститутки и мошеници се надпреварвали да отърват буканиерите от поредната плячка колкото е възможно по-бързо. Сбивания между отделни групи пирати също се случвали доста често, а едва ли е било рядкост да се спънеш на улицата в нечий труп със забит в него нож. В онези години Порт Роял представлявал 6000 души от най-мръсната човешка утайка, която можете да си представите.

Губернаторът Модифърт много добре съзнавал каква сила има под ръка на острова и се стремял да я използва по възможно най-добрия начин. През януари 1668 г. той връчил на Морган каперско писмо за атака на испанските владения в Куба. Хенри само това и чакал – събрал 10 кораба и 500 души екипаж (половината от тях французи) и надул ветрилата. Хавана била твърде голям залък за буканиерите, затова слезли на сушата в Западна Куба продължили към Пуерто Принчипе. Испанците обаче някак били разбрали за приближаваща опасност и опразнили града навреме, като оставили само една малка войскова част. Тя била пометена от буканиерите, разбира се, но плячката била твърде малка, а разочарованието им толкова голямо, че довело до избухването на спор. В крайна сметка французите отплавали огорчени у дома, при което, според легендата, Морган произнесъл прочутите си думи “Колкото по-малко останем, толкова повече ще има за всеки от нас”. Както станало известно по-късно, той не само бил на “ти” с математиката, но се оказал и абсолютно прав.

Хенри Морган не бил човекът, който една скромна плячка и банда френски сополанковци могат да обезсърчат. Вместо връщане у дома, той предложил да се насочат към Панамския провлак и да атакуват Порто Бело – доста дръзко начинание, защото това било едно от най-добре богатите испански пристанища. След като преди малко по-малко от век Френсис Дрейк го бил подпалил, испанците си били взели поука и го укрепили солидно. Макар че Морган имал шпиони, от които знаел, че укрепленията на Порто Бело – три форта (castellanos на испански) – не са толкова непревземаеми, колкото изглеждат, неговото атакуване си оставало рискована задача.

През юли 1668 г. Морган и хората му вече били край Панамския провлак. Пуснали котва на известно разстояние, след което се придвижили с канута и после пеша до южната страна на Порто Бело. Външният форт и градът били превзети със светкавично и експлозивно (буквално!) нападение. При щурмуването на втория форт Морган използвал една твърде необичайна тактика, която му спечелила жестока слава – той и хората му се прикривали зад човешки щит, съставен главно от пленени испански монаси и монахини. Макар че испанците стреляли на поразия в собствените си Божи служители, скоро и вторият форт бил в ръцете на буканиерите, а гарнизонът му – изклан. Неговото превземане е описано подробно в прочутата книга “Американските буканиери” на холандския хирург Александър Ексквемелин, която излязла на английски 15 години след описаните събития, когато Морган отдавна бил скъсал с буканиерството. Той веднага дал под съд автора и спечелил делото, но писанията на холандеца най-вероятно отговарят на истината. Третият форт се предал без бой, след което буканиерите един месец безчинствали из града, докато губернаторът на Панама не им платил солиден откуп, за да го напуснат. Чак тогава натоварените с плячка пирати отпрашили към Порт Роял.

Хенри Морган бил на гребена на вълната и сърфирал доста умело по нея. Само няколко месеца по-късно вече подготвял нова експедиция, която трябвало да порази Картагена – безобразно богато испанско пристанище по Северното крайбрежие на Южна Америка. Силно доказателство за влиянието и авторитетът на Морган е фактът, че през октомври под негово командване отново се стичали френските контета от Тортуга, а Модифърт му дал назаем собствения си кораб – “Оксфорд”, достоен член на Кралския флот. Никак не му провървяло на този кораб обаче. На него Морган свикал военен съвет за обсъждане на експедицията, страстите на буканиерския купон се поразгорещили, стигнало се мускетни изстрели и един от тях попаднал право в барутния погреб. Както си стоял на котва, бъдещият флагмански кораб хвръкнал във въздуха. Като по чудо Морган и останалите капитани останали живи. Лош старт, но на Хенри и през ум не му минало да отменя експедицията. Само сменил целта. Сега тя била Маракайбо – романтично градче, обещаващо добра плячка, разположено край тесен пролив, водещ навътре към голяма лагуна.

Зимата на 1668–69 г. Морган и буканиерите му прекарали в ограбване на Маракайбо и околностите му, като понякога навлизали доста навътре в лагуната и сушата, тъй като много жители били избягали натам при вестта за приближаващите пирати. Близкото градче Гибралтар също не било пощадено тяхната жестокост. Всеки заловен испанец бил измъчван докато Инквизицията не му се сторела Рая небесен и не си изпеел къде е скрил всичко що-годе ценно. На връщане към открито море пътят на буканиерите бил преграден – в протока ги чакала мощна испанска ескадра, която имала твърдото намерение да им види сметката. В тази битка Морган се проявил като великолепен тактик и в морския бой, използвайки т. нар. брандер – натъпкан с всякакви леснозапалими и взривоопасни материали кораб, имащ за цел да подпали и взриви вражеските при досега си с тях, – който се оказал пагубен за испанския флагман. Битката била жестока, но в крайна сметка испанците били разбити и буканиерите надули ветрилата към Порт Роял.

