Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Краят на сагата (статия) - Творчество
Краят на сагата

Автор: Милена Русчуклиева, понеделник, 01 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В тронната зала на Замъка-с-кулата-с-ветропоказателя-във-формата-на-санбернарско-куче-отгоре в столицата на Великото от Седемнайсетте кралства1 влетя един пратеник и задъхано извика:
- Милейди! Войските на Господаря на Смъртта са...
- Какво има? - попита Владетелката Ардиен без дори да си свали краката от подлакътника на трона. - И колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш милейди!
- Добре, о... - пратеникът извади неколкократно сгънато листче от джоба си и зачете с леко запъване - О, най-велика от великите, най-прекрасна сред прекрасните, светлина в беззвездната нощ, слънце...
- Ясно, схванах идеята, няма нужда да се подмазваш... - прекъсна го Владетелката, след като напъха една палачинка в устата си. - Кажи какво толкова е станало сега.
- Как какво, бе? - за момент забрави добрите си маниери пратеникът- Войските на Господаря на Смъртта ни нападнаха. А тъй като Вие разпуснахте стражата за да спестите пари за огърлицата от диаманти, златните огледала и ново кухненско обзавеждане...
-Ама огърлицата е страхотна, нали? - Владетелката разсеяно докосна висящото на врата й бижу.
-ДА, НО СЕГА ВОЙСКИТЕ СА ПРЕД ПОРТИТЕ НА ЗАМЪКА! - извика пратеникът, излязъл от кожата си от яд.
-Наистина? Странно, доскоро бяхме съюзници... Обаче, какво да ти кажа - мъже! Въобще не бива да им се вярва. - заключи Владетелката.
- Никога не съм ги разбирала! - добави Първата Съветничка, а Втората Съветничка, Ковчежничката и Началничката на Стражата усърдно закимаха с глави в знак на съгласие.
Пратеникът тъкмо се канеше да изрази дълго таените си чуства към Владетелката Ардиен, Първата Съветничка, Втората Съветничка, Ковчежничката и Началничката на Стражата (с други думи да ги наругае като каруцар), когато се дочу тропот. По врата се посипаха могъщи удари и тя се откърти от пантите си. В залата влезе ужасяващо същество- получовек, полувампир, а с него нахлу и дъх на кръв,смърт и ужас. Съществото се усмихна, така че се откриха заострените му зъби, погледна Владетелката право в очите и каза:
- Познай кой ще дойде на вечеря...
Владетелката Ардиен пребледня. Кръвта бавно се отцеди от лицето й и побелелите й устни едва се отвориха:
- Не! Само не леля Реджайна!
Вампирът видимо се обърка за момент:
- К'ва леля изкопа... - той явно се съвзе, защото овладя гласа си и продължи със звученето на кръстоска между стара църковна камбана и валдхорна- Господарят на Смъртта ще е тук преди да падне мрак.
- А, хубаво, но ако не яде свинско да знае, че няма да готвим за него отделно и ще трябва да кара на сандвичи...
Вампирът обаче реши да изясни нещата докрай:
- Властелинът на ужаса, могъщият Господар на Смъртта ще бъде тук довечера. - гласът му вече определено звучеше като кръстоска между погребална камбана и рог в разгара на бой. Зъбите му се оголиха и заострените им краища блеснаха. От ъгъла на устните му се спусна струйка кръв.
Владетелката Ардиен вдигна глава от закопчалката на гривната, с която се мъчеше през последните пет минути и го погледна:
- Хубаво, щом така казваш, ти вярвам...Стига да не води леля Реджайна със себе си...
Лицето на вампира почервеня, така че струйката кръв придоби доста блед отенък в сравнение с кожата му.
- Ама Господарят на Смъртта... - гласът му прозвуча като предсмъртен вопъл, след което се пречупи - Не мога! Не съм виновен, че не мога! - изхлипа той .- Татко ми казваше, че съм неудачник и не мога и невротичен заек да изплаша, обаче мама и нейните амбиции... Дори когато нося съобщение за края_на_света_такъв_какъвто_го_познаваме не ми обръщат внимание...