След завръщането си на Ямайка Морган си дал около година почивка, през която въртял далавери с недвижимо имущество и увеличавал владенията си на острова. Ала дълго на едно място не го свъртало. Към края на 1670 г. предложил на губернатора експедиция към Панама. Доста сериозна задача наистина, защото градът се намирал на Тихоокеанското крайбрежие на Панамския провлак и до него водел тежък поход през джунглата. Модифърт се съгласил и през декември 1670 г. Морган предприел най-мащабната кампания в живота си. Макар че той винаги бил на принципа “като ще е гарга, рошава да е”, този път командвал около 1200 буканиери и доста голяма флота (броят на корабите в нея е доста спорен, но ще да са били поне трийсетина). Цялата операция била отлично замислена и стратегически изпипана, но в нея имало един проблем. Един, ама голям!

Малко преди буканиерите да отплават бил подписан Мадридският мирен договор между Англия и Франция, който правел предстоящото каперско плаване чиста пиратска авантюра. И Модифърт, и Морган по всяка вероятност отлично са знаели това, но то не ги е спряло. Защо? Въпросът не е чак толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед, а е и доста спорен исторически, но това не ни пречи малко да си раздвижим умовете над някои хипотези. И двамата са знаели, че официалното пиратство ще има отрицателни последици за тях, но също така и двамата са били интелигентни мъже и вероятно са могли да предвидят, че те съвсем няма да са фатални. Английската корона вероятно никога официално не е толерирала пиратството срещу испанските владения в Новия свят, но винаги умело го е подкрепяла задкулисно. В интерес на истината, прочутите каперски писма никога не са били от кой знае колко голямо значение, защото колкото и да са придавали легален характер на едно пиратско нападение, то все пак си е оставало чиста проба разбойничество. Много по-важно е било, че колониалните губернатори (Модифърт на Ямайка в частност) са подкрепяли неофициално буканиерите, като са им осигурявали сигурни пристанища, пазар за плячката, екипировка и какво ли още не, макар че може би не са имали голям избор. Мадридският договор от 1670 г. слага началото на края на буканиерството на Ямайка, което продължило със затихващи темпове само още едно десетилетие – до 1681 г., когато там бил приет официален закон срещу пиратството. Когато Англия била в мирни отношения със своите врагове, всяка подкрепа на пиратството от губернаторите се третирала като престъпление и макар че никой не преследвал особено усърдно буканиерите, никой не им осигурявал и убежище, още по-малко пък оперативна база. Подобни действия от страна на колониалните управници, Британската корона ликвидирала веднага, освен ако не искала обявяване на война от страна на Испания.

А сега да оставим политиката и дипломацията на мира и да се върнем към Хенри Морган, когото зарязахме на път за Панамския провлак начело на флота с 1200 свирепи люде на борда. Прочутият буканиерски капитан отново действал много умело тактически. Първо изпратил една банда главорези, под командването на един от най-верните си хора – лейтенант Бредли – да превземат крепостта Сан Лоренцо на река Чагре. Един Господ знае как, но испанците знаели за нападението и гарнизонът бил подсилен. Буканиерите не успели с изненадата и се наложило да щурмуват крепостта цели пет пъти, докато накрая им паднала в ръцете. Усилията обаче си заслужавали, защото така останалите буканиери могли да преминат по-голяма част от провлака на канута по река Чагре – лесно и почти безпроблемно. Истински военен стратег, Морган направил дори нещо повече – изпратил подобни челни отряди да обезвредят и други испански крепости по пътя, като Гуаябал и Вента де Крусес например. Последните девет дни от похода обаче, поради твърде силното речно течение, трябвало да бъдат изминати по суша, което никак не било лесна работа. Буканиерите напредвали през почти девствените панамски джунгли под постоянната заплаха на засади от индианци или испанци, почти без храна и вода, но в крайна сметка достигнали бреговете на Тихия океан и стените на Панама с бодър дух, жадни не толкова за вода, колкото за решителна среща с испанците. Често трудностите на тази последна част от похода фантастично се драматизират.