Една кървава сълза се отрони от окото му, но той бързо я изтри.
- Спокойно- потупа го владетелката по рамото - просто им знам номерата, не че теб не те бива. На предишния ми рожден ден изпратиха елф стриптизьор, та и сега очакавах нещо подобно... Но иначе номерът с кръвта беше много хитър..
Лицето на вампира бавно възвърна нормалния си восъчен цвят.
-Елф стриптизьор, викаш? - владетелката Ардиен въодушевено кимна с глава. - Един такъв рус и дългокос и с татуировка "Галадриел" на рамото? - тя отново кимна. - Значи вероятно е същият, когото убих в предверието...
- А, елиминираме конкуренцията по най-бързия начин, значи? Ама нямаше нужда, имате съвсем различен стил на работа... А ти няма ли да се събличаш вече, между другото?
- Нека само да повторя, - прекъсна я вампирът - че Господарят на смъртта нападна страната ти и ще е тук до довечера...
- Ти май не се шегуваш, а? - гласът на владетелката звучеше разколебано.
- Не.
- И не ме премяташ?
- Въобще.
- И си сигурен, че е така? Защото ако не е, това което ще направя ще изглежда много глупаво.
- СИГУРЕН СЪМ!!!
- Добре де, просто питам! - раздразнено го погледна владетелката. - Е, щом си сигурен...
Тя внезапно хвърли подноса с палачинки по него и докато той с погнуса изтриваше течния шоколад от лицето си, Ардиен претича покрай него изчезна през една от вратите. Вампирът се спусна след нея, озовавайки се в дълъг коридор. Ардиен хвърли един поглед назад и се затича с всички сили към края на коридора (тоест вече тичаше едва два пъти по-бавно от него2). Краката й натежаха като олово, но тя продължи напред. Макар да беше доста по-бавна от него, тя познаваше замъка значително по-добре и успя да го избягва повече от час. Накрая обаче влезе в една стая, чийто изход се оказа препречен от складираните там стари кухненски мебели. Владетелката Ардиен опря гръб в казан изрисуван с мотиви от оркската митология и заплашително протегна напред един нож и вилица.
Вампирът влетя вътре задъхано.
- Сега какво, ще ме ядеш ли? - погледна той смаяно ножа и вилицата в ръцете й. - Да му се не види, после вампирите били нехуманни...
- А ти... такова... ще ме убиваш ли?
- Всъщност не... имах време да си помисля, докато те гонех и реших, че не съм удовлетворен от условията на труд при Господаря на Смъртта. Подтискаща работна атмосфера, нали разбираш. Та смятам да напусна.
- Ам, а тогава защо ме гони през последния час и половина, бе? - тя ядосано замахна към него с вилицата.
- Само исках да ти кажа, че няма да те убивам... - вампирът й хвърли поглед, изразяващ наранено достойнство и несправедливо опетнена невинност, но в отговор тя само стисна вилицата по-здраво. - Да не се притесняваш.
Ардиен го изгледа унищожително и промърмори:
- Мъже... Шовин... ъъъ... няма значение. - спря се тя по средата на фразата.
- Ама не, кажи си...
- Като ти казвам, че няма значение...
- Ама аз съм съвсем съгласен, не се притеснявай... Права си, че са шовинистични мъжки свине.
Владетелката Ардиен го зяпна.
- Всичко, което искат е плътта ти. - продължи с плам вампирът. - Ние вампирите, сме далеч по-благородни, искаме само кръвта...
Владетелката прехвърли разговора към по-практични теми:
- Сега, след като ще така и така ще дезертираш, не искаш ли да ми помогнеш?
- Не дезертирам, напускам без предизвестие.- възпротиви се вампирът.
- Все едно, пак ще те заколят, ако те хванат... или ще те набучат на кол... или ще те изкормят със сребърна кама...или... - тя замислено триеше ножа за риба с ръкава си.
- Добре, схванах, кажи какво да правя.
- Като начало ще си взема два куфара дрехи, а ти ще ги носиш.