На 28 януари 1671 г. се състояло едно от най-известните сражения между испанци и буканиери на сушата – битката за Панама. На около миля пред града испанският главнокомандващ, Хуан Перес Гусмбн, бил събрал солидно опълчение, което наброявало 1200 души пехота, строени в шест редици, като фланговете били подсилени и от кавалерия – по 200 конници от двете страни. Испанецът имал и таен план. Зад пехотата бил разположил голямо стадо добитък, който имал намерението да пусне непосредствено преди сблъсъка и да всее паника сред буканиерите. Откровено глупав план – да пуснеш добитък срещу бивши ловци на подивели животни и отлични стрелци – който едва ли би успял, макар че до неговото осъществяване така и не се стигнало. Морган имал на разположение около 1200 буканиери, които разделил на три части. Съществена роля изиграло командваното от “летящия” холандец Лорънс Принс ляво крило. Той помел десния фланг на противника, завладял един малък хълм и изкарал акъла на испанците, включително и на хората, които се грижели за добитъка. В крайна сметка добичетата причинили в испанските редици хаоса, който по план трябвало да бъде предназначен за буканиерите. Последвало едновременно нападение на Принс от хълма и останалата част от хората на Морган, което се оказало фатално за испанците. Те се оттеглили панически, оставяйки на полето между 400 и 500 свои сънародници – убити или ранени. По онова време 1000–1500 души си били истинска армия за Карибско море, а дори и според Европейските мащаби сражението не може да мине за обикновена престрелка. Самите буканиери на Морган напредвали с “биене на барани и развети знамена” (Ексквемелин), като напомняли много повече на редовна войска, отколкото на пиратска шайка. Те били обучени, вероятно от многото бивши войници сред тях, да се сражават по армейски и макар че строгата военна дисциплина им липсвала, отличните им мускетни залпове и тактическата находчивост превъзхождали всичко, което испанците можели да предложат по онова време. Като се прибави жаждата за плячка и харизмата на един предводител като Морган, можем да си представим доста добре каква сила са представлявали буканиерите.

След като испанската армия била разбита, градът станал лесна плячка. Буканиерите грабели богатства, убивали невинни и изнасилвали жени както обикновено. Въобще не ги било еня за Мадридския договор, според който между Англия и Испания царял мир – месец февруари бил посветен на върло пиянство и безбожно безчинстване из Панама. Предупредени за предстоящото нападение, повечето испанци били офейкали заедно със скъпоценностите си. Всички, които имали глупостта да останат, били жестоко измъчвани от буканиерите, за да издадат скривалищата си. Въпреки това, пиратите се завърнали на корабите си с малко плячка, особено като се има предвид, че тя трябвало да се раздели между хиляда човека. Опустошаването на Панама през 1671 г., независимо от скромната финансова далавера, останало в историята като един от най-успешните удари на буканиерите срещу испанските владения в Новия свят.

Това била последната голяма експедиция на Хенри Морган. Политическите и дипломатически игрички, за които споменах малко по-рано, слагали край на Ямайка като рай за буканиерите. Има-няма година след Панамската одисея Модифърт бил призован в Лондон, за да отговаря по обвиненията на испанския посланик. (Първоначално хвърлен в Тауър, по-късно той бил освободен без Короната да го обвини в каквото и да било.) По нареждане на новия губернатор, през април 1672 г. Морган бил арестуван и пратен в Англия. Дали буканиерът имал влиятелни приятели, личен чар и дипломатически усет или това била целенасочена държавна политика (или всичко това накуп?), едва ли някога ще разберем със сигурност, но Морган не само никога не отишъл в затвора, ами дори издействал новият губернатор на Ямайка да изхвърчи от поста си. Нещо повече – Морган бил удостоен с рицарско звание и през 1674 г. вече бил вицегубернатор на Ямайка!

Вляво: Карта на Карибския басейн, натисни за по-голям размер

Между 1674 и 1682 г., цели осем години, Хенри Морган служил като колониален администратор, но никога вече не се върнал към буканиерството. През тези години Порт Роял вече не бил Меката на буканиерите, както преди десет години. За каперски писма, черен пазар пласиране на плячка и сигурни пристанища пиратите вече не можели да разчитат на Ямайка. Тъй като по онова време нямало фашизъм, Морган станал борец против пиратството, нищо че до вчера бил най-върлият пират из Карибите. Посъветвал старите си приятели да зарязват пиратския занаят и да се отдават на мирно съществуване в някоя плантация докато е време, че иначе лошо им се пишело. Открито заявявал, че преследва и праща в затвора всички пирати, но надали особено старателно го е правел наистина. Дори и след 1682 г. Морган бил заможен земевладелец и влиятелна фигура на Ямайка. Последните си години прекарал с разрушено здраве, причина за което по всяка вероятност била колосалната злоупотреба с алкохол. Сър Хенри Морган, един от най-големите пирати на всички времена, починал спокойно в леглото си на 25 август 1688 г. Погребали го в Порт Роял с военни почести. Четири години по-късно, Божие наказание казват някои, градът бил разтърсен от страхотно земетресение, при което голяма част от него потънала в морето, включително и църквата, където спял вечния си сън прочутия пират.

Хенри Морган е образец на Карибската мечта през XVII в. Впечатляващо е не толкова, че е стигнал от жестоки безчинства до благородническа титла (по онова време това са били двете страни на една и съща монета), макар че по-всяка вероятност, освен солидните му връзки из висшето общество, тази удивителна трансформация се е дължала и на личните му качества. Далеч по-забележителното в Морган е едно неповторимо съчетание на безскрупулен пират, блестящ военен стратег, хитър бизнесмен, умел дипломат и колониален администратор, което не се наблюдава при никой друг от съвременниците му буканиери. Предполагам, че именно тази творческа универсалност прави Хенри Морган легендарен и популярен дори днес – 319 години след смъртта му. Името му се среща къде ли не и едва ли е изненада за някого, че на него е кръстена и марка ром. Така че, да пийнем по чашка “Капитан Морган”, а?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=189660#189660






Допадна ли ви този материал? (9) (0) 7413 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (19) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.