- Няма начин да избягаш от замъка. Войските са го обградили отвсякъде. И не го казвам, защото ме мързи да нося куфарите. - отсече вампирът, макар да гледаше с ужас двата внезапно появили се отнякъде сандъка с размерите на ковчега, в който той спеше като малък.
- Взимай куфарите и тръгвай, Вампи...
- Трансилдариус -обидено я поправи вамирът. - Евентуално Тран. И не виждам къде можем да отидем...
- Аз ще се погрижа за транспорта. - Ардиен бързо се заизкачва по витите стълби на една от кулите. На върха й почука на изрисуваната със златни звезди врата.
- Доказвай си музикалния слух по някакъв друг начин, а не като тактуваш по врата ми, а? - дочу се ядосан женски глас отвътре. Вратата се отвори и се показа млада жена с островърха шапка със звезди. - А... извинете, милейди, мислех, че е обслужване по стаите...
Владетелката Ардиен махна с ръка нетърпеливо и прекъсна извиненията й.
- Готов ли е?- делово попита тя.
- Ами зависи за кога го искате... - младата магьосница придоби много омърлушен вид. Човек имаше чуството, че дори звездите на шапката й започнаха да се превръщат в черни дупки.
- За сега! Нямам намерение да чакам докато някой симпатяга от армията на Господаря на Смъртта ми види сметката и ме присъедини към клуба на веселите зомбита и вампирите бруталисти!
- Вампирите букинисти - обидено я поправи Тран. - Ние сме литературен клуб признат в Седемнайсетте кралства и дори...
- Клубът на вампирите биатлонисти - натърти Владетелката - или всеки друг клуб на неживи грубо не ме привлича поради някои очевидни критерии за членство, като да си преживял собствената си смърт например. Та, къде ми е драконът, Дейра?
- Нашите магьосници за пръв път в Седемнайсетте кралства опитомиха бебе дракон и започнаха да го обучават още от малък. - обясни тя на вампира с тон на учителка в килийно училище, просветляваща младите умове за гениалното доказателство на брат Игнасиус, че земята е плоска.
- Насам, милейди. - с внезапно спаднал глас ги подкани Дейра.
Групата се изкачи по още няколко вити стълби и достигна обширно помещение под покрива на кулата. Беше голяма стая с висок таван и обзавеждане, което сякаш беше събирано от останките на опожарени къщи - покрити със сажди столове, овъглени маси и дори една черна дъска с изгорял горен край. А в средата му се мъдреше нещо, което всеки по-здравомислещ човек просто би се отказал да вижда. По-точно огромен зелен дракон с лилава панделка на врата и сини терлички. Ангорски зелен дракон, между другото.
Владетелката го огледа и заяви, че ако му се махнат цветните акценти ще става.
- Добре ли лети? - поинтересува се тя.
- Ами всъщност не особено...
- Е, ще преживеем и ако подхвръква неравномерно. - великодушно махна с ръка Ардиен.
- Не особено, в смисъл че въобще не може да лети. - направи необходимо уточнение магьосницата.
- А? Ммм?!?!? И на какво, в името на всички богини, го учи в последните две години?
- Ами, нали разбирате, милейди, още сме на азбуката. Засега едва срича.
- Не, какво в заповедите ми да го научиш да лети, не ти е станало ясно? Да лети. Л-Е-Т-И. А не да чете, пише или бродира гоблени!!! - възмутено изкрещя Владетелката.
- Ами аз точно това се опитвам да го науча. - поясни Дейра - По книжка. Обаче първо трябва да го науча да чете.
Владетелката се замисли и тъй като не успя да открие пукнатини в тази логика, просто сви рамене объркано. После седна на земята и впери поглед в лилавата панделка на дракона. Явно намираше заниманието за много интересно, тъй като му отдели следващите петнадесет минути. Драконът от своя страна очевидно се притесни, тъй като взе да се върти на място и да издиша искри.
- Не искам да те прекъсвам, но мисля, че забелязаха дима от последния път, когато драконът кихна. Или войниците са тръгнали на познавателна обиколка из замъка, не знам. Въпросът е, че току-що влязоха във кулата. - наруши мълчанието Тран, поглеждайки през прозореца.
- Аха... значи ще се мре. - отбеляза Ардиен с безразличие. - Клубът на веселите зомбита може и да не е толкова лош.
- Напротив, играят кегли с главите си, къпят се в солна киселина и танцуват ориенталски танци.
Последното явно успя да посвести Владетелката, тъй като тя отмести поглед от панделката и го заби в левия заден терлик на дракона.
- Не, тук ли ще стоим докато дойдат и ни хванат по бели гащи? -настоя вампирът. - И сини терлици...
Като доказателство за това по стълбите се понесоха стъпки и някой се опита да отвори вратата.
- Все едно не можем да им избягаме достатъчно бързо, защо въобще да се морим?
Върху вратата се стовари още един удар.
- Всъщност, милейди, аз мога да ги задържа - намеси се младата магьосница.
- Не прави глупости, Дейра, - възпротиви се Ардиен - последния път когато опита обезоръжаващо заклинание, увяхнаха всички дръвчета в околността, а когато се опита да прокълнеш граф Бартаниел, той набързо стана херцог Бартаниел...
- О, няма да правя магии - успокои я Дейра - само ще им покажем колко добре усвоява азбуката Арчи. Хайде, оттук ще минете по аварийното стълбище
Магьосницата ги изблъска през една врата, преди да са успели да осмислят думите й. Последното което видяха беше как Арчи подхвана "Ей, Би, Си, Ди, И, Еф, Джи...", при което половината стая лумна в пламъци. Някъде около средата на стълбището Арчи стигна до "Кю" и се запъна, след което радостно продължи с "Ар" и огромен взрив. Стълбите се се осветиха от червените отблясъци на огъня, обхващащ горния им край. Двамата се затичаха надолу, докато огънят ги следваше по петите. Внезапно зад един завой се показа масивна желязна врата. Ардиен я отвори и се озоваха в нещо близко до абсолютната тъмнина. Разнесе се звук на дрънчащ по пода метал, ругатня, счупено стъкло, ругатня, нещо търкалящо се по пода, ругатня, чаткане на кремък и в крайна сметка се показа Ардиен със запалена факла.
- Май на това му викат ирония, - отбеляза тя - да бягаш от огън, а после да си изпочупиш кокалите за да намериш нещо с което да запалиш друг огън, дяволите го взели и проклетия кремък, кой тъпанар го беше сложил на дъното, да...
- Да, а къде се намираме? - прекъсна я вампирът преди да се е увлякла пак.
- Това е една от избите. Най-малката всъщност, но в нея държим най-доброто вино. Ей онова там - тя посочи към няколко реда бутилки на рафт в дъното. - е затворено преди повече от сто години за коронацията на следващата кралица. До него има едно на малко по-малко от сто години, което ще бъде отворено на коронацията на по-следващата кралица и т.н.
- Аха, а къде е изходът? - огледа се вампирът.
- Където и входът, защо?
- Тоест това, през което минахме беше единственият изход? - вампирът отново беше придобил неестетвено розов цвят.
- Да, какво толкова?
- Ами нищо, просто докато ти ровеше за огънче останките от кулата се срутиха върху него...
" Ами нищо, просто докато ти ровеше за огънче останките от кулата се срутиха върху единственият изход" е фразата, която може да скапе напълно всяка необуздана бохемска забава. В този случай нямаше какво толкова да се скапва и просто и двамата се проснаха на земята и безнадеждно се загледаха в две различни точки. След около половин час Ардиен, чиято точка на втренчване беше вътрешна за рафта с бутилките бавно стана измъкна една бутилка за коронацията на дъщеря си и като прецени, че едва ли нещата ще опрат до дъщери, я отвори и отпи една дълга глътка. Трансилдариус я проследи с жаден поглед. Тя му предложи, но той отказа.
- Не това ми трябва, то не би могло да утоли жаждата ми.
- Някъде тук има и бъчонка с бира, ако предпочиташ.
- Не ме разбра, трябва ми кръв. Имам нужда от нея. - Ардиен внезпно изтрезня и потрепери. Не от студ. - И имам намерение да си я набавя.
Вампирът протегна ръка и тя се дръпна колкото се може по-назад, но гърба й опря в стената. Очите му светнаха, той оголи заострените си зъби и ги заби във вената. На собствената си ръка.
- О, ти пиеш собств... така де, чудесно, всъщност. - Ардиен се усмихна сконфузено.
Тран вдигна глава от китката си и обърса струйка кръв от ъгъла на устата си.
- Ти да не помисли, че ще пия от твоята?
- Не... не точно... почти не точно... нали разбираш. - объркано завърши тя.
- Не, за какъв ме мислиш? - възмути се той. - Не бих пил непроверена кръв. Ще взема да пипна някоя болест без дори да си е струвало.
Владетелката Ардиен засрамено надигна бутилката.
Няколко часа по-късно тя тъкмо довършваше предпоследната бутилка вино предвидено за коронацията на пра-правнучка й, когато Тран внезапно я попита нещо.
- Къво викас? - отзова се дружелюбно тя. - Говри ми по-шилно. Ти увашаваш ли ма мен, в крайна шметка, а?
- Питам нормално ли е да имате библиотеки в избите си?
- Ми не, ма шо питас?
- Там има една библиотека. Точно между голямата бъчва с бира чувалите със сухари. Трябва да има някаква причина да е там.
- Ми, шигурно за да могат виночерпичите... виношерпицисите... винушч... бе, сешаш се, момчетата дет носят виното да си шетът докат нямат работа...
- Не, все пак мисля, че това има някакво друго предназначение - настоя Тран.
- Моше и хрозтобрачите... хрозобераши... тези дет берат хроздето да са си взимали книжки от нея, имаше ли овощарски книхки?
Вампирът усети че така няма да се разберат и изля последната бутилка с вино върху главата й, а после я разтръска здраво:
- Ако се наложи ще ти пусна и кръв за да изтрезнееш! Ела да видиш проклетата библиотека, има нещо в нея.
При тази заплаха Ардиен поизтрезня и тръгна след него, макар и леко зигзагообразно. Наистина по средата между бъчва и камара с чували се извисяваше голяма дърворезбована библиотека пълна с подвързани в кожа книги.
- Хм, може и да има нещо в това. - призна Ардиен. - Например в някоя от книгите да има някакви заклинания, или знам ли... Викам да започнем с тази, вижда ми се обещаваща - тя посочи към книга със заглавие "За загубилите надежда за изход".
Вампирът я извади от мястото й и внезапно се разнесе скърцащ шум и рафтът с книги се отмести, откривайки началото на тесен проход3.
- Ха, намерихме изход! Велики сме! - окрилена от внезапно подобрилите се перспективи и въздействието на най-добрите вина в кралството, Ардиен се затича по коридора. Тран я последва. Пътят криволичеше, слизаше и се изкачваше. На няколко пъти дори видяха врати, но бяха заключени.
- Хей, тази е отключена! - радостно викна тя, натискайки поредната брава. Блъсна вратата и влезе в обляната в светлина стая.
В първия момент слънцето я заслепи. Потърка очи с ръце и се огледа, след което извика ужасено. Намираше се в тронната зала, при това точно между двама генерали от армията на Господаря на смъртта. В следващия момент те извикаха радостно. Единият бързо хвана ръцете й и ги изви зад гърба.
- Господарю, заловихме Владетелката! - провикна се той.
- С общи усилия! - добави другият, светкавично хващайки я за рамото.
Господарят на Смъртта стана от трона и се приближи.
- Крайно време беше. С това вече страната ще е изцяло под мой контрол. - гласът му звучеше като погребална камбана.
- Нали бяхме съюзници, бе хамелеон недорасъл? - Ардиен се дърпаше и риташе вбесено.
- Политическата сиуация изискваше да преразгледам това си решение. - изгърмя гласът му.
- Ти гадно, нечестно, долно, шовинистично прасе такова! - изрази политическо мотивираното си мнение тя.
Безпомощната й ярост предизвика весело оживление в редиците на висшите военни.
- Предизвикай го на двубой, няма право да ти откаже. - всички се обърнаха към гласа. Тран стоеше до вратата. - Ако се побои да се дуелира с теб, автоматично ще го считат за недостоен да носи титлата Господар на Смъртта, защото се страхува от самата смърт.
- Ха, колко забавно, ще се бием ли? - Владетелката се освободи с рязко движение от ръцете на изумените войници и се усмихна на вампира. - Добре че имаше кой да ме светне за прекрасните ви обичаи.
Господарят на Смъртта колебливо извади меча от ножницата си, а Тран й метна друг. Воините се отдалечиха, образувайки широк кръг около двамата съперници. Ардиен вдигна меча и го протегна пред себе си. Господарят на Смъртта застана в бойна поза и двамата замръзнаха, а мускулите им бяха напрегнати докрай, готови да се хвърлят в бой всеки момент. От меча на Господаря на Смъртта се носеше червено сияние, а върху този на Ардиен просветваха древни рунически надписи. Очите им сякаш хвърляха искри и дори щурците свиреха някак по-епична мелодия.
И точно тогава врата се трясна. Един войник плахо пристъпи:
- Извинете...
Някакъв генерал му изшътка да не разваля атмосферата.
- Обаче аз искам да кажа...
Още петима висшестоящи офицери му казаха да си затваря устата. Той обаче не се впечатли и продължи:
- ИЗВИНЕТЕ! - двайсетина вбесени погледа се обърнаха към него. - Преди да сте се избили, срещу което аз лично нямам нищо против, бих искал официално да ви съобщя, че направихме революция. Цялата власт е в ръцете на народа. Няма повече да се подчиняваме на прищявките на разни буржоа.
- Войниците ми ще ви смажат. - отсече Господарят на Смъртта.
- Ще им е трудно, тъй като те също се присъединиха към нас. Омръзнало им е от влачене по бойни походи и ние смятаме да им осигурим почтенна земеделска работа, така че заедно да вървим към светлото бъдеще. Пролетариите от всички страни се обединяват, нали разбирате.
- Ама ние сме матриархална монархия от девет века, не може така... - възмути се вече бившата владетелка.
- А, специално заради това премахнахме правото на жените да гласуват - ухили се войникът и си излезе. После и другите си тръгнаха по живо, по здраво. Господарят на Смъртта управлява кралството си до дълбоки старини, отменяйки някои глупави закони, като например тези задължаващи краля да прави каквото и да било. Ардиен заживя при братовчед си в Голямото Островно Кралство, където успя да оцени всички преимущества на живота на монарх в изгнание4, а Трансилдариус стана почетен председател на клуба на вампирите букинисти. Е, няколко пълководци бяха разкъсани от свои бивши подчинени, решили да изкоренят неравенството, подравнявайки с една глава всички, които не са им равни, но това не върви да се пише към хепиенда...
Както и да е, така Седемнайсетте кралства се превърнаха в Шестнайсетте кралства и Републиката, а по късно и в Петнайсетте кралства, Републиката и Зоната за свободна търговия, но това е друга история.

--
1 Наименованията на Седемнайсетте кралства всъщност нямаха особено отношение към същността им и още по-малко едно към друго. Имаше Голямо Кралство, но за сметка на това никой не бе пожелал да се признае за Малко Кралство, поради което съществуваха още Могъщо Кралство, Велико Кралство, Страховито Кралство, Великолепно Кралство, Голямо Островно Кралство и по някакви сложни геополитически причини Синкаво-Лилаво Кралство.
2 Което беше обяснимо като се има предвид, че тя ядеше какви ли не боклуци, а той караше най-вече на здравословна нискохолестеролна кръв.
3 Всъщност никой не чете чак толкова книги - повечето библиотеки са входове към тайни коридори и стаи. Поради което предприемчиви търговци започнаха масово производство на стандартен тип библиотеки с тайна врата. За съжаление обаче те не винаги стояха на място при всички тайни входове.
4 Монарсите в изгнание, разбира се, разполагат с доста по-малко средства от действащите. Това обаче се компенсира от факта, че няма нужда да хранят няколко легиона телохранители и да плащат обезщетения на семействата на онези, които опитват храната им за да видят дали не е отровена.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=189795#189795






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3054 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.